Върховният административен съд остави без разглеждане искането за спиране на предварителното изпълнение на решенията на Министерския съвет за участие на Българската банка за развитие в увеличението на капитала на Първа инвестиционна банка.

Административно дело № 7948 от 2020 г. беше образувано по жалба на две физически лица срещу решенията на правителството от 12 юни 2020 г. Това са Владислав Панев, който е съпредседател на "Демократична България", и адвокар Албена Белянова.

На заседанието на МС е одобрено следното решение:

1. представения от министъра на икономиката и министъра на финансите доклад за предприети от ББР АД действия по придобиване на акции от увеличението на капитала на ПИБ АД;

2. взето е решение участието на ББР АД в увеличението на капитала на ПИБ АД да се извърши при пазарни условия и до 70 на сто от общия обем на записаните и заплатени акции;

3. МС възлага на министъра на икономиката да уведоми органите за управление и контрол на ББР АД за взетото решение.

Върховните съдии от тричленния състав приемат, че спорът за законосъобразност на решенията не е подведомствен на административния съд, тъй като решенията на МС нямат характер на административен акт по смисъла на чл. 21 АПК, нито по смисъла на чл. 65 АПК или на нормативен акт по смисъла на чл. 75 АПК.

Решенията за участие на ББР АД в увеличението на капитала на ПИБ АД са взети при упражняване на правата на принципала – Министерство на икономиката и енергетиката, в търговското дружество. Съгласно чл. 4, ал.6 от Устава на „Българската банка за развитие“ АД банката може да участва в дружества при спазване на изискванията на българското законодателство. В тази насока решението за участие на една банка в увеличаването на капитала на друга, като създаващо търговско правоотношение, е извън регулируемата подведомственост на административните съдилища.

Върховните съдии приемат също, че решенията на МС по т.1 и т.3 са с вътрешен характер без външно проявление към правата и интересите на жалбоподателите. Решението по т.2 пък се явява етап от процедура по участие на едно дружество в процедура по изкупуване на акции за увеличаване на капитала на друго.

През юли Комисията за защита на конкуренцията обяви, че придобиването на близо 19% от капитала на ПИБ от ББР е по правилата и сделката бе официално одобрена.

Припомняме, че на 12 юни стана ясно, че ББР влиза в ПИБ, за да може емисията по увеличаването на капитала на банката да бъде успешна и да бъдат събрани нужните 200 милиона лева. Това беше едно от последните условия, които стояха пред България за влизането й в чакалнята на еврозоната. Именно с такъв аргумент беше оправдана и сделката. А дупката в ПИБ беше открита от ЕЦБ преди година, когато стрес-тест на системата показа, че са нужни още над 260 милиона евро, за да се вмести в банковите правила на валутния съюз.

Инвестицията на ББР е равна на почти 140 млн. лв. при емисионна цена за акция от 5 лв., или два пъти над борсовата търговия към онзи момент.