![Кристиан Ериксен, Наоми Осака и крехкостта на човешкия живот](/media/067/kristian-eriksen-i-naomi-osaka-snimki-ap.l.webp)
По-малко от 24 часа след старта на Евро 2020 милиони футболни запалянковци се смълчаха - не от вълнение заради майсторски изпълнена комбинация или брилянтен гол, а в очакване да получат новини за здравословното състояние на Кристиан Ериксен.
Звездата на датския национален отбор колабира в края на първото полувреме на мача Дания - Финландия на стадион „Паркен“ в Копенхаген. Благодарение на експедитивните действия на главния съдия на мача Антъни Тейлър, на ключовата намеса на датския капитан Симон Кяер и на медиците, които го върнаха в съзнание възможно най-бързо, Ериксен беше спасен и транспортиран в болница.
Поуките от Копенхаген
Независимо че помрачи настроението на всички на стадиона и пред екраните, инцидентът с Ериксен ни припомни колко ценен и същевременно колко крехък е човешкият живот.
Припомни ни също, че много неща са отвъд нашия контрол, но че във всяка ситуация имаме възможността да проявим човечност - като съотборниците на Ериксен, които издигнаха щит около него, докато лекарите му оказваха спешна помощ, и като привържениците на двата отбора по трибуните, които скандираха името на футболиста, докато се молеха той да оцелее.
![](../../uploads/2021/06/Дания Финландия Ериксен Евро 2020 2.jpg)
Не на последно място, инцидентът ни припомни, че професионалните спортисти, които ние често възприемаме като богове в човешки облик, имат предел на силите си - точно като нас. Защото сме човеци, а не свръхчовеци.
Ехото от Париж
Две седмици по-рано една коренно различна история в коренно различен спорт, която също обиколи световните медии, насочи вниманието ни към сходни теми.
Наоми Осака, която е номер 2 в световната ранглиста по тенис за жени, обяви, че няма да се явява на пресконференциите след мачовете си на турнира „Ролан Гарос“ в Париж заради съпътстващия ги стрес. След като не присъства на брифинга след победата си в първия си мач и беше глобена с 15 000 долара от организаторите, 23-годишната японка се оттегли от надпреварата.
В съобщението за оттеглянето си тя посочи, че „страда от дълги пристъпи на депресия“ от 2018 г. и ще си вземе почивка от тениса. Допълни, че когато се върне в игра, иска да работи с шефовете на тура за подобряване на условията за играчите, медиите и феновете.
![](../../uploads/2021/06/Наоми Осака май 2021.jpg)
Решението на Осака поляризира спортната общественост. Тя получи подкрепа от величия в тениса като Серина Уилямс (която загуби финала на US Open през 2018 г. именно от Осака) и Били Джийн Кинг, които се отнесоха с разбиране към психологическите и емоционалните ѝ трудности.
Организаторите на турнирите от Големия шлем заявиха, че психичното здраве на играчите е от огромно значение, но допълниха, че комуникацията с медиите е една от отговорностите на тенисистите, чието изпълнение е „в полза на спорта, феновете и самите тях“. В подобен дух коментираха случката и тенисистки като Виктория Азаренка и София Кенин, според които медиите са част от играта.
Здравето на спортистите е на първо място
Инцидентът с Кристиан Ериксен на Евро 2020 и оттеглянето на Наоми Осака от Откритото първенство на Франция на пръв поглед може да нямат много общо помежду си, но всъщност имат. И то много.
Първо, двата епизода доказват, че няма нищо по-ценно и по-свято от човешкия живот.
В елитния спорт винаги е имало риск за здравето на спортистите - било заради прекомерно натоварване, било под формата на тревожност и стрес заради прекомерната публичност и високите очаквания на медии, спонсори и фенове. Разбира се, възможно е също организмът на един спортист да се срине и по привидно необяснима причина, както се случи с Ериксен.
Второ, психичното здраве на спортистите е също толкова важно, колкото физическото им здраве. И спортистите, както всички останали хора, имат неотменимото право да се грижат за психичното си добруване.
Независимо че психичното и физическото здраве вървят ръка за ръка и че депресията мъчи стотици милиони хора по света, включително популярни личности, много от влиятелните фигури в професионалния спорт и други сфери продължават да подценяват психичното здраве и да го изтикват на заден план за сметка на приходи от реклама и телевизионни права и в търсене на по-високи рейтинги.
Да си представим следната ситуация: тенисист припада на корта по време на мач и съдията прекратява двубоя. В този случай надали някой ще каже, че тенисистът е длъжен да се яви на пресконференция след мача (или след като се възстанови), или ще го критикува за това, че не е изпълнил другите си задължения като участник в съответния турнир поради простата причина, че физическото му състояние не го позволява. Но ако една тенисистка не отиде на конференция след мач, защото медийните изяви ѝ причиняват високи нива на стрес, тогава тя няма право да се оплаква и от нея се очаква „да се стегне“ и да изпълнява задълженията си.
Иронията е, че в действителност тя изпълнява задълженията си - да тренира и да играе мачове. Изискването участниците в турнирите от Големия шлем (и не само) да участват в пресконференции след всеки свой мач е отживелица и утежнява живота им, без да дава кой знае каква стойност на феновете (или на самите състезатели). Това изискване продължава да съществува и днес най-вече защото брифингите са допълнителна платформа за реклама от гледна точка на спонсорите и лесен начин за пълнене на ефирно време от гледна точка на телевизиите.
Справедливо ли е да лишаваме талантливи спортисти от възможността да използват таланта си по предназначение (и себе си от възможността да се наслаждаваме на уменията им) само защото са по-чувствителни и не се чувстват комфортно на пресконференции? Според мен не е.
Ясно е, че е време за промяна, като при необходимост тя може да включва и орязване на наградните фондове на турнирите и приходите от реклама за тенисистите, защото здравето им трябва да е на първо място.
Ако все още се чудите дали психичното здраве играе толкова определяща роля в живота на спортистите, обърнете внимание на коментарите относно ефекта от инцидента с Кристиан Ериксен върху психиката на съотборниците му. Както отбеляза селекционерът на датския национален отбор, някои от съотборниците на Ериксен са „напълно изхабени емоционално“ в резултат на това „травмиращо преживяване“.
Не е изненадващо, че дори Симон Кяер, героят на вечерта, който помогна за спасяването на живота на своя приятел и се превърна в любимец на малки и големи далеч извън границите на Дания, не доигра мача и беше заменен в 63-тата минута.
Обнадеждаващо е, че два дни след първото си изявление относно оттеглянето на Наоми Осака от „Ролан Гарос“ организаторите на турнирите от Големия шлем публикуваха второ, доста по-меко изявление, в което казват, че възнамеряват да положат допълнителни усилия в подкрепа на психичното здраве на тенисистите.
Сега остава да превърнат думите си в реални и конструктивни действия!
Още по темата
Подкрепете ни
Уважаеми читатели, вие сте тук и днес, за да научите новините от България и света, и да прочетете актуални анализи и коментари от „Клуб Z“. Ние се обръщаме към вас с молба – имаме нужда от вашата подкрепа, за да продължим. Вече години вие, читателите ни в 97 държави на всички континенти по света, отваряте всеки ден страницата ни в интернет в търсене на истинска, независима и качествена журналистика. Вие можете да допринесете за нашия стремеж към истината, неприкривана от финансови зависимости. Можете да помогнете единственият поръчител на съдържание да сте вие – читателите.
Подкрепете ни