Думите на премиера Кирил Петков, че щял да слага хора в прокуратурата и КПКОНПИ, са извадени от контекста. Всъщност ролята му не била да чегърта.

Това се казва в отговора на Петков до членовете на Мониторинговата група към Комисията по граждански свободи, правосъдие и вътрешни работи в Европейския парламент. Отговорите на премиера и министрите на правосъдието Надежда Йорданова и на културата Атанас Атанасов са писмени и са с дата 26 януари. Тримата и главният прокурор Иван Гешев бяха изслушани ден по-късно от Мониторинговата група в Брюксел.

От отговорите става ясно също така отношението на правителството ни към сегашния главен прокурор и намеренията за реформиране на правосъдието и МВР.

Петков твърди също така, че към момента на подписване на декларацията му за отказ от канадско гражданство нито българският закон, нито Конституционният съд, нито друга съдебна практика уреждат правните последици от такъв отказ.

Управниците ни очакват парламентът да разгледа приоритетно законодателните предложения, които ще доведат до окончателното прекратяване на придобиването на българско гражданство при облекчени условия чрез инвестиции.

Публикуваме с известни съкращения и с минимална редакторска намеса (поставянето на някои запетаи) въпросите на евродепутатите и отговорите на българските представители. Запазваме и получерния шрифт, използван в някои изречения на отговорите. Всички въпроси и отговори можете да намерите ТУК.

 

Въпроси към министър-председателя

- Проследихме с голяма загриженост Вашите публични изявления, в които се внушава, че „...нашата роля е да назначаваме хора в прокуратурата, в Комисията за противодействие на корупцията и отнемане на незаконно придобито имущество (КПКОНПИ)…” Бихме искали допълнително разяснение на изявлението.

Бихме искали писмено уверение, че съдебната реформа в България продължава и няма да се свежда само до подмяна на личности. Във връзка с това бихме искали да попитаме за Вашата позиция спрямо продължаващите призиви за оставка на главния прокурор и Вашето разбиране дали подобни призиви не представляват пряко нарушение на принципа на разделение на властите и опит за упражняване на политическо влияние върху независимостта на съдебната власт.

- Бих искал да обърна внимание, че цитираните думи са извадени от контекст, и то по начин, който опорочава техния смисъл. Уверявам Ви, че политиката на правителството, което оглавявам, е насочена към дълбока съдебна реформа и ефективно противодействие на корупцията с всички законови средства и по никакъв начин не се свежда до подмяна на личности.

Смисълът на горецитираното изречение, в контекста на цялото ми изказване и в контекста на политическите ангажименти на правителството, е в посока на прекратяване на практиката на политическо кадруване и „поставяне“ на ръководни роли в съдебната система и изпълнителна власт на лица, които не притежават необходимите професионални и морални качества. За Ваше сведение, моля да имате предвид и цялото ми изказване, а именно: „Моята мечта е да имаме правосъдие, което да покаже, че в България няма безнаказано нарушаване на закона. Не е моята роля да чегъртам никой, нашата роля е да сложим хора в прокуратурата и КПКОНПИ, които да нямат никакви спирачки да проверяват всеки крадец в България. За мен е важна лустрация на крадците и това трябва да стане институционално. Не може да стане през институции, на които това не им е работата. Аз съм дал на Бойко Рашков пълна свобода в момента за всяко едно разследване, което той има право да направи. Чадърите свършиха. По никакъв начин никой не може да се чувства защитен, независимо дали е в управляващата коалиция, дали е министър.

Под „нашата роля“ имам предвид ролята на държавата, но акцентът е именно върху това – пълна независимост на разследващите органи и съда в тяхната преценка, независимо срещу кого е насочено разследването, когато има данни за престъпление.

Заставам зад свободата на всеки прокурор, а и всеки магистрат, да се ръководи в своята работа единствено от закона и от вътрешното си убеждение.

За съжаление, през последните години наблюдаваме, че институциите в България не противодействат на корупцията и престъпността по високите етажи на властта. Нашите европейски и международни партньори ни критикуват за ниските резултати в борбата с корупцията и за липсата на ефективни осъдителни присъди, както немалка част от критиките са свързани и с фигурата на главния прокурор съгласно българското законодателство и конституция и неговите неограничени правомощия. В момента законовата и конституционната рамка е такава, че не е възможно ефективно разследване срещу Главния прокурор, заради което България е многократно критикувана по делото „Колеви срещу България“.

Встрани от институционалните проблеми, съм уведомен от министъра на правосъдието за редица сигнали, свързани с личността на г-н Гешев и незаконосъобразността на негови действия в качеството му на прокурор и на главен прокурор, и даващи основание за отправяне на искане за освобождаването му от длъжност.

Не мисля, че призивите за оставка на г-н Гешев в случая нарушават независимостта му, напротив. Той е част от политическия диалог, той сам влиза в него и е деен политически участник с множество свои изказвания и очевидно игнорирайки сигнали за злоупотреби и корупция на предишните управляващи. Във връзка с прочетена декларация от Народното събрание на 14 януари 2022 г., с която се иска оставката на главния прокурор, следва да се има предвид, че в Правилника за организация и дейността на Народното събрание е предвидена процедура за отчетност на главния прокурор именно пред народните представители, и подобна декларация не излиза извън правомощията на Народното събрание. В началото на месец февруари се очаква и изрично произнасяне на Конституционния съд по к.д. № 19 oт 23 август 2021 г. относно правото на Народното събрание при спазване на принципа за разделение на властите да изслушва главния прокурор и да дава препоръки във връзка с получената информация, което не засяга конкретни дела. Всички представени становища по делото са в защита на правото на народните представители да участват по този начин в разделението на властите и израз на принципа „власт власт възпира“.

В момента в управляващата коалиция се обсъжда законопроект за изменение и допълнение на Закона за съдебната власт и на Наказателно-процесуалния кодекс, с които да се закрие специализираният наказателен съд, който доказа в годините, че е неефективен и неработещ механизъм за борба с корупцията и който има потенциал да се използва за бухалка срещу неудобни на властта. Задали сме и към Европейската комисия, съобразно Плана за възстановяване и устойчивост, ясен ангажимент за ефективен механизъм за разследване на Главния прокурор, като в момента се подготвя и проект в тази посока. Подготвя се и нов модел за КПКОНПИ, който да действа по-ефективно и целесъобразно и да има разследващи функции.

- Бихте ли уточнили какви са очакваните последици от инициираните от 45-то Народно събрание промени в НПК и Закона за съдебната власт, целящи закриване на Специализирания наказателен съд, Апелативния специализиран наказателен съд, Специализираната прокуратура и Апелативната специализирана прокуратура възможно най-скоро?

- Считам, че специализираният съд и специализираната прокуратура в сегашния си вид не са ефективен инструмент за борба с организираната престъпност. Тези структури досега се ползват единствено за политическа бухалка. Няма нито един осъден политик от висшите ешелони на властта, който да е бил част от парламентарното мнозинство от последните 10 години. Същевременно, чрез шумни обществени арести, сме свидетели на еднолични акции на прокуратурата, които в крайна сметка не довеждат до ефективни присъди и справедливост. Тези разследвания са връщани от съдилищата обратно на прокуратурата поради множество извършени нарушения и нарушаване на правата на обвиняемите, и така тези дела потъват в забрава. Очакваните последици са премахване на едно ненужно и неработещо допълнение към съдебната система, така както е замислена по Конституция, възстановяване на редовното правосъдие. Така тази стъпка следва да е първата от серия от действия, насочени към отчетност на прокуратурата, по-ефективна независимост на магистратите и цялостна реформа, която обхваща не просто взаимоотношенията между съд и прокуратура, а също така правосъдие по-близко до хората, по-ефективно и независимо кариерно развитие на магистратите и по-ефективно и качествено детско правосъдие.

За десетгодишния срок на своето действие, специализираните наказателни съдилища и съответните им прокуратури не оправдаха заложените със създаването им през 2011 г. очаквания като в същото време поетапно се разширява тяхната компетентност без адекватна оценка на въздействието за изминалия период. Първоначално възложената им компетентност по дела за усложнена престъпна дейност по тежки престъпления, свързани с организираната престъпност беше разширена, включвайки и дела по корупционни състави по отношение на лица, заемащи висши публични длъжности и делата по съставите на престъпленията срещу републиката. Този подход целеше да компенсира липсата на достатъчно убедителни и последователни резултати, които да обосновават съществуването на органите на специализираното наказателно правосъдие. През целия период на тяхното функциониране публичното възприятие е преобладаващо негативно, като се възприемат не като независими органи, а като инструмент на „извънредното правосъдие“, което изпълнява политически мотивирани поръчки. И това публично възприятие не е резултат на внушения или политически манипулации, както прокуратурата твърди, а е следствие на пълната липса на ефективни резултати от работата на специализираните съдилища и прокуратури.

На следващо място, смесването на критериите за специализация по материя (предмет) и специализация с оглед субектите нарушава принципа за независимост на съда, а от тук и принципа на правовата държава. Въведената специализация влиза в колизия със стандартите, формулирани в Становище № 15/ 2012 на Консултативния съвет на европейските съдии (КСЕС). Избраният от законодателя подход на специализацията, която се основава върху изчерпателно и избирателно изваждане на част от престъпленията по отношение на категория субекти, упражняващи различни публични функции, е силно проблематично от гледна точка на независимостта на съда. Стандартите на КСЕС за специализираното правосъдие ясно определят, че всяка необоснована намеса в съществуващата институционална структура на съдилищата чрез отделяне на специализирани съдилища от общите, доколкото допуска различна от общата мярка на правораздаване, представлява опасност за върховенството на правото води до създаване на извънредно правосъдие.

Ето защо закриването на специализирания съд и специализираната прокуратура ще премахне ненужното и неработещо допълнение към съдебната система и ще способства за възстановяването на редовното правосъдие.

Така тази стъпка трябва да бъде първата от поредица от действия, насочени към повишаване на отчетността на прокуратурата в България и на Главния прокурор, осигуряване на по-ефективна независимост на магистратите и провеждане на цялостна реформа. Тази реформа трябва да включва не само отношенията между съда и прокуратурата, но и да гарантира, че правосъдието е по-близо до хората, магистратите се възползват от ефективно и независимо кариерно развитие и че държавата прилага по-ефективно и качествено правосъдие за непълнолетни.

Всички тези стъпки целят възстановяване на върховенството на закона в България, с нулева толерантност към корупцията.

- Бихте ли коментирали опитите за въздействие върху съществуващите структури на съдебната власт? Какви биха били очакваните резултати от процесите срещу редица олигарси, изправени пред тези специализирани съдилища? Как бихте гарантирали, че не се правят опити за оправдаване на обвиняемите, напр. представляващи мощни икономически интереси, които се интересуват от прекратяване на разследванията?

- В Доклада относно върховенството на правото за 2020 г. ефективността на специализираните наказателни съдилища и съответните им прокуратури е оценена критично като се прави ясната констатация: „Все още предстои да бъдат постигнати солидни резултати по отношение на окончателните осъдителни присъди по дела за корупция по високите етажи на властта.“ В Доклада по Механизма за сътрудничество и проверка от 2018 г. изрично се изтъква следното: „...ключов проблем, подчертан в поредицата доклади по МСП, е липсата на последователни резултати в България, що се отнася до присъди по дела за корупция по високите етажи на властта.”

Проектът, който замисляме, цели да гарантира ефективно протичане на вече започналите досъдебни производства, както и ефективното разглеждане на делата, по които е даден ход. Проектът предвижда както гарантиране на справедлив съдебен процес, така и ефективно правораздаване от общите съдилища. Това ще гарантира приключването на висящите дела без необходимост от подновяване на съответното производство. Следователно, в светлината на тези предложения може да се заключи, че няма да има необосновано прекратяване на наказателното производство в резултат на закриването на специализираните съдилища и прокуратури.

- Бихте ли коментирали Решение № 16 на Конституционния съд на Република България от 27 октомври 2021 г., в което се посочва, че назначаването Ви за министър на икономиката е противоконституционно, тъй като умишлено сте подписали декларация с невярно съдържание относно наличието на Вашето канадско гражданство? Според Конституционния съд „кандидатът за служебен министър Кирил Петков е знаел на тази дата, че молбата му за отказ от канадското му гражданство не е влязла автоматично в сила“.

- Към момента на подписване на декларацията за отказ от моето канадско гражданство, която предхожда встъпването ми в длъжност като министър на икономиката, нито българският закон, нито Конституционният съд, нито друга съдебна практика уреждат правните последици от отказа от чуждо гражданство. Преди посоченото по-горе Решение № 16/2021 на Конституционния съд, Конституционният съд изрично е постановил само, че „Поначало наличието на чуждо, освен българското, гражданство на едно пълнолетно, дееспособно лице е въпрос на собствен избор. Чуждото гражданство не е външно, натрапено качество на българския гражданин. Когато този гражданин желае да участва в упражняването на властта в Република България, достатъчно е да се освободи от чуждото си гражданство и да запази само българското.” (Решение № 15 от 13 септември 1995 г. по дело № 21/95 г. на Конституционния съд).

Към датата на подписване на моята декларация за отказ от канадско гражданство и връщане на моя канадски паспорт, бях направил всичко възможно и всичко по силите си, за да се откажа от това гражданство. Освен това бях уведомен, че съгласно международното публично право след молбата ми за доброволен отказ, България вече няма да се очаква да признава това чуждо гражданство поради липсата на „истинска връзка“ между мен и Канада.

В допълнение, актовете ми като министър на икономиката остават правно стабилни и не е имало жалби или съдебни производства срещу тях.

От прокуратурата също недвусмислено заявиха, че няма основание да ми повдигат обвинения по българското законодателство.

Въпроси към министъра на правосъдието

- Бихме искали допълнително разяснение на изявленията, които направихте по отношение на главния прокурор г-н Гешев - че „целият възможен арсенал, с който разполагат изпълнителната власт и Народното събрание, е активиран за реакция“. Освен това, когато поехте поста министър на правосъдието, вие направихте изявления, че прокуратурата ще бъде подложена на натиск чрез бюджета си. Бихте ли ни дали допълнително обяснение на подобни изявления от гл.т. на принципите на правовата държава, разделението на властите и независимостта на съдебната система Какви стъпки възнамерява да предприеме министерството, за да не упражнява политически натиск върху независимата съдебна система?

- Правителството действа в рамките на конституционните си правомощия, част от които е да внася предложения за законодателни промени в парламента. Усилията за промяна в съдебната система продължават в следните насоки:

• Укрепване на независимостта на съда чрез реформа във функционирането на ВСС през призмата на европейските стандарти;

• Структурни и организационни промени по отношение на звената на специализираното наказателно правосъдие с цел гарантиране на конституционния принцип за независимост на съдебната власт и защитата на конституционните права на гражданите;

• Ограничаване функциите на прокуратурата извън наказателното производство и разширяване на възможностите за съдебен контрол върху постановените актове;

• Ограничаване правомощията на главния прокурор по надзора за законност само до конституционно предвидената компетентност;

• Повишена отчетност на главния прокурор и неговите заместници

• Въвеждане на ефективен механизъм за търсене на отговорност от главния прокурор и неговите заместници

• Осигуряване на необходимите нормативни разпоредби за постигане на възможност за осъществяване на безпроблемна работа в правораздавателната система в процеса на въвеждане на реално и пълноценно електронно правосъдие, както и оптимизирането, свързването и пълноценното взаимодействие на Единната информационна система на съдилищата с Единния портал за електронно правосъдие;

• Подобряване на процедурата при провеждането на конкурсите в съдебната система и ускоряване на процеса;

• Внасяне на промени в института на командироването;

• Въвеждане на програмно бюджетиране в съдебната система.

Бюджетът на съдебната власт е самостоятелен в рамките на държавният бюджет.  Съгласно разпоредбата на чл.7 ал.2 от Закона за публичните финанси, Висшият съдебен съвет организира и ръководи съставянето и изпълнението на бюджета на съдебната власт. Единственото правомощие на министъра на правосъдието по отношение на бюджета на съдебната власт е да прави предложение за проект на бюджет на съдебната власт и да го внася за обсъждане в пленума на Висшия съдебен съвет (Чл. 362 от ЗСВ).

При подготовката на очакваната актуализация на бюджета на съдебната власт през настоящата година, министърът на правосъдието ще настоява твърдо бюджетът на прокуратурата да бъде формиран на програмен принцип, като бъде намален с оглед на възприятията и оценката на обществото за резултатите и ефективността от работата на магистратите.

За 2018 година бюджетът на прокуратурата се равнява на 16.6 евро на глава от населението, докато за страните от Съвета на Европа средната стойност е 11.78 евро, т.е. по данни на CEPEJ бюджетът на българската прокуратура е над средното ниво за държавите членки на Съвета на Европа. Същевременно миналата година имаме 48% ефективно разкриване на престъпленията, което повдига въпросът дали тези средства се харчат ефективно.

Следва да се отбележи, че по данни на последното издание на Информационното табло за правосъдието за 2021 г. България остава на първо място по размер на общите разходи на държавата за съдебната власт като процент от БВП, въпреки че по нетна стойност на разходите е на 22 място сред държавите членки на ЕС. Около 90 % от този бюджет, обаче, е за разходите за заплати, като това съотношение е по-високо единствено в Гърция и Румъния от държавите членки на ЕС.

Мерките, които се предприемат в тази насока, са изцяло в съответствие с ангажиментите, заложени в Актуализираната стратегия за продължаване на реформата в съдебната система и актуализираната пътната карта към нея (Стратегията).

Бюджетът на Прокуратурата на Република България, също както бюджетът на всяка една институция в Република България, следва да се управлява ефективно и да е налице ясна отчетност. В тази връзка, както и в изпълнение на Специфична цел 3 от Стратегията, е предвидено въвеждане на програмно бюджетиране за всяка структура от институциите на съдебната власт и ориентиране на бюджета към постигане на резултати, както и обвързване на финансирането със заложените цели, дейности, натовареност и обективна оценка на разходите. След реализирането на тази мярка се очаква да се въведе изцяло нов модел на бюджетиране, обвързано с резултатите, повишаване прозрачността на бюджета на съдебната власт и ефективността на управление на бюджетните средства, повишена прозрачност на бюджета на съдебната власт и ефективност на работата на структурите ѝ, както и въведен модел на периодично отчитане и мониторинг на програмните и обвързани с цели и индикатори бюджети.

По брой съдии на 100 000 граждани България е на четвърто място от държавите членки със сравнително високо съотношение на съдиите, като се отчита, че през 2017 г. е имало и леко повишение в стойностите. Същевременно по брой на адвокати на 100 000 граждани България е на девето място с равнище около средното в ЕС, въпреки лекото повишение през 2018 и 2019 г.

За реализацията на тази мярка, Висшият съдебен съвет изпълнява проект, финансиран от Оперативна програма „Добро управление“. По проект е предвидено да се извърши анализ на европейските практики, който да включва преглед на моделите за ориентирано към резултатите бюджетиране в съдебната власт, прилагани в европейските страни. Информационното табло на ЕС за 2019 г. показва, че 8 държави-членки на ЕС използват ориентирано към резултатите бюджетиране на съдебната власт. Тези страни използват различни модели, при които има различна степен на обвързване на бюджета с показателите за резултат и различни последствия, ако показателите не се постигат. Анализът ще включва общ преглед и сравнително проучване на прилаганите модели в тези европейски страни, вкл. техните цели, обхват, използвани показатели за изпълнение и начин, по който информацията по тях се използва в процеса на взимане на решения за бюджета и бюджетния процес. На база на анализа ще бъдат идентифицирани модели и методологии за програмно бюджетиране, които са приложими за условията в България, вкл. информация за прилаганите методологии за оценка на разходите по видове дела, включително за извършване на експертизи и възнаграждения на вещи лица. В рамките на проекта ще се разработи методология за програмно бюджетиране, която ще дефинира всички елементи на системата за програмно бюджетиране, необходими за осигуряване на ефективното му прилагане. Ще се извърши и оценка на съществуващата система за съдебни такси, която ще цели да идентифицира основните проблемни области на съществуващата система. Тази оценка ще послужи на ВСС и МП за формулиране на ясни функции на съдебните такси и ще се използва при подготовка на промени в системата за таксите. В рамките на тази оценка ще се направи анализ на структурата и тенденциите на приходите от съдебните такси. Ефективното прилагане на програмното бюджетиране определя и необходимостта от разработването на специализиран програмен продукт за отчитане по бюджетни програми.

По проекта вече има няколко изпълнени дейности – извършена е оценка на прилагането на програмното бюджетиране от органите на съдебната власт и анализ на европейските практики за ориентирано към резултатите бюджетиране в органите на съдебната власт, има изготвена и оценка на системата на съдебните такси. В момента предстои да бъде разработена методология за програмно бюджетиране в съдебната власт.

Въпроси към министър-председателя и министъра на правосъдието

- Възнамерявате да предприемете редица реформи, както заявихте преди и след избирането си. По-конкретно какви съдебни реформи възнамерявате да предприемете? Що се отнася до функциите на главния прокурор, какво ще предложите, за да приведе функционирането на тази служба в пълно съответствие със съответната съдебна практика на ЕСПЧ, както и с препоръките на Венецианската комисия и Европейската комисия?

- В отговор на докладите на ЕК за върховенство на правото и препоръките на Европейския семестър възприехме подход за включване на реформи с политически ангажимент в Националния план за възстановяване и устойчивост (НПВУ) и в Националната програма за развитие 2030. По този начин демонстрираме решимостта за изпълнение на международните ангажименти на България за гарантиране на върховенството на правото.

Планираните мерки целят изпълнение на дългогодишни препоръки на Съвета на Европа. Правителството поставя приоритет и се ангажира категорично с изпълнението на осъдителните решения на ЕСПЧ, като през 2021 г. прие Пътна карта с конкретни мерки и срокове.

Същевременно в НПВУ са предложени мерки за повишена отчетност и ефективен механизъм за търсене на отговорност от главния прокурор, в изпълнение на решението „Колеви“ и установените международни стандарти и практики на Съвета на Европа за ефективно правосъдие.

Общите въпроси за реформата на наказателния процес и конкретните проблеми, свързани с отговорността на главния прокурор, са неразривно свързани. Решението „Колеви“ изрично обвързва общия въпрос за отказа да се образува наказателно производство със специфичния за влиянието на главния прокурор над останалите прокурори и свързаната с това практическа невъзможност той да бъде разследван и отстранен. В този смисъл реформата на наказателния процес и създаването на механизъм за търсене на отговорност на главния прокурор са две взаимосвързани мерки за преодоляване на проблемите относно недостатъчната ефективност на наказателните производства в България. Мерките са съобразени с действащата конституционна рамка и не засягат евентуалната конституционна реформа в тази посока. За по-дълбока реформа е нужен и ще бъде търсен по-широк политически консенсус.

- Вашето правителство ще се ангажира ли винаги да се консултира и да следва препоръките на Венецианската комисия относно всички съдебни и конституционни реформи, предложени в България?

- Комитетът на министрите на Съвета на Европа е натоварен с контрола за изпълнение на решенията на ЕСПЧ и ежегодно разглежда въпросите, свързани с наказателния процес, изисква действия от страна на българските власти и към момента е постановил редица решения и резолюции със съответните препоръки. Ето защо в НПВУ се предвижда, в процеса на изготвяне на разпоредбите те да бъдат консултирани с Отдела за изпълнение на решенията на Съвета на Европа, а изготвеният законопроект да бъде изпратен за становище на Венецианската комисия, чийто опит и препоръки винаги са били търсени и високо ценени.

- Както се споменава в различни доклади на Европейската комисия и GRECO (Групата „Държави срещу корупцията“ – б.р.) борбата с корупцията трябва да стане по-успешна, особено по отношение на високопоставени служители и политици. Какви планове възнамерява да предложи Вашето правителство за засилване на борбата с корупцията? Ще се ангажирате ли да приложите всички препоръки на GRECO? И ще вземете ли добри практики от други държави членки на ЕС в борбата с корупцията? Ако да, кои?

- Както е заложено в Споразумението за съвместно управление на Република България в периода 2021 г. – 2025 г., правителството е решено да засили дейността на антикорупционните органи, като една от планираните мерки е реформа в дейността и структурата на КПКОНПИ. Същата мярка е включена и като реформа в Националния план за възстановяване и устойчивост. Мярката ще се постигне чрез следните стъпки:

♦ 1. Изготвяне на законопроект, в който да се уредят правомощия на самостоятелна антикорупционна комисия, която да възлага извършване на проверки на други компетентни органи и дирекции – НАП, ДАНС и др. Тази комисия ще има право да извършва разследване, така че събраните доказателства да могат да се използват в наказателния процес при залагане на подходящи законови гаранции за правата и свободите на гражданите и бизнеса. Ще бъде обособена и самостоятелна Комисия за отнемане на незаконно придобитото имущество (за възстановяване на активи):

• Преразглеждане на функциите и дейността на инспекторатите към министерствата;

• Право на Антикорупционната комисия да обжалва откази на прокуратурата за образуване на досъдебни производства по подадени от нея преписки с данни за извършени корупционни престъпления;

• Правомощие на Антикорупционната комисия/звено при установяване на данни за съществено разминаване в имуществото или при установен конфликт на интереси да сезира Комисията за възстановяване на активи за извършване на проверка в сферата на нейната компетентност;

♦ 2. По отношение на дейността на Антикорупционната комисия, съотв. Комисията за възстановяване на активи ще се пристъпи към:

• Приемане на ясна, оперативна и публично достъпна методика за финансова оценка на активи, която да позволява адекватна оценка на стойността на активите, които да бъдат запорирани, и извършване на ревизия на заведените до този момент дела за отнемане на противозаконно придобито имущество с цел намаляване на риска от ангажиране на отговорността на държавата в бъдещи дела;

• Възприемане на политика за концентрация на усилията върху лицата, при които има по-висок корупционен риск;

• Въвеждане на изискване за извършване на първоначални и периодични проверки за интегритет на ключови служители в структурата на антикорупционните органи.

Сравнителният анализ на докладите на GRECO действително показва, че България е от една от страните, които предприемат най-своевременни и адекватни мерки за изпълнение на отправените препоръки в рамките на досегашните четири кръга на оценка.

Към момента няма отворен кръг на оценка за България. През месец декември 2019 г. GRECO прие Втория доклад за България за изпълнение на препоръките от Четвъртия кръг на оценка на тема „Превенция на корупцията по отношение на народните представители, съдиите и прокурорите”, с което приключи мониторингът на Групата по отношение на нашата страна в рамките на този кръг. В доклада се съдържа заключение, че българските власти са изпълнили задоволително 16 препоръки и частично – 3 препоръки. Независимо че проверката за изпълнението на препоръките на GRECO в рамките на Четвъртия и предишните кръгове на оценка е приключила, в контекста на антикорупционната реформа и реформата на съдебната власт българските власти продължават да предприемат действия, които се отнасят до обхвата на някои от тези препоръки.  В отговор  на препоръката на Групата за ясни, обективни и прозрачни критерии за определяне на размера на допълнителното възнаграждение в рамките на съдебната система през м. юли 2021 г. съдийската колегия на ВСС прие нови Правила за определяне и изплащане на допълнителни възнаграждения на съдии по реда на чл. 233, ал. 6, изречение първо от Закона за съдебната власт. Съобразно новите правила решението за изплащане на допълнително възнаграждение се взема от съдийската колегия на ВСС съобразно степента на натовареността на съответния съд за предходната година. Следва да се отбележи, че размерът на допълнителното трудово възнаграждение се определя общо за съответния съд, като се разпределя по равно между съдиите, пропорционално на отработеното време. В изпълнение на международните стандарти за борба с корупцията и с цел въвеждане в българското законодателство на разпоредбите на Директива 2019/1937 относно защитата на лица, които подават сигнали за нарушения на европейското право Министерството на правосъдието е подготвило проект на специален закон, който предстои изпратен за одобрение в Министерски съвет и след това в Парламента.

Опитът и добрите практики на другите държави в борбата с корупцията винаги са били вземани предвид от българските институции в процеса на формулиране на политиките за борба с корупцията и тяхната реализация. Разбира се, при това се отчитат особеностите и традициите на българската правна и институционална система.

Тази година предстои в страната ни да се осъществи посещение на GRECO в рамките на петия кръг от мониторинга на Групата, който е посветен на темата „Превенция на корупцията в централните правителства (висши служители в изпълнителната власт) и правоохранителните органи“. Поради усложнената епидемична обстановка у нас и в Европа това посещение беше отлагано няколко пъти, но се надяваме, че тази година то ще се състои. 

- По отношение на санкциите, предприети от САЩ срещу български служители по “Закона Магнитски”, как възнамерява Вашето правителство да предприеме действия по тях? Ще доведат ли тези санкции до допълнителни разследвания? Установени ли са контакти с властите на САЩ относно тези санкции?

- Министерството на правосъдието, в качеството си на централен орган по въпросите на международното правно сътрудничество и международната правна помощ, оказва съдействие на българската прокуратура във връзка с взаимодействието ѝ с други държави за целите на предприети от нея действия. Такова сътрудничество е осъществено и със САЩ.

Прокуратурата е компетентният орган, който преценява как да използва получената информация в дейността по разследването.

- Вашето правителство ще се ангажира ли да ратифицира Истанбулската конвенция?

- Следва да се има предвид, че, отчитайки постановеното на 27 юли 2018 г. решение на Конституционния съд, с което Съдът реши, че Конвенцията на Съвета на Европа за превенция и борба с насилието над жени и домашното насилие, открита за подписване на 11.05.2011 г. в град Истанбул, подписана от Република България на 21.04.2016 г., не съответства на Конституцията на Република България, страната ни не е в състояние да ратифицира този международен акт, както и да се присъедини към която и да е негова част. По силата на чл. 14, ал. 6 от Закона за Конституционен съд Решение № 13 от 27 юли 2018 г. на Конституционен съд е задължително за всички държавни органи, юридически лица и граждани.

Министерството на правосъдието внимателно анализира наскоро постановеното становище на Съда на ЕС относно присъединяването на ЕС към Истанбулската конвенция. Този процес трябва да бъде в съответствие с принципите на предоставената компетентност и на лоялното сътрудничество. Ето защо държавите членки трябва да постигнат „общо съгласие“, преди да дадат съгласието си за обвързване с конвенцията.

Въпрос към министъра на културата

- По отношение на свободата и плурализма на медиите и прозрачността на крайната действителна собственост на медиите, ще направите ли предложения, които ще се справят с дългогодишните проблеми в тази област, повдигани многократно от европейски институции като Съвета на Европа и механизма на ЕС за наблюдение на плурализма?

- В краткосрочен и средносрочен план се предвиждат координирани действия  за осъществяване на подробен и задълбочен преглед на ситуацията с цел идентифициране, планиране и разработване на законодателни промени, инициативи и ефективни мерки с цел подобряване и укрепване на цялостната медийна среда и подсилване на медийната свобода и плурализъм. Подходът към тези дейности ще бъде стратегически, последователен и координиран въз основа на постоянен диалог и сътрудничество със заинтересованите страни, най-вече самите медии, както и с компетентни институции и органи на национално и на европейско ниво. Ще се работи в една линия с препоръките към България, заложени в съответните документи на европейските институции, както и Плана за действие за европейската демокрация, като се вземат предвид заложените в него законодателни и незаконодателни действия, сред които Препоръките за безопасността на журналистите, публикувани от ЕК на 16.09.2021 г.

Планира се и работата върху законодателни разпоредби, насочени върху подобряване на прозрачността, отговорността и независимостта на медиите, засилване на управлението на публичните медии, вкл. и мерки за предотвратяване на политизирането на медиите и мерки, свързани с финансирането на медиите  в подкрепа на плурализма и многообразието. Работата ще започне през втората половина на 2022 г. в синхрон с очакваното публикуване от страна на Европейската комисия  на Акт за свободата на европейските медии.

От 2018 г. насам законодателните разпоредби, свързани с прозрачността на собствеността на медиите са заложени в Закона за задължителното депозиране на печатни и други произведения и обявяване на разпространителите и доставчиците на медийни услуги (ЗЗДПДПОРДМУ). Доставчиците на медийни услуги имат задължението ежегодно да обявяват информация за собствеността и финансирането си. В своите декларации медиите посочват и всички договори, сключени с държавни и местни органи, както и с други възложители, подробно изброени в съответните разпоредби.

Със ЗИД на ЗРТ, в сила от 22.12.2020 г., се предоставя инструментариум и правомощия на националния регулаторен орган за осъществяване на по-ефективен контрол върху пазара, което ще рефлектира върху механизмите за защита на правата и интересите на потребителите на тези услуги. С измененията в Закона се въведоха допълнителни изисквания към Публичния регистър на СЕМ, а именно: да се вписват данни за юридическите и физическите лица, упражняващи контрол върху управлението на доставчиците на медийни услуги по заявка, както и данни за органите им на управление, включително техния персонален състав. Същите данни следва да се вписват и в регистъра на лицата, предоставящи услуги на платформи за споделяне на видеоклипове. В регистрите се включва и връзка към информацията за структурата на собствеността и за действителните собственици на съответните доставчици, предоставена на търговския регистър и регистъра на юридическите лица с нестопанска цел по реда на Закона за мерките срещу изпирането на пари. (чл. 7, ал. 2). Съветът е привел Публичния регистър в съответствие е изискванията на закона.

С Решение № 806 от 6 ноември 2020 г. Министерският съвет прие План за изпълнение на мерки в отговор на препоръките и посочените предизвикателства, съдържащи се в Доклада на Европейската комисия от 30 септември 2020 г. относно върховенството на закона за 2020 г., Ситуация в областта на върховенството на закона в България.

В частност, мерките, предвидени за справяне с предизвикателствата в областта на гарантирането на „медийния плурализъм“, засягат установената недостатъчна прозрачност на собствеността и финансирането на медии. В тази връзка се работи по изпълнението на две конкретни цели: Повишаване на прозрачността на собствеността върху медии; засилване на контрола за деклариране на собствеността на доставчиците на медийни услуги. 

В резултат, през м. октомври 2021 г. започна създадената със заповед на министъра на културата от 15.10.2021 г. работна група, чиято задача е подготвянето на изменения в Закона за задължителното депозиране на печатни и други произведения и обявяване на разпространителите и доставчиците на медийни услуги. Фокус на обсъжданията с цел подобрения в Закона са изсветляване на собствеността на онлайн изданията, с което ще се подобри ефективността на правоприлагането, и прецизиране на обхвата на задължените лица; ефективен контрол по отношение на скритата собственост на анонимни онлайн източници на информация, които влияят по непрозрачен начин на общественото мнение, в т.ч. като си служат с фалшиви новини.

Ще разчитаме също и на новия Монитор за прозрачността на собствеността на медиите. Това ще бъде един ценен инструмент за всички ДЧ, чрез който ще може да се предприемат по-добре информирани интервенции на ниво политики и регулаторни намеси в подкрепа на медийната свобода и плурализъм.

Други въпроси към българското правителство

- По време на предизборната кампания реформата на съдебната система и в частност реформата на функциите на главния прокурор имаше централна роля в платформите на почти всички политически групи. Бихте ли предоставили информация за това как точно новото правителство възнамерява да реформира съдебната система, включително проблемите, идентифицирани от доклада на Комисията за върховенството на закона за 2021 г. – какви мерки ще бъдат приложени и в какви срокове?

- В отговор на констатациите от докладите на Европейската комисия за върховенство на закона и на препоръките на Европейския семестър възприехме подход за включване на реформи с политически ангажимент в НПВУ и в Националната програма за развитие България 2030. Чрез този подход демонстрираме решимостта си за изпълнение на международните ангажименти на България за гарантиране на върховенството на правото.

Формулираните ангажименти са на базата на допълнителни консултации с Европейската комисия. В резултат от диалога с Комисията в проекта на НПВУ са включени както дейности, заложени в Пътната карта за изпълнение на препоръките относно рамката за несъстоятелност и стабилизация и в Плана за изпълнение на мерките в отговор на препоръките и посочените предизвикателства, съдържащи се в доклада на Европейската комисия от 30 септември 2020 г. относно върховенството на правото. Планираните дейности целят изпълнение на препоръки на Съвета на Европа и отговор на констатациите на Европейската комисия от докладите за върховенство на закона за 2020 и за 2021 г.

В този контекст с Решение  № 586 от 6 август 2021 г. на Министерския съвет беше приета Пътна карта за изпълнението на осъдителните решения на Европейския съд по правата на човека. Документът е изработен на базата на  анализ на основните проблеми, произтичащи от установените нарушения на Конвенцията за защита правата на човека и основните свободи на Съвета на Европа. Той съдържа подробен списък на установените от ЕСПЧ нарушения на Конвенцията по различните осъдителни решения, отбелязва необходимите мерки за тяхното преодоляване, посочва отговорните за тях институции в рамките на изпълнителната власт и обвързва изготвянето на законодателни или други предложения в тази връзка с конкретни срокове.

Същевременно в НПВУ са предложени мерки за повишена отчетност на главния прокурор, за да се гарантира, че България прилага установените  международни практики на Съвета на Европа за безпристрастно и ефективно правосъдие. Тези мерки свидетелстват за твърдата решимост за изпълнение на решението по делото Колеви и отличното сътрудничество между българските власти и Съвета на Европа, което винаги е било ползотворно за нашите усилия за реформиране на институциите при спазване на международните демократични стандарти и върховенството на правото.

Предвижда се приемане в кратки срокове на законодателство за реформа на рамката на несъстоятелността, за лобизма и за защита на подаващите сигнали за нарушение на правото на ЕС. Ще бъде реализирана и структурна реформа за повишаване на ефективността на институциите за противодействие на корупцията, като от настоящата КПКОНПИ ще бъде обособена нова антикорупционна структура с разследващи функции. Същевременно, проектите, включени в контекста на Механизма за възстановяване и устойчивост, ще допринесат за осигуряване на съвременно техническо оборудване за сигурно и достъпно електронно правосъдие, както и за разширяване на използването на алтернативни методи за решаване на спорове.

- Възнамерява ли новото правителство да реформира МВР? Бихте ли уточнили какви организационни и функционални реформи ще бъдат осъществени и в какви срокове?

- Със заповед рег. № 8121з-1714/23.12.2021 г. на министъра на вътрешните работи е сформирана работна група за извършване на преглед на нормативната уредба и оптимизация на структурата на МВР със срок на работа до 31.01.2022 г.

В дейността на работната група се включва и извършване на анализ на структурата на МВР и на наличните човешки ресурси, както и да представи предложение за оптимизация на структурата на МВР, което да съдържа методика за преструктуриране, оптимизация на кадровата обезпеченост и финансова оценка.

Със заповед рег. № 8121з-15/06.01.2022 г. на министъра на вътрешните работи е създадена работна подгрупа за извършване на оптимизация на структурата с оглед обособяване на дирекция „Миграция“ в самостоятелна агенция. Становището на работната група е необходимо с оглед повишаваната значимост в национален и международен план на миграционните процеси. Към момента не се взимат решения, а се събират аналитични данни за извършване оценка на необходимостта от повишаване капацитета на дирекция „Миграция“. От изготвените до момента анализи може да се обобщи, че е целесъобразно дирекция „Миграция“ да продължи да функционира в рамките на Министерството на вътрешните работи, като запази настоящия си статут и да се потърси подход за оптимизиране на дейността на дирекцията.

- Борбата с корупцията по високите етажи в България беше постоянно предизвикателство през последните 10 години. Извършени са много реформи, но България все още не успява да постигне необратими и категорични резултати. Какви действия ще предприеме новото правителство, за да се справи с това предизвикателство? Какви реформи ще въведе?

- Ключов приоритет на правителството, който е заложен в Споразумението за съвместно управление на Република България в периода 2021-2025 г., е засилване на антикорупционните органи. Една от планираните мерки е реформа в дейността и структурата на настоящата антикорупционна комисия - КПКОНПИ. Разработен е законопроект, който в момента е на етап обсъждане между коалиционните партньори. В него сме предложили да се уредят правомощията на самостоятелна антикорупционна комисия с разследващи функции. Ще бъде обособена и самостоятелна Комисия за отнемане на незаконно придобитото имущество (за възстановяване на активи). Предлагаме Антикорупционната комисия да може да обжалва откази на прокуратурата за образуване на досъдебни производства по подадени от нея преписки с данни за извършени корупционни престъпления. Ще бъде възприета политика за концентрация на усилията върху лицата, при които има висок корупционен риск. Предлагаме въвеждане и на изискване за извършване на първоначални и периодични проверки за интегритет на ключови служители в структурата на антикорупционните органи.

- Свободата на медиите в България се влоши значително след присъединяването към ЕС. България слезе от 34-то място в Световния индекс за свобода на медиите до 112-то място за по-малко от 15 години. Много европейски и международни организации отчитат висока степен на медийна концентрация и липса на прозрачност при разпределянето на средства от ЕС и публичното финансиране за медиите. Какви конкретни действия ще предприеме новото правителство, за да се справи с тази ситуация, по-специално за прекратяване на клеветнически кампании и тормоз от страна на държавата и сплашването и насилието, както е идентифицирано от „Репортери без граници“? Как новото правителство ще осигури правилно разследване на насилието срещу журналисти? Как оценявате ролята на Националния съвет за електронни медии и особено ролята му за наблюдение на смяната на собствеността върху медиите и прозрачността на финансирането на медиите?

- В контекста на III стълб на Механизма за върховенство на правото „Медиен плурализъм и свобода на медиите“ осъществяваме активно сътрудничество с Европейската комисия за подобряване на ситуацията с медийната свобода.

На 13.12.2021 г. бе проведена поредна среща между представители на ЕК и на българските институции, ангажирани в по стълб III. Тя беше на техническо ниво с цел обмен на информация във връзка с формулирани препоръки в Доклада за върховенство на закона.

Вследствие от сътрудничеството с ЕК в контекста на Механизма за върховенство на закона са реализирани конкретни дейности.

С Решение № 806 на Министерския съвет от 6 ноември 2020 г. е одобрен План за изпълнение на мерки в отговор на препоръките и посочените предизвикателства, съдържащи се в Доклада на Европейската комисия от 30 септември 2020 г. относно върховенството на закона. 

В частта медиен плурализъм от Плана са предвидени мерки, свързани с:

• Защита на журналистите от посегателства, тормоз и намеса. Повишена прозрачност и отчетност на разследванията в подобни случаи;

• Организация и финансиране на обществените електронни медии;

• Повишаване на капацитета на институцията, отговаряща за медийната среда; определяне на състава на институцията чрез прилагане на най-високи стандарти, осигуряващи необвързаност, безпристрастност и професионализъм;

• Със ЗИД на ЗРТ, в сила от 22.12.2020 г., се предоставя инструментариум и правомощия на националния регулаторен орган за осъществяване на по-ефективен контрол върху пазара, което ще рефлектира върху механизмите за защита на правата и интересите на потребителите на тези услуги. С измененията в Закона се въведоха допълнителни изисквания към Публичния регистър на СЕМ, а именно: да се вписват данни за юридическите и физическите лица, упражняващи контрол върху управлението на доставчиците на медийни услуги по заявка, както и данни за органите им на управление, включително техния персонален състав. Същите данни следва да се вписват и в регистъра на лицата, предоставящи услуги на платформи за споделяне на видеоклипове. В регистрите се включва и връзка към информацията за структурата на собствеността и за действителните собственици на съответните доставчици, предоставена на търговския регистър и регистъра на юридическите лица с нестопанска цел по реда на Закона за мерките срещу изпирането на пари. (чл. 7, ал. 2). Съветът е привел Публичния регистър в съответствие е изискванията на закона.

Приоритетно и координирано ще се работи и по направлението, свързано с политическата намеса в медиите и притежанието на медии от страна на партии и политици. На следващ етап политическите реклами в медиите ще бъдат допълнително регламентирани и хармонизирани с цел въвеждане на задължения за прозрачност.

Със Закона за държавния бюджет на Република България за 2021 г., в бюджета на СЕМ са включени допълнителни средства еднократно и целево.

Значителна част от тях са за придобиване на нова система за мониторинг, като тази мярка се реализира в момента в съответствие с правилата на Закона за обществените поръчки. По предвидените допълнителни разходи за нови 6 щатни бройки, вече е извършена промяна в щатното разписание на Съвета, проведени са конкурси по реда на Закона за държавния служител и са назначени служители.

По линия на гарантиране на безопасността на журналистите, както физически, така и в онлайн средата, ще бъдат продължени дейностите, залегнали в Плана за изпълнение на мерки в отговор на препоръките и посочените предизвикателства, съдържащи се в Доклада на Европейската комисия от 30 септември 2020 г. относно върховенството на закона, сред които мерки, свързани със защита на журналистите от посегателства, тормоз и намеса, както и повишена прозрачност и отчетност на разследванията в подобни случаи. Предвиждат се и координирани дейности, които ще са насочени върху прилагане на подходящи елементи от общите и специфични препоръки, залегнали в Препоръката на Европейската комисия за безопасността на журналистите и професионалистите в областта на медиите в ЕС, както и Препоръките на Съвета на Европа за безопасността на журналистите.

На 15 юни 2021 година беше организирана  отворена дискусия „Държавата и медиите“ с широко участие на всички ведомства и заинтересовани страни.

Целта на отворената дискусия бе да постави началото на обществен мониторинг върху важни теми като: собственост и концентрация на медиите, прозрачно публично финансиране, свобода на изразяване и защита на журналистите във време, в което все повече се засилва тенденцията за извеждане на по-преден план ролята на медиите и техните инструменти за влияние върху обществото и индустриите.

Дискусията се проведе в три панела :

Собственост и концентрация на медиите;

Прозрачно публично финансиране на медиите;

Свобода на словото и защита на журналистите.

На нея присъстваха и дебатираха повече от 70 представители на различни институции, организации, обществени и търговски медии. Събитието беше излъчено и онлайн, което позволи да се проследи от още много заинтересовани страни.

През м. юли 2021 г. беше сформиран експертен съвет за медийна грамотност в съответствие със ангажиментите за ДЧ за медийна грамотност, заложени в Директивата за аудиовизуални услуги. В Съвета са включени експерти и представители на заинтересованите страни с основна цел обсъждане на политиките за медийна грамотност в по-широк контекст. 

- През последните години броят на SLAPP-делата срещу журналисти се увеличи значително. Има ли национален орган или организация, анализираща и следяща отделните случаи? Планира ли новото правителство някакви законодателни промени, които да ограничават възможностите за подобни дела срещу журналисти?

- Гарантирането на независимостта на медиите и сигурността на журналистите е едно от приоритетните направления в политиката на България в областта на правата на човека. Тя се основава на разбирането, че свободата на изразяване, наличието на независими медии и качествената журналистика имат пряко отношение към демокрацията, правата на човека и основните свободи.

България участва в дискусията в ЕС по темата за стратегическите съдебни производства срещу журналисти (т. нар. SLAPP дела). Считаме, че е изключително важно да се открие крехкият и разумен баланс между защитата на лица, които са засегнати от фалшиви новини, обиди и клевети в медийното пространство и противодействието срещу злоупотребата с права в подобни случаи. Тези явления представляват също толкова съществен проблем както и SLAPP делата. Обмисляме възможностите за предприемане на подходящи мерки, които да ограничат SLAPP делата срещу журналист, включително чрез национален механизъм за наблюдение.

Прегледът на общоизвестните случаи на SLAPP позволява да се направят някои общи изводи за развитието на този въпрос в България. Основната част от делата SLAPP досега са били фокусирани основно върху две групи обществено активни лица – 1) граждански активисти, представители на гражданското общество или политически ангажирани лица, които имат активна позиция по различни важни въпроси от обществен интерес като корупцията в инфраструктурни проекти и европейско финансиране, строителство на недвижими имоти или управление на частни пенсионни фондове, неефективност на антикорупционната дейност, осъществявана от компетентните правоохранителни органи; 2) журналисти и медии, които имат критични публикации или позиции към действащата власт и различни „параполитически” или „парабизнес” субекти, свързани с властта, разкриващи проблеми с корупцията и произволното упражняване на публична власт.

Две групи действащи лица се очертават като основни двигатели на натиск чрез случаите на SLAPP – 1) големи частни компании, които са засегнати от разкрития за нарушения и нередности в обществените поръчки, управлението на инфраструктурни проекти, регулиране на строителството; 2) правоприлагащи органи, които по своя инициатива или въз основа на информация от подходящо частно лице предприемат видимо необосновани действия или действия извън общата си практика, насочени към лицата, засегнати от SLAPP.

Основните причини за упражняване на различни форми на натиск чрез делата SLAPP са действия, публикации или изявления на субектите, срещу които са насочени такива дела. В действията засегнатите от SLAPP лица обикновено разкриват случаи на корупция или лошо управление, или критикуват бездействието на компетентните институции за противодействие на подобни явления. Освен това всички големи публични дела SLAPP са насочени срещу лица или организации, които имат последователно и проактивно поведение при разкриване на случаи на корупция, критикуват бездействието на компетентните държавни органи по тези въпроси.

На национално равнище въпросът се урежда от Конституцията и от процесуалните закони, подобно на другите държави членки. Основният ни закон не допуска злоупотреба с права, както и тяхното упражняване, ако се накърняват права или законни интереси на други лица. Съгласно Гражданския процесуален кодекс, участващите в съдебните производства лица са длъжни да упражняват предоставените им процесуални права добросъвестно и съобразно добрите нрави.

Според постоянната съдебна практика, ако съдът констатира злоупотреба с право, той следва да откаже защита. В допълнение, ответникът по делото може да поиска от съда да обяви иска за недопустим – поради липса на правен интерес или алтернативно – за неоснователен. Освен това, ако злоупотребата с право представлява и непозволено увреждане, може да се търси и обезщетение за вреди.

С цел усъвършенстване на уредбата е изготвен  проект на Закон за изменение и допълнение на Наказателния кодекс, с който са предвидени промени в институтите на обидата и клеветата, които ще позволят спазване на принципа на пропорционалност от страна на националните съдилища, когато преценяват баланса между публичния интерес и интереса на обидените/наклеветените лица. Освен това се предвижда отпадане на квалифициращия състав на обида/клевета на длъжностно лице, който състав е критикуван в няколко осъдителни решения на ЕСПЧ, включително по случаи, когато не са засегнати журналисти. Този ЗИД на НК е включен и в НБПУ.

Следва да се отбележи, че през последните години националните съдилища прилагат директно чл. 10 от ЕКПЧ и практиката на ЕСПЧ по нея. Важно е да се отбележи, че досега не е имало дело срещу България пред Съда в Страсбург, в което оплакванията да са свързани с „атаки и прекомерна употреба на сила“ срещу журналисти.

Осъдителните решения срещу България са във връзка с осъждане на журналисти за клевета/непозволено увреждане, където установеното нарушение в повечето случаи не е необосноваността на присъдата/решението, а непропорционалността на наложената санкция (вж. Йорданова и Тошев, Божков, Касабова, Ифандиев).

- На 11 януари 2022 г. Европейският съд по правата на човека публикува решение на Камарата, според което има системни пропуски в правните гаранции и процедурите за надзор върху СРС в България. В това решение Съдът установи, че липсва подходящ съдебен надзор и ясна регламентация на използването на СРС. Освен това, надзорът от страна на властите върху използването на специални разузнавателни средства изглежда не е независим. Запазването и съхранението на комуникационни данни също е проблематично. Това решение постави под сериозно съмнение практиката по използване на СРС през последните 10 години. Как българските власти ще отговорят на недостатъците, установени от ЕСПЧ? Ще извършите ли национална проверка за използването на такива разузнавателни средства, за да установите дали установените законодателни пропуски са довели до злоупотреба с такава информация на практика? Какъв вид законодателни изменения ще бъдат предложени, за да се отговори на констатациите на ЕСПЧ?

- Българското правителство приема изключително сериозно решението на ЕСПЧ по делото Екимджиев и др. срещу България, което установява сериозни недостатъци в правната рамка на използването на специални разузнавателни средства и практиката по прилагането ѝ, както и в правната рамка и практиката по задържането и достъпа до трафични данни. След като решението бъде преведено, министърът на правосъдието ще предложи на министъра на вътрешните работи сформиране на междуведомствена работна група, която да анализира нормативната база по прилагане на специални разузнавателни средства и достъп до електронни съобщения в светлината на констатираните от ЕСПЧ проблеми и да изготви съответни промени в Закона за специалните разузнавателни средства, Закона за електронните съобщения, Наказателно-процесуалния кодекс и приложимата подзаконова нормативна уредба. Голяма част от проблемите, които решението идентифицира, са познати на експертите в областта, тъй като те проличаха в процеса на изпълнение на групата дела Асоциация за европейска интеграция и права на човека и Екимджиев срещу България (решение от 2007 г.). Групата дела е под засилено наблюдение на Комитета на министрите и през годините някои от въпросите са били предмет на обсъждане на експертно равнище, както на национално ниво, така и с партньорите в Страсбург. В този смисъл българската държава има готовност да пристъпи към конкретна работа по законодателни изменения. Междувременно министърът на правосъдието ще се срещне с жалбоподателите по делото и ще обсъди вижданията им относно мерките за изпълнение на решението.

- Ще предприеме ли новото правителство действия относно „златните“ паспорти и визи?

- В доклад на Европейската комисия до Европейския парламент, Съвета, Европейския икономически и социален комитет и Комитета на регионите от 23.01.2019 г. относно режими за предоставяне на гражданство и право на пребиваване в Европейския съюз (ЕС) се посочва, че три държави членки (България, Кипър и Малта) прилагат режими за гражданство срещу инвестиции, при които гражданство се предоставя при по-облекчени условия в сравнение с обичайния режим за натурализация и най-вече без да се изисква предварително ефективно пребиваване в съответната държава.

Новият екип на Министерство на правосъдието предприе бързи действия за отмяната на тази възможност за получаване на гражданство в държава членка на ЕС. На 12 януари 2022 г. Министерският съвет одобри предложената от Министерството на правосъдието отмяна на чл. 12а и чл. 14а от Закона за българското гражданство. Тези два текста регламентират сега възможността за придобиване на българско гражданство при облекчени условия срещу направени инвестиции. Очакваме, че Народното събрание ще разгледа приоритетно законодателните предложения, което ще доведе до окончателното прекратяване на придобиването на българско гражданство при облекчени условия чрез инвестиции.

26 януари 2022 г.