Мнозизнството от гражданите в Европа и САЩ гледа на конфликта в Украйна като на борба за демокрация и сигурност. Те възприемат Русия като "агресивна" и "неблагонадеждна". Европейците не виждат войната като агресия срещу съседна държава, а като атака срещу целия континент. Европейските общества искат да видят Русия наказана, а Украйна да излезе от войната с непокътнати територия и суверенитет.

Тези нагласи обаче не се споделят в останалите анкетирани държави. В Турция, Китай и Индия преобладава мнението, че Украйна трябва да обмисли възможността да жертва територия, за да ускори края на конфликта, а Русия се възприема като стратегически съюзник и партньор.

Това са основните изводи от проучване на Европейският съвет за външна политика, озаглавено "Една година по-късно - глобални обществени нагласи спрямо войната на Русия в Украйна".

"Различията между нагласите в западните държави и в останалия свят предполагат, че доминиращата роля на САЩ в международния ред отслабва и че конкурентните сили, които се намират на границата между демокрациите и автокрациите, ще имат по-ясно изразена бъдеща роля в геополитиката. Такива сили са например Турция, която беше посредник между Киев и Москва по сделката за износ на зърно в Черно море; също и Индия, която едновременно тъгуваше с Русия, докато участва заедно с Австралия, Япония и САЩ, в Четиристранния диалог по сигурността", посочват като извод изследователите.

Този доклад се основава на проучване на общественото мнение сред пълнолетното население, проведено в края на декември 2022 г. и началото на януари 2023 г. в десет европейски държави (Дания, Естония, Франция, Германия, Великобритания, Италия, Полша, Португалия, Румъния и Испания) и в пет държави извън Европа (Китай, Индия, Турция, Русия и САЩ). Общият брой на респондентите е 19 765.

Ето и резултатите:

Европейците вече гледат на руската агресия не като война в Европа, а като война срещу Европа. За разлика от нагласите през миналото лято, те сега са на преобладаващо мнение, че Украйна трябва да си върне цялата територия, дори с цената на по-дълга война, повече жертви и емигранти (44% във Великобритания и 38% в девет държави от ЕС).

22 на сто във Великобритания и 30% в деветте анкетирани държави от ЕС споделят, че войната трябва да приключи възможно най-скоро, дори това да означава Украйна да отстъпи територия на Русия.

Същевременно 55 на сто от европейците са решени да не купуват руски изкопаеми горива, а едва 24% смятат, че приоритет трябва да бъде осигуряването на енергийни доставки от другаде.

В Китай, Турция и Индия преобладава убеждението, че войната трябва да приключи възможно най-скоро, дори за сметка на отстъпването на украинска територия на Русия (42%, 48% и 54% съответно). В тези държави подкрепящите териториалната цялост на Украйна - макар това да е равносилно на продължителен конфликт, са съответно 23 на сто, 27% и 30 на сто.

Общественото мнение в западните общества спрямо Русия се е влошило. Останалите глобални сили определят  Москва "силно" като "съюзник" и "партньор"; руснаците възприемат САЩ и европейските им партньори като "противници" или "съперници" - позиция, която мнозина споделят и в Китай.

Мнозинствата в САЩ (55%), Великобритания (64 на сто) и деветте държави-членки на ЕС (54%) приемат Русия като "съперник". Гражданите на тези страни (съответно 45%, 57% и 48%) имат крайно негативни нагласи спрямо Русия, определяйки я като "агресивна". От друга страна, в Китай, Индия и Турция вярват, че Русия е или по-силна, или толкова силна, колкото твърдят, че са я приемали преди избухването на войната. Преобладаващи са нагласите (до 79 на сто), че Русия е "съюзник" или "партньор" на тяхната страна. 64% от анкетираните в Русия пък виждат САЩ като "съперник". Същите нагласи спрямо ЕС и Великобритания са съответно 51% и 46 на сто. В Китай, 43% и 40 на сто от анкетираните виждат САЩ и Великобритания съответно като "стратегически съперници"; 37% гледат на ЕС като "необходим партньор", 34% - като "съперник". Само 9% от китайците възприемат ЕС като "противник".

Защита на демокрацията, защита на собствената сигурност

Американците виждат подкрепата си за Украйна като защита на демокрацията в страната, а европейците – на собствената си сигурност. Останалият свят е по-скептичен спрямо участието на Запада в конфликта. Само 1 от всеки 5 анкетирани във Великобритания и 1 от всеки 6 в деветте държави-членки на ЕС споделят мнението, че американската подкрепа за Украйна е подкрепа за демокрацията в страната.

44 на сто от анкетираните във Великобритания и 45% в държавите от ЕС възприемат участието на страните си във войната като защита на собствената си сигурност. Едва 11 на сто от анкетираните във Великобритания и държавите от ЕС смятат, че подкрепата за Украйна произтича от желанието да се защити нейната "териториална цялост". В Китай и Турция, по-малко от една четвърт смятат, че Западът подкрепя Украйна, за да защити нейната територия или демокрация, а в Русия това мнение споделят едва 15% от запитаните.

Светът припознава единството на Запада, но мнозина прогнозират, че воденият от САЩ либерален ред ще отстъпи глобалното си господство през следващото десетилетие.

В Турция (72%), Китай (60%), Русия (59%) и Индия (44%) виждат малка разлика в политиките на ЕС и САЩ към техните страни. Едва на сто в Русия и 6 на сто в Китай прогнозират глобално надмощие на САЩ след десет години. В Европа и САЩ мнозина очакват двуполюсният свят да се наложи (29% във Великобритания, 28% в ЕС-9, 26% в САЩ), с два блока, водени съответно от САЩ и Китай. Едва 4% във Великобритания, 6 на сто в ЕС-9 и 9% в САЩ вярват, че САЩ ще доминира.

Нововъзникващите сили са склонни да работят със Запада и останалите държави. В най-голямата демокрация в света - Индия, гражданите виждат САЩ (87%), ЕС (82 на сто), Великобритания (79%), Турция (59%) и Русия (79%) като „съюзници“ или „партньори“. Китай е единствената държава, която смятат за „съперник“ или „противник“ (75%). И за Турция повечето страни са „партньори“: САЩ (51%), Китай (47 на сто), Русия (55%) и ЕС (53%) най-вече като необходими „партньори“, с които страната им трябва да си сътрудничи стратегически.

Нови суверенни субекти на световната история

"Въз основа на резултатите от проучването, авторите на доклада поддържат тезата, че докато западните лидери представят руската инвазия в Украйна като битка между демокрацията и авторитаризма и използват защитата на сигурността и демократичните ценности като призив за санкции срещу Москва, този наратив не се споделя от гражданите в други части на света", се посочва в заключение.

Тимъти Гартън Аш, Иван Кръстев и Марк Ленард прогнозират поляризация и фрагментация в бъдещия международен ред, без връщане към либерален ред, воден от САЩ. В този нов свят те смятат, че Западът би постъпил добре, ако третира Индия, Турция, Бразилия и други глобални сили като „нови суверенни субекти на световната история“. Авторите твърдят, че докато тези страни не споделят обща идеология и се различават в много области, техните общества са склонни да си сътрудничат, както се вижда от подхода им към конфликта в Украйна. Авторите правят заключение, че Западът трябва да се научи да живее като един от полюсите в многополюсен свят.

В заключение:

"Парадоксът на войната в Украйна е, че Западът е едновременно по-единен и по-малко влиятелен в света от всякога", казва Марк Ленард, съавтор и директор на ЕСВП.

"Проучването разкрива, че докато повечето европейци и американци живеят в свят преди Студената война, структуриран от конфронтацията между демокрация и авторитаризъм, мнозина извън Запада живеят в постколониален свят, съсредоточен върху идеята за национален суверенитет", посочва и Иван Кръстев, съавтор и председател на УС на Центъра за либерални стратегии.

"Констатациите са изключително отрезвяващи. Трансатлантическият Запад, съсредоточен около Европа и САЩ, е по-обединен, но засега не успява да убеди големите сили от останалата част на света, като Китай, Индия и Турция. Урокът за Европа и Запада е ясен. Спешно се нуждаем от нова история, която е убедителна за страни като най-голямата демокрация в света - Индия" - е изводът и на Тимъти Гартън Аш, съавтор, професор по Европейски науки в Оксфордския университет, старши научен сътрудник в института "Хувър".