![В България избиваха опозицията. В Ялта Западът вярваше на Сталин](/media/102/011-yalta_summit_1945_with_churchill-_roosevelt-_stalin_cr.l.webp)
Днес отбелязваме Деня за почит на жертвите на комунистическия режим. На тази дата през 1945 година т. нар. Народен съд осъжда на смърт регенти, депутати, министри, офицери и общественици, а присъдите са изпълнени същия ден.
Народният съд е извънреден съд, действал в Царство България в периода от декември 1944 до април 1945 година като фактически орган на левия революционен терор. Създаден е с наредба-закон на правителството на Кимон Георгиев - това става в противоречие с Търновската конституция, която кабинетът претендира, че ще възстанови, и легализира започналото с Деветосептемврийския преврат масово политическо насилие в страната.
![Народният съд - саморазправата на Москва с българския елит](/media/085/039-naroden-sad-1.s.webp)
Официално така нареченият Народен съд е създаден, за да произнесе присъди над управлявалите страната от 1 януари 1941-ва до 9 септември 1944 г., довели страната до участието ѝ във Втората световна война на страната на Тристранния пакт. Заедно с тази цел обаче се преследва узаконяването на извършените вече убийства след окупацията от страна на Червената армия, както и неутрализирането на политическия и интелектуалния елит на България и ликвидирането на неблагонадеждни евентуални политически противници на режима, установен след окупацията и преврата.
Дори обикновената статитистика показва колко е бил абсурден този съд. Народният съд е издал 2619 смъртни присъди. За сравнение процесът в Нюрнберг срещу най-висшите нацисти е издал 12 смъртни присъди. В подобен трибунал за Далечния изток смъртните присъди са седем.
![Как комунистите унищожиха цвета на нацията?](/media/099/naroden-sad-postradali-uvelichena~2.s.webp)
Ликвидирането на българския елит обаче не се изчерпва с т.нар. Народен съд. Веднага след 9 септември 1944 г. в цялата страна са избити около 30 000 души. От тях около 18 000 са с висше образование и около 8 хил. със средно. В онези времена дори средното образование е било не чак толкова често срещано, да не говорим за висшето.
Тези 30 хиляди са основно интелектуалци, духовници, учители, държавни служители, офицери, полицаи, общественици, индустриалци, търговци, лекари.
![Внуците на](/media/102/martin-ivanov.s.webp)
След промените през 1989 г. реално реабилитация за тези жертви нямаше. Беше приет закон за обявяването на комунистическия режим за престъпен, който обаче си остана по-скоро на хартия. До лустрация, каквато имаше в други държави в Източна Европа, у нас така и не се стигна.
Едва в края на миналата година бе премахнат Паметникът на Съветската армия, по-известен като МОЧА (Монумент на окупационната Червена армия). Тепърва се водят дебати за премахването на други подобни паметници в други градове, като например този на Альоша в Пловдив.
Конференцията в Ялта
Особено интересен е межднародният контекст, в който се изпълняват присъдите на т.нар. Народен съд. Само три дни след зловещия 1 февруари 1945 г. започва конференцията в Ялта. В нея участват ръководителите на трите основни държави от антихитлеристката коалиция по време на Втората световна война – САЩ, Великобритания и СССР. Тя се провежда от 4 до 11 февруари 1945 г., като заседанията се водят в двореца Ливадия, близо до Ялта (на Кримския полуостров).
В конференцията участват президентът на САЩ Франклин Делано Рузвелт, премиерът на Великобритания Уинстън Чърчил и председателят на Съвета на народните комисари на СССР Йосиф Сталин. Освен тях присъстващи са и министрите на външните работи, както и висши военни от трите страни.
Основната цел на конференцията е да бъде дискутиран въпросът за възстановяването и преустройството на държавите в пометената от войната Европа.
През 1943 г. Рузвелт заявява:
"Просто имам предчувствието, че Сталин не е такъв човек и си мисля, че ако му дам всичко, което мога, и не искам нищо в замяна, той няма да се опита да анексира нищо и ще работи с мен за един демократичен и мирен свят".
В Ялта Рузвелт в общи линии се придържа към това си мнение.
Тримата големи се договорят, че във всички освободени европейски страни и доскорошни сателити на Оста трябва да се проведат свободни избори и редът да бъде възстановен. За тази цел те обещават да спомогнат за възстановяването на окупираните страни чрез процеси, които ще им позволят да създадат демократични институции по техен избор. Това е принцип от Атлантическата харта – правото на всички хора да избират формата на правителството, което ги управлява.
Декларацията по този въпрос обаче не описва механизмите за това как да бъдат приложени заложените в нея принципи на действие. Според споразумението подписалите го трябва да се консултират помежду си за мерките, необходими за споделяне на взаимните отговорности, описани в тази декларация. По време на ялтенските дискусии, външният министър на СССР Вячеслав Молотов прокарва формулировка, която отслабва възможността за принудително прилагане на описаното в декларацията.
Въпреки подозренията към Сталин, дори Чърчил вярвал, че той може да спази думата си що се отнася до Полша. Въпросът за Полша е един от основните на конференцията. Там Сталин създава впечатлението, че в тази държава ще има свободни избори.
След края на Втората световна война обаче в Полша е установено комунистическо правителство. Повечето поляци са разочаровани от своите доскорошни съюзници. Множество полски войници отказват да се завърнат в родината си заради съветските репресии над полски граждани между 1939 и 1946 г. и провелите се екзекуции на прозападно ориентирани поляци.
![Какво се случва на 9 септември 1944 г. и можеше ли да бъде избегнато?](/media/084/039-stalin-e-s-nas_cr-2~1.s.webp)
Западните сили скоро осъзнават, че Сталин няма да спази обещанията си за свободни избори в Полша. Когато след Ялта Чърчил получава много критики в Лондон относно зверствата, извършени в Полша от съветски войски, британският премиер пише писмо на Рузвелт по повод цялата ситуация с депортирането и ликвидирането на опозиционно настроени поляци, извършвани от съветските сили.
Рузвелт обаче запазва своята увереност в Сталин. На 1 март американският президент убеждава Конгреса, че се е върнал от Ялта с убеждението как е дадено началото на пътя към един мирен свят. На 21 март американският посланик в СССР Авърел Хариман информира Рузвелт, че Щатите трябва да осъзнаят, че "съветската програма е основана на тоталитаризма, погазването на личностната свобода и демокрацията, каквато я познаваме".
Два дни по-късно Рузвелт признава, че мнението му за Сталин е било прекалено оптимистично и че "Aвърел е прав".
След конференцията в Ялта, в Москва, когато съветският външен министър Вячеслав Молотов изказва притесненията си, че Ялтенското споразумение може да възпрепятства изпълнението на плановете на Сталин, самият Сталин отвръща:
"Няма значение. Ще го направим по нашия начин по-късно".
Съветският съюз вече е анексирал няколко окупирани страни, превръщайки ги в съветски социалистически републики. Други държави в Източна Европа се превръщат в контролирани от СССР сателитни държави.
Накратко - докато в България прислугата на Сталин избиваше представителите на опозицията, в Ялта западните сили - по една или друга причина - вярваха на Сталин, че той ще установи демокрация в Източна Европа. Подобна наивност Западът прояви и по отношение на Владимир Путин и се осъзна чак когато той нападна Украйна.
В крайна сметка Полша - държавата, заради която започна Втората световна война - остана в съветската сфера на влияние. Там остана и България.
---
Проектът „100 въпроса за тоталитарната държава“ е ориентиран към младежите от посткомунистическото поколение на България. Ако вие сте млад човек, който има интерес към най-новата ни история и иска да научи факти за времето отпреди 1989 г., можете да ни зададете своите въпроси на имейл office@clubz.bg, в Тема/Subject напишете: 100 въпроса за тоталитарната държава.
![](/media/084/amerika-za-balgaria-2.s.webp)
Още по темата
Подкрепете ни
Уважаеми читатели, вие сте тук и днес, за да научите новините от България и света, и да прочетете актуални анализи и коментари от „Клуб Z“. Ние се обръщаме към вас с молба – имаме нужда от вашата подкрепа, за да продължим. Вече години вие, читателите ни в 97 държави на всички континенти по света, отваряте всеки ден страницата ни в интернет в търсене на истинска, независима и качествена журналистика. Вие можете да допринесете за нашия стремеж към истината, неприкривана от финансови зависимости. Можете да помогнете единственият поръчител на съдържание да сте вие – читателите.
Подкрепете ни