Близо 830 рискови секции, чиято тежест на гласовете се оценява на между 5 и 10%, е локализирал Институтът за развитие на публичната среда (ИРПС ).

Става въпрос за СИК, в които периодично се наблюдават отклонения от общите резултати в съответните населени места и райони, които може да се дължат на различни причини, но обоснованото съмнение е, че става въпрос за контролиран вот. 

Най-много са рисковите секции в район Хасково – 81, следвани от Шумен с 64 и Бургас – 60.

Стари секции, стари проблеми

След броени дни предстоят изборите 2 в 1 - за членове на Европейския парламент и поредния предсрочен парламентарен вот в страната. В последните две седмици преди изборния ден зачестиха медийните репортажи за акции на органите на реда по сигнали за купен и контролиран вот. На 3 юни вътрешният министър обяви, че към този момент сигналите за изборни нарушения, получени от МВР,  са 213 и са образувани 80 досъдебни производства. Същевременно, местата, които медиите показват като обект на действия от полицията, не са по-различни от тези, които виждаме във всяка кампания в последните години

Преди изборите от април 2021 г. ИРПС представи най-уязвимитe към изборни нарушения места в страната. Насочи вниманието на отговорните институции, медиите и гражданските активисти към онези секции, в които между 2013 – 2017 г. е имало сериозни и устойчиви отклонения от резултатите в населените места и райони. След въвеждането на машинното гласуване имаше редица твърдения, че гласуването под натиск и манипулираният вот ще намалеят. В тази връзка институтът изследва и резултатите от всички проведени през 2021 г. избори. Оказа се, че в голяма степен местата с отклоняващо се поведение на избирателите и тогава останаха същите

Нетипичното изборно поведение

Последователното изборно поведение може да ни подскаже защо хората гласуват по един или по друг начин, от какво са разочаровани в политиката, на какво ще се надяват през следващия управленски мандат и т.н. Най-логично би било чрез анализа на това поведение да се създават социологически прогнози, да се оформят политически програми и да се открояват важните теми за обществото. Какво обаче показва нетипичното поведение на избирателите? И може ли информацията за това да бъде използвана, за да се подобри изборният процес?

В края на 2022 г. Изборният кодекс отново бе променен и върна "смесеното" гласуване в секциите. Така през април 2023 г. избирателите можеха да гласуват с машина или с хартия, точно както и през април 2021 г. Поради това екипът на ИРПС провери дали има секции с отклоняващо се изборно поведение и през двете кампании.

Анализът показва, че в общо 827 секции на двата избора се показват сериозни отклонения от общите резултати в съответните населени места и райони. На парламентарните избори през април 2021 г. в тях са подадени общо 186 515 гласа. През 2023 г. гласувалите в рисковите секции са общо 143 724.

(От секциите на територията на страната са изключени всички с по-малко от 100 избиратели по списък в съответната година. Това е направено, защото тежестта на гласовете в тях не би довела до значими изменения на окончателните резултати.)

Каква е тежестта на вота в рисковите секции

Данните от анализите показват, че избирателната тежест на гласовете в секциите с отклоняващо се поведение на избирателите възлиза на между 5% и 10% за всеки от парламентарните избори след 2013 г.

Това обаче не означава, че тежестта на контролирания вот е в същия размер. В някои случаи за отклоняващото се изборно поведение в секциите има рационални обяснения. Хората в малки населени места и хомогенни общности може да гласуват по лични предпочитания – например за кандидат, който е от района или от етническата група, който има професионална репутация и т.н. Но отклоненията в изборното поведение може да се дължат и на сериозни нарушения – било то контрол над избирателите и корпоративен вот, административен натиск и други.

Именно затова цялостна оценка на манипулирания вот за всеки район трябва да включва в себе си и многофакторен анализ. Той трябва да се провежда с нужното ниво на разбиране за социално-икономическата ситуация: например за нивата на безработица, за ролята на властта в местната икономика, за възрастовата и етническа структура на населението и т.н. Поради това определянето на "цената" за и тежестта на купения вот в България въз основа само на изборните резултати ще бъде невъзможно и спекулативно начинание, ако тези данни не отразяват и спецификите на местния контекст, отбелязват от института.

Някои възможни решения

Механизмите за ограничаване на мрежите за натиск над избирателите включват преки и краткосрочни мерки, насочени към противодействието на контролирания вот и дългосрочни политики, целящи подобряване на условията в рисковите за изборния процес райони:

  • Първата група мерки включва задължително действия от страна на МВР като концентриране на неговите усилия в идентифицираните рискови точки, обмен на служителите, провеждане на акции и разследвания и т.н. В допълнение, улесненото сътрудничество между гражданските организации и органите на реда може да допринесе например за подаване на информация от избиратели, които се притесняват да сигнализират МВР в малките населени места. От изключителна важност в тази област е и последващата ефективна работа на съдебните органи при разглеждането на делата, свързани с нарушаването на политическите права на гражданите. 
  • Втората група мерки е дългосрочна и изисква взаимодействие между и работа на институциите по отношение на съществените проблеми по места. Необходима е воля от страна на партиите, които да имат постоянен интерес към проблемите на местните общности, които гласуват за техните кандидати. Пълноценното включване на професионалисти от уязвимите общности в работата на политическите формации също е част от дългосрочните решения насочени към честността на изборния процес.