България ще поиска извънредни доклади от Европейската централна банка и Европейската комисия, когато покрие всички критерии за присъединяване към еврозоната.

Това заяви служебният премиер Димитър Главчев в началото на правителственото заседание, след като Европейската комисия и Европейската централна банка обявиха конвергентните си доклади. 

Подобно на финансовото министерство и БНБ, които също излязоха с идентични изявления, министър-председателят подчертава, че страната е спазила всички критерии за въвеждане на еврото, с изключение на този за ценовата стабилност. 

"Очаквам до края годината страната ни да изпълни и този критерий и ще поискам извънредни конвергентни доклади от ЕЦБ и от ЕК и ще можем да покажем готовността си за присъединяване към еврозоната“, каза Главчев.

В сряда ЕК и ЕЦБ публикуваха оценките си за напредъка към еврозоната на всички шест страни членки, които имат правното задължение да приемат еврото някога. Това са България, Чехия, Унгария, Полша, Румъния и Швеция.

На заседанието си днес служебният кабинет одобри Закона за въвеждане на еврото в България, който сега парламентът трябва да разгледа.

Присъединяването на България към еврозоната през 2025 г. остава реалистично, заяви гуверньорът на Българската народна банка Димитър Радев в интервю пред БТА. Той смята, че към задължителните икономически предпоставки за приемане на еврото през следващата година, които според него са намаляването на фискалната експанзия и ограничението на бюджетния дефицит за 2024 г. с 1%, следва да се добави и един политически критерий. По думите му това е "проевропейско правителство с достатъчно широка подкрепа и хоризонт на действие".

"В сравнение с останалите оценявани страни, България се намира в най-напреднал етап на подготовка за членство в еврозоната", коментира още шефът на БНБ.

Радев също смята, че България ще бъде в състояние да отговори на критерия за инфлацията до края на 2024 година. Позицията му демонстрира, че БНБ не смята за необходимо да въвежда мерки за затягане на кредитната експанзия на банките, за да охлади инфлацията.

Очаква се до края на годината инфлационният критерий да бъде изпълнен, посочва в прессъобщение и Министерство на финансите.

От ведомството се похвалиха, че бюджетното салдо през 2023 г. е било отрицателно в размер на 1,9% от БВП, при ограничение до 3% от БВП. Освен това съотношението брутен държавен дълг - БВП е в размер на 23,1%, което е значително под ограничението от 60 процента. Втори сме по най-ниска държавна задлъжнялост сред страните от ЕС, продължава финансовото министерство. А средният дългосрочен лихвен процент на България през периода март 2023 г. – април 2024 г. е 4 %, което също е под референтната стойност от 5,5 на сто.

"В докладите се отбелязва, че от шестте разглеждани държави само законодателството на България може да се счита за съвместимо с правото на ЕС при спазване на условията и тълкуванията, посочени в докладите", допълват от ведомството.

Министерство на финансите подчертава, че докладите на ЕК и ЕЦБ водят до извода, че България е най-напреднала от всички шест страни по пътя към въвеждане на еврото.