Излезе решението на Конституционния съд за промените в Конституция на България. КС обяви за противоречащи на основния закон голяма част от промените, свързани със съдебната реформа.

Отменената съдебна реформа

За противоконституционни са приети текстовете, които разделят Висшия съдебен съвет на две - Висш съдебен и Висш прокурорски съвет. От това следва и отменяне на всички други промени, свързани с уреждането на работата на двата съвета и техните правомощия.

Отменят се и текстовете, свързани с разследването на главния прокурор при извършено от него престъпление. Както и добавката в текста за служебния кабинет - че неговите правомощия могат да бъдат ограничени чрез закон.

С произнасянето на КС се връща старият ВСС с 25 членове, две колегии и пленум, който „получава“ старите си правомощия в цялост.

Какво става с главния прокурор

Главният прокурор пак ще има мандат от 7 години, а не 5. 

Отпада лимитирането на ролята на главния прокурор до ръководител на Върховната прокуратура и новият ред за издаване на методически правила. Остава обаче новото изискване структурата на прокуратурата да следва тази на съдилищата, разглеждащи наказателни дела – т. е. Върховната административна прокуратура все пак се закрива, посочва lex.bg. 

А чл. 126, ал. 2 от Конституцията отново ще предвижда, че „Главният прокурор осъществява надзор за законност и методическо ръководство върху дейността на всички прокурори“.

Остават в сила новите редакции на т. 5 и 6 от чл. 127 на основния закон, с които се ограничават прокурорските правомощия извън наказателния процес.

Отменя се ограничаването на правомощието на главния прокурор да сезира КС.

Двете трети за регулаторите падат

За несъвместимо с основния закон е прогласено и заложеното в новия чл. 91б изискване Народното събрание попълва състава на различни органи, предимно регулатори, с квалифицирано мнозинство от 2/3 от депутатите.

За противоконституционна е обявена и разпоредбата, която от ГЕРБ твърдят, че е единствената предложена от тях. Тя предвиждаше, че главният инспектор и инспекторите след приключване на мандата „не могат да заемат длъжностите съдия, прокурор и следовател в продължение на две години и могат да се пенсионират по ред, определен със закон“.

Паритет за служебното правителство и двойното гражданство на депутатите

За други текстове на направените от парламента конституционни промени, свързани със служебния кабинет и т. н., не е събрано мнозинство. Става дума за промените, които предвиждат президентът да избира служебен премиер от тесен списък с висши държавни служители,  както и за парламент, действащ и при служебно правителство. Остава и промяната, която позволява депутат да стане и българин с двойно гражданство.

Така т. нар. домова книга, от която избира държавният глава, остава в сила. Липсата на решение обаче отваря възможността КС отново да бъде сезиран за същите разпоредби.

По тези промени е имало паритет на 12-те съдии. Съдиите Павлина Панова, Мариана Карагьозова-Финкова, Таня Райковска, Атанас Семов, Янаки Стоилов и Соня Янкулова приемат, че тези промени са противоконституционни. Съдиите Константин Пенчев, Филип Димитров, Надежда Джелепова, Красимир Влахов, Борислав Белазелков и Десислава Атанасова приемат, че тези промени не са противоконституционни.

Решението е подписано със становище от съдия Борислав Белазелков.

В заседанието днес са участвали всички конституционни съдии.

Делото беше образувано по искане на президента на Република България и на 48 народни представители от 49-ото Народно събрание за установяване на противоконституционност на промените в Конституцията, въведени със Закона за изменение и допълнение на Конституцията на Република България.