Мнозинството от българите са без очаквания, че и след тези поредни предсрочни парламентарни избори ще има редовно правителство. 

Все пак голямата част вече смятат, че са необходими много отстъпки и компромиси от страна на политическите сили, като преобладава мнението, че трябва да се търси по-широка коалиция.

Според 62 на сто ситуацията е изключително тревожна, с дестабилизация и неработещи институции.

53,8% от българите вече не очакват да се състави правителство и след изборите на 27 октомври. "Алфа рисърч" регистрира рязко обръщане в нагласите спрямо предишните два избора, когато мнозинството от хората все пак очакваше излъчването на редовен кабинет. Нарастващата убеденост, че и този път политиците няма да се справят с основната си парламентарна задача, е мощен фактор за намаляване на избирателната активност.

Само най-горещите партийни привърженици, които са и най-мотивирани да гласуват, вярват, че този път правителство ще има. Мнозинството е на мнение, че няма да се състави кабинет, като тази нагласа е толкова по-силна, колкото по-слаба е мотивацията за гласуване.

Източник "Алфа рисърч"

Кампанията тепърва започва, но предвид устойчивостта на тези нагласи, е много малка вероятността партиите да привлекат вот извън твърдите си ядра и така рязко да увеличат избирателната активност.

"Ситуацията е изключително тревожна, с дестабилизация и неработещи институции"

Избирателите влизат в кампанията изморени и демотивирани от безплодността на юнските избори и от все по-голямата неспособност на партийните елити да носят отговорност и да овладяват сложни политически ситуации, показват данните.

За политическата ситуация и мотивацията за гласуване: 61.6% от анкетираните пълнолетни граждани определят настоящата ситуация като „изключително тревожна, с дестабилизация и неработещи институции“. Това мнение доминира във всички социални и електорални групи, като малко по-слабо критични са единствено част от жителите на големите градове и симпатизантите на ГЕРБ.

Отстъпки и компромиси

Очакванията на избирателите еволюират в посока „отстъпки и компромиси от страна на партиите в парламента, за да се състави коалиция, въпреки различията“ (61,8%). Над два пъти е по-малък делът на хората, които не са склонни на подобни компромиси (26,3%).

По-поляризирани са обществените нагласи относно това - дали трябва да се сформира коалиция между широк кръг от партии (51,7%) или с една водеща политическа сила (43,5%).

Аргументи „за и против“ има и при двата сценария. В първия случай има риск от изключително нестабилна коалиция, във втория – от обезличаване на по-малките партньори. Допълнителна бариера срещу приемането на иначе нормалната политическа теза за доминиращата партия (която на всички последни избори е ГЕРБ) е убеждението на над две трети от избирателите, че „партията на Борисов е показала, че може да печели избори, но не и да сформира правителства“.

Тази нагласа възпрепятства привличането на по-широка периферия към ГЕРБ. Кампанията ще покаже, дали тактиката с включването на успешни кметове в депутатските листи ще промени тази оценка, или обратното - ще бъде разчетена като отслабване и на местната власт, посочват социолозите.

Източник "Алфа рисърч"