Депутатът и кандидат за нов мандат Джейхан Ибрямов е бил незаконно задържан вечерта на 2 октомври. Логично - незаконно задържан е и в момента. 

Тази теза развива юристът към Антикорупционния фонд Андрей Янкулов, проследявайки публично известната информация около задържането на Ибрямов.

Както е известно, Ибрямов, един от близките сподвижници на почетния председател на ДПС Ахмед Доган, бе изненадващо арестуван в сряда без каквато и да е било информация от органите на реда - без да е известно за какво, както и дали е имало разрешение или поне уведомление на Народното събрание (НС), председателката му Рая Назарян и Централната избирателна комисия, тъй като народен представител, и като кандидат за такъв се ползват с имунитет.

В основата на прочита на Янкулов стои самото задържане. Конституцията разрешава такова, без да има разрешение от НС или неговия председател при "заварено тежко престъпление", като в такъв случай незабавно се известява НС, а ако то не заседава - председателя му. В случая обаче държавното обвинение твърди, че депутатът е бил хванат с белязани пари (и то дадени му от човек, пуснат неясно как от ареста по друго престъпление, б.р.), както и че спрямо него преди това са били прилагани и специални разузнавателни средства (СРС), т.е. е бил следен, подслушван, записван. Респективно, предполагаемото престъпление не е било "заварено", а точно обратното - било е обект, съпроводен от предварителна подготовка от страна на органите на реда.

"Заварено престъпление" означава, че престъплението е извършено току-що при обстановка на случайност или инцидентност. Лицето с имунитет например е заколило жена си и е задържано от отзовалите се на сигнала полицаи.

Престъплението няма как да бъде "заварено", когато самото му извършване е най-малкото очаквано от органите по разследване, защото са белязали парите, намерени по-късно у него или в жилището му. Ако следиш нарочно някого, няма как да го "завариш" да прави точно това, заради което го следиш", обяснява Янкулов в своя фейсбук публикация, както и днес в интервю за Българското национално радио.

Както Клуб Z писа, и НС, и ЦИК проговориха едва 24 часа след задържането - признаха, че били уведомени (макар на следващия ден, а не "незабавно", както изисква Конституцията). А малко по-късно същата вечер (3 октомври) от пресцентъра на парламента разпространиха информация, че Рая Назарян е дала разрешение за сваляне на имунитета на Ибрямов (т.е. след ареста), придружено с мотивите й. Това, за Янкулов, също е неправомерно.

"Председателката на Народното събрание е оставила без разглеждане втората част от искането на прокуратурата за сваляне на имунитета на Джейхан Ибрямов, който е и депутат и кандидат за народен представител. Тя не се е произнесла в частта за задържането му" - посочи Янкулов пред БНР, позовавайки се на информацията от парламента.

Продълженото задържане на кандидата за депутат е незаконно, защото за него също няма разрешение от председателя на НС. Такова би се изисквало дори и при хипотезата на "заварено престъпление", която се твърди от прокуратурата. Председателят на парламента обаче не се е произнесъл относно продължаването на задържането. Вземането на мярка от съда не може да замести волята на парламента, на председателя на НС, в този случай, защото имунитетът, включващ и забраната за задържане, се сваля не от съда, а от парламента, от неговия председател. Така че Ибрямов продължава да е незаконно лишен от свобода, смята юристът, като тук се визира гледаната вчера от съда мярка за неотклонение на депутата, като той постанови оставането му в ареста.

Публикуваме целия анализ на Андрей Янкулов:

"Председателят на НС дала разрешение за "възбуждане на наказателно производство и привличане в качеството на обвиняем" на народния представител Джейхан Ибрямов. Визираното "наказателно производство" в диспозитива на разрешението всъщност е наказателно преследване, но приемаме, че е техническа грешка.
Големият проблем с изнесената в публикуваното разрешение фактология обаче е, че наказателното преследване вече е започнало преди разрешаването му от председателя на НС. А няма хипотеза, при която председателят на НС да санира вече проведени действия по наказателно преследване.

Привличането в качеството на обвиняем също вече фактически се е случило със самото извършване на първото действие по разследване срещу лицето (по чл. 219, ал. 2 от НПК), независимо от оценката или желанието на провеждащите разследването държавни органи.

В своето Решение № 12 от 30.07.2020 г. на КС по к. д. № 1/2020 г. Конституционният съд е тълкувал какво означава "възбуждането на наказателно преследване" при изясняването на наказателната неприкосновеност на президента. Действително това тълкуване се отнася само до наказателната неприкосновеност на президента, но ми се струва абсурдно възприемането, че буквално същият термин има различно съдържание, когато се касае за народен представител. Разликата е, че при президента наказателната неприкосновеност е абсолютна, а при депутатите може да бъде преодоляна. Нещо повече, КС възприема в същото решение и че "възбуждането на наказателно преследване" по същество не е нещо по-различно от "наказателното обвинение" по смисъла чл. 6 пар. 1 на ЕКПЧ, а неговият смисъл не може да бъде различен в зависимост от качеството на обвинения.

В това решение КС много ясно развива тезата, че "възбуждането на наказателно преследване" не е и не може да бъде само и единствено формалното привличане в качеството на обвиняем на някое лице с постановление на разследващия орган или прокурора. А иначе последните да могат да си извършват всякакви други действия срещу лицето, които да са легитимни винаги, стига лицето да не бъде формално привличано като обвиняем. И това е повече от логично, защото приемането на обратното би означавало, че държавните органи могат да си правят каквото си искат срещу някое лице с имунитет - да го обискират, да му влязат на претърсване в къщата, да го сложат в редичката на разпознавани лица и прочее всичко заедно и поотделно, но след като не му подписват постановление за формалното привличане в качеството на обвиняем, значи всичко е наред.

Затова КС казва, че "Официалното уведомяване на едно лице от компетентен орган с твърдение, че то е извършило престъпление, може да се извърши както с нарочен писмен акт за неговото привличане като обвиняем съобразно наказателното процесуално законодателство, така и с извършване на действие по разследването, насочено към него. Във втората хипотеза предприетите действия, макар и не пряко насочени към официално формално уведомяване на едно лице, че се привлича към наказателна отговорност, могат мълчаливо да съдържат твърдение за извършено престъпление и да засягат правния статус на лицето. Такива биха били всички процесуални действия, с които пряко се засягат правата и свободите на президента. Независимо кой път ще избере органът по разследването, за да привлече едно лице като обвиняем, от момента на предприетото действие спрямо него наказателното преследване се счита за възбудено."

Нещо повече, КС дори говори и за "извънпроцесуални действия", които са несъвместими с наказателната неприкосновеност на защитеното лице, ако "биха могли да нарушат неговите лични права и свободи". И това също е логично, защото едно по същество претърсване на помещение може да бъде "облечено" във форма и на процесуално-следственото действие претърсване по НПК, но и на лична прокурорска проверка по ЗСВ, при която на прокурора се дължи осигуряване на достъп до помещенията, които иска да посети.

В по-старо решение на КС от 1992 г. - Решение № 10 от 27.VII.1992 г. на КС на РБ по конст. д. № 13/92 г., понятието "възбуждане на наказателно преследване" конкретно за народни представители по чл. 70 е тълкувано съобразно вече недействащата постановка на наказателния процес, че производства се образуват срещу конкретни лица. Но и от това решение могат да се изведат същите аргументи за недопустимост на конкретни следствени действия, насочени срещу лицето - напр. "Забраната за задържане и наказателно преследване обхваща всички техни форми и действия. Срещу народните представители не могат да се извършват каквито и да е действия за наказателно преследване без съответно разрешение. Наказателната им неприкосновеност може да бъде снета само от Народното събрание в случаите по чл. 70 от Конституцията при извършено тежко престъпление и задържане при заварено тежко престъпление."; "Предварително производство срещу народен представител за извършено тежко престъпление не може да бъде образувано без предварително разрешение от Народното събрание или неговия председател. Образуването на такова производство и извършването на каквито и да е следствени действия без разрешение е посегателство върху имунитета на народния представител, и по-точно върху наказателната му неприкосновеност." - т.е. макар и сега производствата да не се образуват формално срещу лицата, остава валидността на тълкуването за "извършването на каквито и да е следствени действия" в хода фактически насочено срещу лицето производство.

Всичко това не означава, че разследване за факта на престъплението въобще не може да бъде водено. Може, стига обаче в хода му да не се извършват действия по разследване срещу лицето. Дори и други действия да са обективно невъзможни или ненужни, и без конкретни действия срещу лицето да не би се изяснил фактът на престъплението, това не променя факта, че те не могат да бъдат легитимно извършени срещу лице с имунитет.

От представената в разрешението на председателя на НС фактология, отнесена спрямо горните теоретични постановки, става ясно, че наказателното преследване срещу Ибрямов е възбудено най-късно на 02.10.2024 г., когато е извършено първото действие по разследване срещу него (обиск), което е и първото действие в хода на започналото на същата дата наказателно производство. Докато разрешението на председателя на парламента е дадено на 03.10.2024 г.

Другият много проблематичен аспект на фактологията е задържането на лицето без предварително разрешение от парламента/председателя му, като е използвана хипотезата на "завареност" при извършване на тежко престъпление, когато такова разрешение не се изисква.

"Заварено престъпление" означава, че престъплението е извършено току-що при обстановка на случайност или инцидентност. Лицето с имунитет например е заколило жена си и е задържано от отзовалите се на сигнала полицаи.

Престъплението няма как да бъде "заварено", когато самото му извършване е най-малкото очаквано от органите по разследване, защото са белязали парите, намерени по-късно у него или в жилището му. Ако следиш нарочно някого, няма как да го "завариш" да прави точно това, заради което го следиш. 

Отделно от това са множеството въпроси откога всъщност е започнато реалното, а не формалното, "разработване" на лицето с имунитет, макар и наказателното производство да е започнало на 02.10.2024 г. Но да приемем, че тук липсват достатъчно факти.

Иначе, вярно е, че на практика се оказва, че едно такова престъпление по изнесената фактология (ако я приемем за вярна) обективно няма как да бъде разследвано срещу лице с имунитет, ако той ще се сваля от пленума на НС, какъвто е конституционният принцип. Ако искането за сваляне на имунитета се изпрати преди обиска, тогава няма как да бъде възможно този обиск да доведе до каквото и да е.

Така или иначе обаче на мен ми е изначално невъзможно да приема за вярна фактология по политически много сензитивен казус, изнесена от ПРБ и КПК, вече доказали многократно избирателно прилагане на закона по точно такива казуси.

При това обективно състояние на нещата всякакви стеснителни тълкувания на "наказателно преследване" в полза на разследващите са на допълнително основание лишени от какъвто и да е здрав разум."