На всеки опит да се заговори за реформа в театрите винаги е отговаряно с картечен огън едновременно и от много места с една нелепа теза: искат да затварят театрите.

Ами всъщност не - да се реформират и да се затварят театри са две различни неща. 

Сега, след фрапантния случай в Разград при целия недоимък в културния сектор, изглежда ще отворим кутията на Пандора.

Не е само Разград, бъдете сигурни!

А ние се вайкаме защо повече от 30 г. българската публика няма достъп до съвременна европейска и световна култура и трябва да гледа само това, което ѝ поднесе локалната театрална трупа.

Нека ви кажа, че театрите в Европа (с изключение на уморените културни системи на Германия и Австрия) нямат трупи. 

Театрите в Европа копродуцират най-талантливите национални артисти и заедно с това показват на публиките си култура от цял свят.

Нашият най-важен театър се казва все още “народен” и структурата му е за народен. На английски обаче (за пред европейците) сме превели народен - като национален (National theatre). 

Това е едновременно и жалко и смешно.

И да, случката в Разград не може да се стане без участието на служители на Министерството на културата. Тези служители са защитени от Закона за държавния служител и не могат да бъдат лесно уволнени от министър.

Предвид последните политически събития, които поставят на изпитание целия План за възстановяване на страната, а с това заплашват директно и проекта за култура в Плана за възстановяване и устойчивост, последните новини за източване на ресурсите за култура са нож в гърба на целия културен сектор. 

Ролята на министъра на културата в тази ситуация ще бъде ключова и няма друг министър в новата история на страната, който е трябвало да управлява в контекста на две толкова големи като магнитуд събития. Изходът от тази ситуация буквално ще определи съдбата на целия културен сектор за години напред.

Можем да спрем, да приемем, че ситуацията е такава, каквато е и да се променим в името на поколенията, които идват след нас. Можем и да продължим да живеем в миналото.

Това, което истински ме изумява е, че не чувам много гласове по темата на директори на театри, на режисьори, на актьори…

Този път изглежда бурята няма да премине, а едва сега започва.

Защо отказваме да се променим?

Защо не разбираме, че е нелепо националният ни театър да се казва народен?

Защо отказваме да приемем, че случката в Разград (и Смолян и къде ли още не?) само показва, че проблемът на културния сектор в страната не са парите, а начинът по който е структуриран и  “управляван”. 

Как сега министър на културата ще убеди министър на финансите (които и да са те) за увеличаване на бюджета за култура? Как?

Случката в Разград само отваря “кутията на Пандора” и това ще дискредитира цялата система. Затова и недоумявам защо директорите на театри, които не участват в тази адска машина днес мълчат!

Плакат "75 г. Национален театър" на художника Огнян Фунев от 1904 г., личен архив на Dragomir Draganov.

Ако този случай бъде подминат с мълчание от сектора, моля следващите министри на финансите да гонят от кабинетите си всички следващи министри на културата, когато искат увеличаване на бюджета за култура. 

Казвам го, въпреки че искрено вярвам, че смислените инвестиции в култура променят позитивно обществата и намаляват процента на зверовете сред нас.

Казвам го, въпреки че България и в момента е културна периферия на Европа и за да престане да бъде трябва да прави големи и смислени инвестиции в култура. 

Казвам го, защото ако днес се “снишим” , нямаме никакво право да искаме по-добро бъдеще за целия културен сектор!

---

Авторът е директор на Фондация „Едно“ за култура и изкуства, организатор на One Dance Festival.