Какво е усещането, когато Ахмед Доган заговори за справедливост? Даже с главна буква – Справедливост, да не стават грешки, че е някоя случайна, дребна и незначителна правда. А не оная най-висшата и одобрена от него.

Този въпрос някакси се появи неизбежно, когато създателят и вече почетен председател само на едната част от ДПС излезе с поредната си позиция на внезапно обхванат от просветлението и катарзисно настроен.

За разлика от минали негови словоизлияния, посрещнати с благоговеене, като последната истина, след Разцеплението/Рейда на Пеевски в ДПС, публично огласяваните мисли на този някога най-върховен политически гуру вече не се радват на такъв почти сакрален статут, най-малкото и защото доста от медийните глашатаи и анализатори, заети с тълкуванието им и превъзнасянето им, вече са ангажирани на ползу на „новото (Новото?) начало“. Всъщност даже публичният интерес, който предизвикват, е все по-спадащ. Но те са любопитно четиво като развитие на гледната точка на един от бащите на прехода и свободното му боравене с базови етични понятия, което е доста ... релативистично.

Справедливостта, и най-вече липсата на справедливост (когато той е персонално засегнат) според Доган изглеждат така:

„Болното място на нашата държава е казусът за Справедливостта между гражданите и държавните институции и между обществото и държавата, като цяло.

Липсата на Справедливост е следствие от частично превзетата държава: прокуратура, съдебно производство, силови органи…“, написа той в неделя вечер в свое обръщение.

Тук се намесват изрази като „превзета държава“, „паралелна държава“, все словосъчетания, съвсем нетипични за партията му, на която доскоро всичко в България ѝ беше наред, демокрацията процъфтяваше, правото в лицето на главен прокурор, ВСС и т. н., тържествуваше. Сега Доган изведнъж се оказва, че владее и прибягва до лексика, по-присъща за някое недоволно, поддържано от „чужди сили“ НПО или „презрени“ партии.

„Формулата е проста, но винаги е била ефективна: пари + власт = на страх и зависимост на гражданите и на обществото и неговите структури от паралелната държава. Поръчковите арести на политици, кметове, бизнесмени и активни граждани, както и фалирането на фирми или блокирането на достъпа им до обществени поръчки преминава всякакви граници на поносимост и търпимост“ - това са част от новите прозрения около обществения "договор" на автора на фразата за „обръчите от фирми“.

Освен справедливостта, разбирана не като абсолютна ценност, а важна само когато неговия личен и партиен интерес е засегнат, в рязкото обновяване на терминологичния апарат на почетния председател, има и още една друга важна тема, и тя е за вината.

"Всички сме виновни"

Развитието от предишното откровение на Доган, в което той се извини за Пеевски, е, че всички са виновни за т. нар. феномен (както той нарече санкционирания по "Магнитски" политик само преди месеци).

„Всички имаме вина за появата на подобни „феномени“ в нашето политическо пространство и време. Подобни персонажи се хранят от властта, парите и страха“, проповядва сега създателят на ДПС в своята битка за „освобождаване от страха“ и „победа на демокрацията“.

Рефренът „всички сме виновни“ не е нов. Той обаче е равен и на чудесна колективна безотговорност, и на доста плосък и удобен, но не особено убедителен опит на Доган да НЕ поеме своята огромна, конкретна, персонална ВИНА. Обществената памет е къса, но дори и тя не е толкова къса.

Образът на борец за справедливост и демокрация е безвъзвратно изгубен за Ахмед Доган и завръщането към него не изглежда възможно. Както анализаторите отчитат, повече шансове има в ролята – той и ДПС около него, на жертва, на репресирани и потискани, на тормозени от целенасочените атаки и репресии от страна на правоохранителните органи. Точно това е най-силното доказателство за завладяната държава. Доган обаче е закъснял с насилено пламенните си (и не толкова) пламенни речи на народен трибун – този образ не му отива, не го играе добре. 

Системата за неизвестяване

Това показва краткият преглед на последното му (засега) обръщение в речника на думите и изразите, които представяха отминалата седмица.

Справедливостта по Доган доста заприлича на гордостта на МВР – системата BG-Alert. Това може и да прилича на доста нескопосано направен смислов преход от един към друг акцент на изминалите дни, но ето и връзката – и двете са илюзорни и трудно могат да убедят обществото, че съществуват, че „такова животно има“.

Историята отпреди дни, в която МВР – с най-различни свои висши кадри, воглаве с министъра и шефа на пожарната, упорито твърдеше, че системата за ранно предупреждение работи перфектно, а тестването ѝ е било свръхуспешно, беше основно комична (с предчувствие за трагикомедията).

Някои, напълно несправедливо несъмнено, нарекоха BG-Alert "система за неизвестяване".

„98% от хората са получили в четвъртък тестовото съобщение за известяване на опасност BG-Alert. То обаче не е достигнало до всички, защото се е изисквала специална настройка на мобилните устройства“, разясняваха упорито компетентните органи във времето, "откраднато" от надлеждно заснетите чутовни акции срещу купения вот и продавачите на гласове, нищо че някои от тях просто се оказваха без документи, но това е друга тема.

Гражданите негодуваха и се чудеха, но важното е, че МВР си беше доволно и се самопохвали - повече от един път.

Тестовете са успешни, а само претенциозни граждани очакват системата да работи, когато има истинско бедствие – както в случаите на пожари през лятото, разбра се накрая.

Така че, ако не сте получили съобщение или системата не работи, вината си е във вас.

Да припомним – всички за всичко сме виновни, само не и тези, които трябва.