Най-много разходи за реклама по време на предизборната кампания е направила партия "Възраждане". Това става ясно от публикация на Института за развитие на публичната среда в последния ден от кампанията.

От "Възраждане" са изхарчили 294 225 лв. – увеличение на сумата повече от два пъти спрямо първите 20 дни на кампанията. Партията беше начело по медийни разходи и в кампанията 2 в 1 през юни с почти половин милион лв. Основната част от средствата на "Възраждане" е насочена към Нова телевизия с договор за 125 340 лв. Формацията няма споразумение с другата голяма частна телевизия у нас – бТВ.

След интервю на водача на партията в сутрешния блок на телевизията обаче, бТВ и журналисти се обявиха в защита на правото на медиите да задават въпроси. Това пък не попречи г-н Костадинов да участва непосредствено след това и в предаванията “120 минути” и “Лице в лице” в същата медия ден по-късно. 

"Има такъв народ" вече заемат второ място с 273 674 лв. При тях има много малка промяна в сравнение с предишния период на кампанията. Трети по разходи за медии са обновената коалиция БСП – Обединена левица със 176 247 лв. При тях се наблюдава сравнително равномерно разпределение на разходите между различни типове медии – печатни, електронни и онлайн.

Към 23-и октомври договори за медийно отразяване са сключили 21 партии и коалиции. Те са направили разходи общо за 1 543 421 лв. Това е увеличение с около 300 хил. лв. спрямо средата на кампанията. Тези средства обаче са доста по-малко в сравнение с кампанията за парламентарни избори от 2023 г., когато партиите бяха похарчили 2,4 млн. лв. Това показва, че явно формациите вече разполагат със значително по-ограничени ресурси за реклама след поредицата кампании от 2021 г. насам. Вероятно в тази връзка и формациите разчитат в по-голяма степен на даренията и собствените средства на кандидатите в кампанията, като само до 21-ви октомври според данните на Сметната палата по този начин са набрани над 2,7 млн. лв. Така тези източници на приходи се явяват основни за формациите.

Това се потвърждава и от изказвания на политически лица като г-н Илхан Кючюк, който в интервю с журналиста Генка Шикерова за Свободна Европа. Евродепутатът коментира, че ДПС от “два месеца вече няма субсидия” заради общо решение на Министерство на правосъдието, довело до забавяне на изплащането на държавната помощ към партиите. 

От наблюдаваните медии общо 29 са обявили сключени договори на Интернет страниците си. На първо място по привлечени средства и в края на кампанията е ТВ Евроком с 261 157 лв., което е минимален ръст в сравнение с първите 20 дни на кампанията. Медията за втора поредна кампания е първа по приходи, но този път е привлякла около 300 хил. лв. по-малко в сравнение с месец юни. Трябва да отбележим, че тогава вотът беше 2 в 1 и участниците правеха повече разходи, като голяма част от тях има право на “двойни” медийни пакети. А именно пакетите традиционно са основен източник на приходи за телевизия Евроком. Така например за шестте парламентарни кампании в периода април 2021 г. – юни 2024 г. към медията от тази форма на държавна помощ са били насочени 1.4 млн. лв. (от общо 4.2 млн.лв.).

Тук е мястото да посочим, че в настоящата кампания Централната избирателна комисия (ЦИК) взе решение за отпускане на почти 740 хил. лв. за медийни пакети на 19 формации (13 партии и 6 коалиции). Комисията също така взе решение да създаде публичен регистър за медийните пакети на своята уебстраница, какъвто имаше за изборите на 9-и юни. В края на кампанията обаче такъв все още няма. Това практически направи невъзможно текущото проследяване на средствата от медийните пакети и отново не бяха взети под внимание препоръките в тази посока на наблюдателски организации и изборни експерти. 

Второто място по приходи сред медиите вече е за Нова телевизия – 250 047 лв. (половината от които са от договор с партия Възраждане), следвана вече от БНТ с 236 376 лв. 

И в тази кампания продължава практиката на безвъзмездни договори. Освен БНТ и БНР, за които съществува законово изискване за предоставяне на безплатни форми за отразяване, безвъзмездна реклама предоставят още няколко медии. Това са телевизия 7/8 за свързваната с нея "Има такъв народ", Евроком на формациите Кой, БСП – Обединена левица, Свободни избиратели, ПП-ДБ и Възраждане, както и в. Ние и ДСБ, част от коалицията ПП-ДБ.

От информацията в публикуваните споразумения не става ясно какви услуги получават партиите и коалициите безплатно, дали например не са бонус за конкретни формации, които вече имат споразумения за платена реклама със съответната медия и пр. 

И в тази кампания имаше медии, които публикуват очевидно агитационно съдържание, без да са обявили сключени договори за това. Такъв пример са регионалните в. "Борба" и в. "Арда Нюз".

Продължи и практиката за представяне на рекламно съдържание като редакторско, въпреки изричните текстове в Изборния кодекс, забраняващи това.