„Внимание: ще прочетете тази книга на един дъх!“, предупреждават с пълно основание от културното издание „Ским“. Авторката е Джин Филипс, а романът, който неустоимо изкушава, е летящият в бесен ритъм трилър „Царство на зверове“. Книгата вече е на българския пазар в превода на Ивелина Минчева-Бобадова, с корица от Живко П. Петров и логото на „Кръг“.

Джоан и нейният четиригодишен син Линкълн се разхождат в любимия си зоопарк, когато наблизо проехтяват оглушителни изстрели. Линкълн е послушно и любопитно момче, което прави каквото майка му каже и много добре знае какви са правилата… но в този ден правилата ще са различни: „да се скрием и да не позволяваме на мъжа с пистолета да ни намери“.

Паниката бързо овладява целия зоопарк, полицията извън границите му е безпомощна, а в сенките дебнат безмилостни убийци с ужасяващ план. Напълно забравили човешката си природа, те в бруталната си ярост сеят смърт и разруха. И никой не знае колко са, какви са мотивите им и докога ще продължи терорът.

Часовникът тиктака, а с всяка изминала секунда примката около Джоан и Линкълн се затяга. Добре познатите алеи се превръщат в зловещи лабиринти, където всяка крачка може да е последна, а всеки избор – фатален. Джоан е готова на всичко, за да спаси сина си, но дали ще завърши успешно тази опасна игра на оцеляване?

„Първокласно написан трилър… – пише за „Царство на зверове“ в „Ню Йорк Таймс. – Изкусен и неустоим.“

Положителни рецензии за изключително динамичния роман на Джин Филипс излизат още в „Гардиън“, „Обзървър“, „Дейли Мейл“, „Сънди Таймс“, „Дейли Експрес“, а сред почитателите на книгата са майсторките в жанра Фиона Бартън и Клеър Макинтош, познати на българските читатели.

Действието в „Царство на зверове“ се развива само в рамките на три часа – но какви три часа! Три часа, в които читателят – преливащ от адреналин – жадно поглъща всяка секунда от случващото се, страница след страница, докато е разкъсван от любопитство пред неизвестното и човечността на героите, изправени пред смъртна опасност. Това е от онези романи, пише в „Гардиън“, които просто е невъзможно да оставиш настрана, докато не стигнеш до развръзката. Тъкмо тогава читатели от цял свят пишат, че си поемат дъх, осъзнавайки колко дълбоко са били потънали в случващото се. Други споделят, че очакват книгата да се екранизира, тъй като сюжетът е крайно подходящ.

Джин Филипс е американска авторка на художествена литература. В библиографията ѝ има 6 романа, издадени в близо 30 държави. Образованието ѝ по политическа журналистика ѝ помага да създава автентични, но неочаквани сюжети, които бързо пленяват читателите. Благодарение на това името ѝ често присъства в световните медии и добрите книжни класации.

* * *

Из „Царство на зверове“ от Джин Филипс

Снимка "Кръг"

Отеква поредният пукот – този път по-силно и по-близо от предишните вече поне десет гърмежа, разцепили въздуха. Тя се замисля дали не е някакъв хидравличен механизъм.

Достигат края на друго езерце – най-голямото в зоологическата градина, почти с размерите на истинско – и тя долавя с периферното си зрение няколко лебеда, носещи се по повърхността му. Пътят пред тях се разделя на две – дясното му разклонение отвежда до далечния край на езерото, покрай африканските животни, докато по лявото ще стигнат до изхода само за няколко секунди. Вече вижда зелено-червеното оперение на папагалите пред тях, но сега птиците са необичайно притихнали. Харесва ù малкото им островче насред всичкия този бетон – оградено с тухли езерце с тревист хълм и върлинести дървета, което винаги е тяхна първа и последна спирка тук, един последен ритуал на всяко тяхно посещение.

– Започвай да упражняваш папагалските си крясъци – подканва го тя.

– Нямам нужда да се упражнявам – отвръща той. – Искам само да видя плашилата.

– Ще ги погледнем, докато вървим.

Плашилата са разположени в дълга редица по протежението на оградата, която обикаля около езерото. Много от тях имат тикви вместо глави и Линкълн е силно впечатлен. Обожава едно, маскирано като Супермен, и друго в костюм на астронавт, чиято тиквена глава е боядисана в бяло, за да прилича на каска, а най-много се радва на Котарак Шапкарак.

– Хайде, миличък – изрича тя.

Той я пуска и протяга ръце към нея.

Джоан хвърля бърз поглед към оградата, където съзира яркосинята глава на Котарака Пийт. Вижда обаче, че по-надолу, към средата на оградата, няколко плашила са паднали на земята. Може би вятърът ги е издухал, предполага тя, но не усеща никакъв повей. И все пак плашилата са изпопадали на земята и пет-шест от тях са пръснати чак до клетката на папагалите, че и отвъд нея.

Не, не са плашила. Не са плашила.

Тя съзира как една ръка се помръдва. Вижда тяло, което е твърде дребно, за да е плашило. Пола, вдигната неприлично високо, под която се откриват бели бедра и присвити крака.

Тя вдига много бавно поглед и чак когато се вглежда малко по-нататък, отвъд пръснатите фигури по земята, към издължената ниска сграда с обществени тоалетни и врати с надпис „Забранено за външни лица“, забелязва изправен мъж, обърнат с гръб към нея. Застанал е точно до шадравана. Облечен е с дънки и тъмна риза, без връхна дреха. Косата му е тъмнокафява или черна. Това са, общо взето, всички детайли, които тя успява да забележи, но не пропуска един последен, когато той най-сетне помръдва. Мъжът изритва вратата на тоалетната и вдига лакът, за да я задържи, а в дясната си ръка има оръжие – нещо като пушка с дълга и черна дръжка, която стърчи като антена край тъмната му глава, докато той се изгубва сред бледозелените стени на дамската тоалетна.

Струва ù се, че долавя още някакво движение около папагалите, още някакъв човек, който също стои изправен там, но вече се е извърнала на другата страна и не вижда нищо повече.

Тя грабва Линкълн и го повдига, а краката му се люлеят тежко, докато се намества на бедрото ù. С дясната си ръка хваща лявата си китка под дупето му, за да го задържи по-здраво.

И побягва.