Конституционният съд образува дело по искането на президента Румен Радев за задължително тълкуване на текстове от Конституцията във връзка с правомощията на председателя на Народното събрание и за обявяване на нищожност на разпореждането на Наталия Киселова, с което тя не допусна до обсъждане в пленарната зала на поискания от държавния глава референдум, съобщава БНР.

На 12 май Радев внесе в парламента предложението си за референдум с въпроса:

"Съгласни ли сте България да приеме единната европейска валута "евро" през 2026 година?"

А само ден по-късно Киселова му го върна като недопустимо и не допусна въпроса до разглеждане в пленарна зала.

Аргументът ѝ беше, че искането противоречи на Конституцията. В нея е записано, че не могат да се провеждат референдуми по въпроси, уредени във вече приети и ратифицирани международни договори. България е задължена да приеме еврото с договора за членство на страната в Европейския съюз (ЕС), който е ратифициран още преди 2007 г.

Скритата идея зад това становище бе Радев да не може да се обърне към Конституционния съд, за да оспори отказа, тъй като ако няма решение на Народното събрание, няма да има акт, за който съдиите да бъдат сезирани. Връщането на искането на Радев от Киселова бе предизвестено - от ГЕРБ първо лансираха идеята, а малко преди да стане ясно какво е решението й, лидерът на партията Бойко Борисов заяви за Клуб Z, че ще се случи точно това.

За съдия-докладчик по делото в Конституционния съд е определен Красимир Влахов.

Държавният глава иска Конституционният съд да даде задължително тълкуване на следните въпроси:

"Задължено ли е Народното събрание да се произнесе по предложение за произвеждане на национален референдум, направено от конституционен орган, овластен в закон?"

"Съобразно конституционните си правомощия разполага ли председателят на Народното събрание с компетентност да преценява изискванията, при които е допустимо произвеждане на национален референдум, като отклонява предложение, направено от конституционен орган, овластен в закон?"

Премиерът

Паралелно премиерът Росен Желязков коментира по време на финансова дискусия в Министерския съвет, че няма смисъл темата за еврото да се дебатира сега, защото до хората достигат манипулативни твърдения.  

"Няма смисъл, когато нацията трябва да бъде уверена, че въвеждането на еврото е само от полза за по-добрата конкурентоспособност на нашата икономика, ние да вкарваме дебат, който манипулира хората, ражда в тях страхове и управлява тези страхове в хората. Нямаме нужда като правителство от този мизансцен и от това либрето", заяви Желязков, цитиран от БТА.

Според премиера ако има нещо, което разколебава в момента и кара обществото да се дели на "проевро" и "еврофоби", или "проевропейци" и "евроскептици", това са междуинституционалните схватки, които не могат да доведат до нищо различно, освен да задълбочават разбирането, че политическият диалог не е на съответното ниво и да създават усещането, че отново може да се влезе в изборна спирала. 

"Когато говорим за въвеждане на еврото, всички отговорни политици и институции са много наясно с това къде стои България в момента, какъв е нейният потенциал и стъпките, които България е предприела и какво предстои да се направи", каза Желязков. По думите му ако беше различно, нямаше да имаме Закон за въвеждане на еврото. Едни закон регулира обществени отношения, които подлежат на такава нормативна регулация.

"За нас би било необяснимо, когато беше приет Законът за въвеждане на еврото и той беше обнародван с указ на президента, как някой би казал, че не знае какво пише в член трети от този закон", каза поще ремиерът и подчерта, че там пише коя е ефективната дата за въвеждане на еврото. - "Когато е приет законът от Народното събрание, което е еманация на представителната демокрация, и този закон е обнародван в "Държавен вестник" с указ на държавния глава, дебатът след това навява на усещането, че ние говорим за други теми, които са много далеч в настоящия момент от перспективата за президентската кампания за следващата година."

Той заяви, че опитите за спекулации ще бъдат ясно адресирани с цялата нетолерантност на държавата към подобни явления. България има огромно предимство заради фиксирания курс и ползите на валутния борд. Ясна е и координационната роля на Българската народна банка, каза Росен Желязков. Той отбеляза, че разчита на обратната връзка на гражданското общество и неправителствения сектор по въпроса. Когато се прави една макроикономическа прогноза, е много ясно какви са нивата на инфлацията и нарастването на доходите, посочи премиерът. 

Министър-председателят подчерта, че в последните години темата за присъединяване на България към еврозоната е част от съществения политически разговор, но не е тема за политически дебат. Може да е въпрос за по-добра информираност или въпрос за необходимостта от запознаване на обществото с ясни мерки за противодействие на целенасочени тенденции за спекулативни практики, които неминуемо някои недобросъвестни търговци ще се опитат да реализират, каза Желязков.