В следващите месеци в поредицата ни "Искам да знам за еврото" екипът на Клуб Z ще се опита да даде отговори на най-важните въпроси, свързани с еврозоната - потребителски, институционални и макроикономически. Ще ви разкажем всичко, което знаем за новата валута, която ни предстои да въведем на 1 януари 2026 г., когато България ще стане 21-вият член на валутния съюз на Европа. Този текст отговаря на въпроса - ще се повиши ли инфлацията след приемането на еврото. 

"След влизането в еврозоната инфлацията в България ще се повиши."

Това твърдение е един от най-разпространените митове по отношение на това какво ще се случи, когато България стане 21-вият член на еврозоната. Днес ще ви покажем изводите от историческите данни на новоприсъединените държави и ще обясним от какво беше причинена инфлацията през последните години и има ли наистина риск от повишаване на цените. 

Историческите данни

Накратко - да, инфлация има, но тя е в границите от 0,3% до 1%. Това показват всички изследвания на информацията от държавите, които се присъединяват към еврозоната. Изключения няма! Говорим единствено за инфлацията, причинена само от смяната на валутите, не коментираме външни фактори, както и международни шокове. 

Изследванията, на които стъпваме са направени от Европейската комисия, Европейската централна банка, или се дължат на огромния труд на колектива на Стопанския факултет към Софийския университет. 

За отправна точка взимаме историческите данни от три отделни държави - Хърватия, защото е последната присъединена държава, Естония и Литва - защото са двете държави, които подобно на България преминават към еврото от режим на валутен борд. 

Историята: Хърватия 

Още преди влизането си в еврозоната Хърватия страда от висока инфлация от около 13% средно на година. Така беше във всички страни членки, във всички държави в ЕС и в почти целия свят. Причините са ясни - рязко поскъпване на енергията и сериозни прекъсвания във веригите за доставки след пандемията. 

Високата инфлация в страната и бавното ѝ намаляване станаха основен аргумент срещу приемането на еврото. Данните обаче са категорични: на 1 януари 2023 г., когато страната стана част от еврозоната, инфлацията в страната е 12,5%. През февруари е 11,7%, през декември на същата година - 5,4%. През март на тази година - вече е 4,3%. 

Тоест - имаме постоянна тенденция към намаляване след периода на присъединяване. Инфлацията в Хърватия е по-висока от тази в повечето страни членки на еврозоната, защото тръгва от по-висока база и съответно ѝ трябва повече време за намаляване. 

Твърдението на президента Румен Радев, че още с обявяването на конвергентните доклади инфлацията в Хърватия е започнала да расте не могат да бъдат емпирично проверени, защото - както вече казахме - тя бе причинена от външни шокове през 2022 г.: войната в Украйна и прекъснатите вериги на доставки, които са наследство от КОВИД-кризата. 

Оценката на Евростат за периода януари – март 2023 г. показва, че приносът на еврото към инфлацията в Хърватия е бил между 0,04 и 0,20 процентни пункта месечно – минимално и временно увеличение.

Историята: Естония

Естония е една от двете страни, които преминават в еврозоната от режим на валутен борд. Това става на 1 януари 2011 година и тя става 17-ата държава членка на зоната. 

Проучване на Евростат показва, че въз основа на Хармонизирания индекс на потребителските цени, като се имат предвид направените промени в него от страната предната година, инфлацията в Естония заради еврото е имала еднократен, временен ефект в размер между 0,2 до 0,3 процентни пункта. 

Тази оценка е в съответствие с първата вълна на преминаването към евро през 2002 г. и тези на Словения през 2007 г., Кипър и Малта през 2008 г. и Словакия през 2009 г.

"Евростат следователно счита, че ефектите от преминаването към еврото в Естония изглежда са били забележими, но не са били от такъв мащаб, че биха могли да доведат до обща инфлация", пише в доклада. 

Историята: Литва

Точно както при Естония - Евростат прави специално проучване, чиито данни са категорични:

Инфлацията в Литва след преминаването към еврото има временен и еднократен характер и е в размер на 0,04% до 0,11%. Темпът на растеж дори е по-нисък, отколкото във времето преди приемането на еврото или поне в предходната година. Трябва да се има предвид обаче, че тези данни са регистрирани в период на исторически ниска инфлация както в зоната, така и в цяла Европа. 

Подобна е историята във всички новоприсъединени страни. Няма исторически различен резултат. 

Българският случай

България е във валутен борд вече 28 години и така на практика е полуприсъединена към еврозоната. Тя е длъжна да изпълнява всички парични решения на зоната, защото цената на лева отдавна е директно свързана с тази на еврото. Всяко потъване надолу на еврото, води до потъване и на лева. Всяко покачване, води и до покачване на лева. 

Валутният борд е на практика режим, който прави лева просто разписка за евро. По своята същност той е обещание на централната банка, че във всеки един момент, в който й занесем левове, тя е длъжна да ни предостави тяхната еврова равностойност. 

В този смисъл ние вече консумираме част от благата и рисковете.

Разликата е в един от инструментите, които БНБ запази - определянето на т.нар. Задължителни минимални резерви за търговските банки. 

Той определя каква част от привлечения капитал на банките трябва да бъде запазен като буфер за "черни дни", а не да бъде раздаван като кредит. В еврозоната този буфер е равен на 1%, а в България е значително по-висок - 12%. 

В момента, в който станем част от еврозоната и при нас той ще падне до 1%. Тези 11% разлика ще бъдат освободени за кредитиране, а те са равни на около 15 млрд. лв. 

На теория, ако те бъдат освободени и бъдат налети в икономиката, ще предизвикат инфлация, имайки предвид големия им обем на фона на цялата ни икономика - около 1,5%. 

Това обаче едва ли ще се случи, благодарение на два фактора. 

Първо - БНБ взема мерки като предлага един инструмент, който позволява на банките да държат тези пари на депозит в централната банка на висока лихва. Имайки предвид, че банките в България имат достатъчно свободни пари, те ще предпочетат този вариант, защото не могат да раздадат сумите като кредит, а ако стоят просто така - ще губят пари. 

Второ - голямата част от големите системни банки в България имат свои "банки-майки" в Европа. Те ще приберат големите "излишни" суми, за да финансират собствените си операции. 

В заключение

Няма исторически данни, които да предполагат висока инфлация при преминаването от местна валута в евро. Тя е ниска, а повишението има временен характер. 

Няма никакви причини да смятаме, че в България би се случило нещо различно. 

---

Ако имате някакви въпроси, свързани с предстоящото приемане на еврото, ако се тревожите, очаквате загуби или направо се страхувате какво ще се случи с парите ви след 1 янури 2026 г., пишете ни и питайте. Изпращайте ни вашите въпроси, притеснения или подозрения на имейл office@clubz.bg, а в полето "Тема/Subject" отбележете: "Искам да знам за еврото". А ние ще се постараем да ви отговорим максимално компетентно.