Най-големият суверенен фонд в света призовава за спешна реформа на европейските капиталови пазари, включително хармонизирани данъчни и надзорни правила, както и на правилата за несъстоятелността, за да се гарантира, че континентът няма да изостане повече от САЩ и Азия по конкурентоспособност, съобщава "Файненшъл таймс", цитиран от БНР. 

Норвежкият петролен фонд с капитал от 1,9 трилиона долара е най-големият собственик на европейски активи, притежавайки средно 2,5% от всяка листвана компания на континента. Но делът на европейските акции в общите му активи е спаднал от 26% на 15% през последното десетилетие, главно поради това, което според него е спадаща конкурентоспособност в сравнение с американските фондови пазари и някои азиатски борси, отбелязва финансовото издание.

"Добре функциониращият пазар в Европа е много важен за нас. Усеща се, че в момента сред политиците има чувство за неотложност. Ние също го усещаме и сме доволни от това", каза пред "Файненшъл таймс" Малин Норберг, ръководител на пазарните стратегии във фонда.

Тази седмица фондът ще изпрати отговор на Европейската комисия относно консултации, свързани с интеграцията на капиталовите пазари, като твърди, че ЕК трябва да бъде по-амбициозна и да се справи с по-дълбоки структурни проблеми, които вредят на континента и неговите многобройни национални пазари.

"Споделяме загрижеността, че европейските пазари с течение на времето са изостанали по отношение на бизнес динамиката и предоставянето на нови инвестиционни възможности на институционалните инвеститори. Основните бариери включват националните закони за ценните книжа, корпоративното право и режимите за несъстоятелност, които се различават значително в различните държави членки", се казва в писмото.

Фондът, чиито най-големи дялове в Европа включват компаниите SAP, ASML, Novo Nordisk, Nestlé и UBS, изброи области, в които иска да види действия. Те включват по-малко национални различия в законодателството за ценни книжа и корпоративното право и режимите за несъстоятелност в цяла Европа; хармонизиране на данъчните режими, особено за данъка при източника; и рационализиране на емитирането на дълг.

Фондът заяви, че ликвидността на европейските акции трябва да се подобри чрез конкуренция и иновации, а не чрез регулиране, и че надзорът трябва да бъде унифициран на европейско ниво.

Норвежките политици намалиха относителната експозиция на фонда към Европа и увеличиха разпределението му в САЩ през 2012 г., но той все още остава "надценен" по отношение на стария континент.

Ръководителите на фонда обаче заявиха, че по-голям фактор за спада на европейските инвестиции са структурни проблеми, като например по-малкото компании, листвани на борсата в региона.

Друг проблем е представянето спрямо американските акции. Американските акции вече представляват 40% от активите му, в сравнение с 21% преди десетилетие.

"През последните години видяхме, че броят на европейските компании, в които успяхме да инвестираме, е намалял, а също така относителният размер на управляваните активи, които имаме в Европа, също е намалял доста значително", каза Емил Фрамнес, глобален ръководител на фонда за търговия с акции.

Европейски технологични компании като Spotify и Klarna са листвани или планират да се листват в САЩ, докато групи като Linde, CRH и Arm Holdings преместиха листванията си там през последните години.

Броят на европейските компании, притежавани от фонда, е намалял с една четвърт през последното десетилетие до 1546.