Едва 6% от българите водят изцяло здравословен начин на живот.

Това показват данните от социологическо проучване, реализирано от изследователски център „Тренд“ по поръчка на „Health Metrics“ – компания, специализирана в събирането, анализа и представянето на здравна, социална и икономическа информация. Изследването е проведено между 12 и 18 май т. г. сред 1001 пълнолетни българи чрез пряко стандартизирано интервю.

42% казват, че „по-скоро“ водят здравословен начин на живот, 35% - „по-скоро не“.

Най-младите (18-29 г.), висшистите, хората с по-високи доходи и жителите на столицата са по-привързани към грижата за здравето си и внимават как се хранят и спортуват.

Една от основните бариери са финансовите ограничения. Почти половината от българите (48%) смятат, че здравословният начин на живот е твърде скъп, а 41% споделят, че имат затруднен достъп до качествена храна. Тези пречки са още по-изразени в определени възрастови и социални групи, включително млади хора с нисък доход и живеещи в малки населени места.

Над половината от анкетираните – цели 55% – никога не спортуват, а едва 15% активно се занимават. Основните причини за липсата на физическа активност включват възрастта, ограниченото време и мотивация. Въпреки това, при онези, които спортуват, водещият мотив е грижата за здравето. Докато сред най-младите мотивацията за спорт е обусловена от стремежa към добро здраве и добър външен вид в еднаква степен, с напредване на възрастта здравословните причини стават водещи, посочват авторите на изследването.

23% от респондентите са били на хранителен режим през последната година, а 14% са използвали добавки или лекарства за отслабване или поддържане на форма. В голяма част от случаите това се случва без медицински контрол – повечето потребители вземат решенията си на база съвет от приятели и търсене в интернет.

Хранителните навици също показват несъответствие със здравните препоръки. Само 36% от анкетираните консумират плодове и зеленчуци всеки ден. Над 30% признават, че ядат бърза или преработена храна поне веднъж седмично, което показва тенденция към удобство за сметка на хранителното качество.

Данните от проучването показват и засилената роля на социалните мрежи и дигиталната среда. 43% от потребителите на продукти за отслабване или поддържане на тегло ги избират след лично онлайн търсене, а 11% се влияят от реклами и инфлуенсъри в социалните мрежи. 22% от всички респонденти посочват онлайн форумите като основен източник на информация по темата за хранене и здравословен начин на живот.

Според изготвения икономически анализ на „Health Metrics“, представен от Аркади Шарков, здравен икономист и съосновател на компанията, нездравословното хранене в България продължава да оказва сериозно въздействие върху общественото здраве и икономиката. Основни причинители са прекомерната консумация на сол, захарни напитки и преработено месо, които допринасят значително към бремето от хронични незаразни заболявания. Въпреки лекото забавяне на инфлацията, цените на храните остават с близо 40% по-високи спрямо 2021 г., което допълнително ограничава достъпа до здравословни алтернативи.

„В този контекст, интелигентните, целенасочени мерки за ценообразуване или преформулиране на вредните храни и напитки биха донесли най-бързата и най-голяма полза за здравето и производителността, като ще засенчат фискалния им отпечатък“, допълни Аркади Шарков.