Кметът на София Васил Терзиев върна за преразглеждане икономическата рамка на градския транспорт, приета от Столичния общински съвет на 29 май заедно с бюджета за 2025 г. Това потвърди самият той в изявление пред БТА, като мотивира решението си с „незаконосъобразност и нецелесъобразност“ на приетата рамка.

"Това не е бюджетът, зад който заставам аз", коментира Терзиев още при гласуването в края на май, въпреки че е официален вносител на проекта.

На 6 юни кметът обяви, че ще върне икономическата рамка и свързаните с нея решения, защото приходите и разходите, приети от СОС, не отговарят на изискванията на Закона за публичните финанси. По думите му, приходите надвишават разходите с над 3,5 млн. лв., което прави документа небалансиран и по тази причина – юридически уязвим.

Приетата икономическа рамка залага на приходи от 2,868,687,985 лв., от които бюджетни 2,752,225,485 лв., срещу разходи от 2,865,173,962 лв., от които бюджетни 2,748,711,462 лв.

Причина за критиките са и внесените в последния момент предложения от групите на ГЕРБ-СДС, БСП и „Спаси София“, с които бяха добавени нови обекти за финансиране на обща стойност 30 млн. лв. Те не са били включени в оригиналния проект, подготвен от екипа на кмета, което Терзиев посочва като пример за липса на прозрачност и финансов контрол.

В икономическата рамка е включено и увеличение на заплатите на служителите в наземния градски транспорт с 300 лв. – искане, около което избухна напрежение в столицата през май. След няколкодневни протести и блокиране на трафика от транспортните работници, кметът Терзиев предложи увеличение от 100 лв., което не удовлетворяваше синдикатите.

След намесата на министър-председателя Росен Желязков, през държавния бюджет бяха осигурени 15 млн. лв., които да покрият пълното увеличение от 300 лв. Но сумата трябва да бъде формално утвърдена от СОС, което засега остава под въпрос заради ветото на Терзиев.

Според рамката, разходите на Центъра за градска мобилност (ЦГМ) през 2025 г. трябва да възлязат на 106.9 млн. лв., като се предвиждат:

  • 46.9 млн. лв. приходи от платено паркиране
  • 9.2 млн. лв. за доизграждане на тикет-системата (стартирала още през 2021 г.)
  • 67.5 млн. лв. за заплати на персонал от 1350 души

Тези данни повдигат допълнителни въпроси за ефективността на системата, особено в контекста на исканото увеличение на възнагражденията и недоволството сред служителите.

---

Този материал е написан с помощта на изкуствен интелект под контрола и редакцията на поне двама журналисти от Клуб Z. Материалът е част от проекта "От мястото на събитието предава AI".