Цените на петрола скочиха с близо 9% в петък, след като Израел започна въздушни удари срещу Иран, което предизвика ответна реакция от Техеран и засили опасенията от прекъсване на доставките на петрол от Близкия изток.

Фючърсите на Brent поскъпнаха с 6,19 долара, или около 8,9%, до 75,55 долара за барел към 10:19 ч. по Гринуич, след като достигнаха връх от 78,50 долара – най-високото ниво от 27 януари.

Американският лек суров петрол (WTI) поскъпна с 6,22 долара, или 9,1%, до 74,26 долара, след като удари 77,62 долара – най-високо ниво от 21 януари.

Петъчният ръст е най-голямото вътредневно движение и за двата типа контракти от 2022 г. насам, когато руската инвазия в Украйна доведе до рязък скок в енергийните цени.

Израел обяви, че в петък е атакувал ядрени обекти, фабрики за балистични ракети и военни командири в Иран в началото на операция, чиято цел е да предотврати изграждането на иранско ядрено оръжие, а Иран обеща остра ответна реакция.

Американският президент Доналд Тръмп призова Иран да постигне споразумение по ядрената си програма, за да бъде предотвратено "вече планираното следващо нападение".

Националната иранска компания за рафиниране и дистрибуция на петрол заяви, че не са нанесени щети на рафинериите и складовете и те продължават да функционират нормално.

Най-голямото безпокойство, според анализатора от SEB Оле Хвалбю, е дали последните събития ще засегнат Ормузкия проток – ключов воден път, през който преминават около 18–19 милиона барела петрол дневно, или около една пета от глобалното потребление. До момента няма пряк ефект върху потока на петрол в региона, добави той.

Анализатори от Sparta Commodities посочват, че всяко сериозно прекъсване на доставките на суров петрол би довело до това, че по-тежките видове петрол ще бъдат изместени от по-леки сортове в рафинериите.

В най-лошия сценарий, според анализатори на JPMorgan, затваряне на Ормузкия проток или ответни действия от страна на основни петролни производители в региона биха довели до рязък скок на цените – до 120–130 долара за барел, почти два пъти над текущата прогнозна стойност.

„Ключовият въпрос сега е дали този ръст на цените ще продължи повече от уикенда или седмица – нашите сигнали показват, че вероятността за пълномащабна война е по-ниска, и ценовият ръст вероятно ще срещне съпротива“, каза Янив Шах от Rystad Energy.

Той добави, че почти всички ирански петролни доставки отиват към Китай, така че отстъпките за китайски купувачи са под риск, а резервният капацитет на ОПЕК+ може да действа като стабилизиращ фактор.

На другите пазари: борсите се сринаха, а инвеститорите се насочиха към сигурни активи като злато и швейцарски франк.

Увеличението на цените на петрола би имало отрицателен ефект върху германската икономика, предупреди Икономическият институт DIW в Берлин, като напомни, че Германия е единствената страна от Г-7 без икономически растеж в последните две години.

„Повишената несигурност предполага по-висока рискова надбавка върху цената на петрола, затова е малко вероятно тя да падне под 70 долара в обозримо бъдеще... Фундаменталните данни в момента отстъпват на заден план“, заявиха анализатори на Commerzbank.