Анна Гин е журналистка и писателка, живее в украинския град Харкив. Тя даде специално разрешение на Клуб Z да публикува Дневника ѝ на български.

17 юни 2025 година

Дъщерята ми пише от Израел: "Не се коси, мам, ние сме в скривалището. Много е шумно, гърми, но не е страшно".

Страшно е.

Не можеш да различиш днешните снимки на Киев и Тел Авив. Беда. Смърт, кръв, пожари, разрушения.

Родителите, неоткъсващи очи от крана, който загребва руините на многоетажната сграда в столицата. Абсолютно непоносима гледка. Те чакат, вярват, че синът им е жив. С тях чака и вярва цяла Украйна.

Един син пише от Петах Тиква, че неговите мама и татко са загинали за една секунда. Пряко улучена жилищна сграда. Родителите му били в скривалището, това обаче не ги спасило. Заедно с него скърби цял Израел.

Да, войните при нас са различни. По много параметри. Но имат и много прилики. Съседи терористи – май това е главната прилика. Ние се изправяме срещу тях с операциите "пейджър" или "паяжина", които се подготвят с години, за да бъдат унищожавани точково военни престъпници и смъртоносни производства. А те хвърлят бомби и ракети върху нашите спящи градове. Те друго не умеят.

Щерката ми пише:

"Мам, ние сме норм, без паника, слушаме тиловата служба, те ни подсещат за всичко. За изнасяне в скривалището имаме около десетина минути, в сравнение с Харкив – жив разкош."

Разкош.

Днес по време на кучешката разходка чух спора на двама възрастни мъже. Един каза: "При тях там поне нормални скривалища има", - а втория му отговори"…обаче пък там те нямат изход, като в клопка са".

И едното, и другото е вярно.

Щерката ми пише:

"Предупредиха ни никой да не рискува да пресича сухопътната граница с Египет, сто процента ще те застрелят или заколят".

Светът е полудял. Простете ми тази баналност. И вече изобщо не е интересно какво ще изръси за пореден път Тръмп на своя сайт. Всичко знаем: "Путин е добро момче, Байдън е виновен за всичко, хайде да сключваме сделки, а всяка една случайно взета страна пак ще я направим велика".

Мъка. Харковският класик би казал: "Доналд, имаш скучно лице". (Алюзия с израза "Имаш скучно лице, Миша! Никой няма да ти даде пари! – казано от кмета на Харкив Кернас на губернатора на Харкивската област Михаил Добкин, когато той реши да издигне своята кандидатура за президент на Украйна – бел. прев.)

Какво можем да направим? Струва ми се, само да се борим. Няма никакви дипломатически начини да се победят авторитарни режими. Това вече е очевадно.

Страшно ли е? Да, разбира се. Но нямаме друг вариант. Апропо, пиша в "гаража" – време е за цигара в "производствения процес".

Сирената вие като полудяла.

Дали ме е яд, че за повече от три години от голямата война (макар че по-правилно е да се каже – за единайсет години!) в Харкив не построиха нито едно свястно скривалище? Е, без да броим тези няколко, вкопани в земята за телевизионните кадри. Да, много ме е яд. Мисля, че в Суми, в Одеса, Днепър, та дори и в Киев ситуацията с безопасността не е много по-добра.

Но, повтарям, а какви други варианти имаме? Хайде, да сме честни – други никакви. Само да се бием. И нека тези, които ще доживеят Победата, после ще разнищват строежите на скривалищата и други кървави схеми.

Простете за объркания изказ – пия успокоителни хапчета, мислите ми се объркват.

Щерката ми пише:

"Излязохме от скривалището. Ужас, как ми се спи".

Усмихнах се. Нека това да е най-големият "ужас" в твоя живот.

П.С. Миналата нощ в Киев руските ракети и дронове убиха 14 души, над сто са пострадали. Родителите все още чакат кога спасителите ще разчистят руините на входа в блока, където живееше техния син.

Харкив е с вас, хора. Дръжте се.

***

На 24 февруари 2022 година Русия нахлу в Украйна. От първите часове на инвазията Харкив постоянно е под обстрел и бомбардировки. Към началото на 2022 г. населението на Харкив е повече от 1,4 милиона души, което го прави втория по големина град в Украйна. След 24 февруари стотици хиляди са принудени да напуснат града, преселвайки се в други региони или напускайки страната.

Но все пак днес в града живеят стотици хиляди хора. Как оцеляват те в днешните условия, как се опитват да живеят пълноценно и достойно ни разказва във "Военният дневник на една харкивчанка" украинската журналистка и писателка Анна Гин. 

Превод Валентина Ярмилко