След серия от неуспешни опити на няколко правителства и Народни събрания най-сетне беше приет Закон за несъстоятелност на физическите лица.

Той за първи път урежда възможност граждани, които не упражняват свободна професия, да бъдат обявени в несъстоятелност и след възможното удовлетворяване на кредиторите им, да се освободят от задълженията си, обобщава news.lex.bg

Новият закон беше приет днес на второ четене от Народното събрание. Сега предстои през следващите 15 дни президентът Румен Радев да прецени дали да бъде обнародван, или да бъде върнат за ново обсъждане.

Молби за обявяване в несъстоятелност обаче няма да може да се подават веднага след влизането в сила на закона, което става три дни след обнародването му. Това ще е възможно най-рано след 9 месеца от публикуването му в „Държавен вестник“. Точният момент ще зависи от това кога министърът на правосъдието ще издаде заповед за въвеждане в експлоатация на новия модул за производствата по несъстоятелност на физическите лица в Регистъра по несъстоятелност.

Висшият съдебен съвет пък има 9 месеца, за да организира автоматичното предаване на данни и документи от Единната информационна система на съдилищата към Регистъра по несъстоятелност.

Обсъждането на второ четене на т. нар. закон за личния фалит продължи над 8 часа.

Добросъвестен и една година не може да плати дългове за 10 770 лв.

Да поиска да бъде обявен в несъстоятелност ще може всеки добросъвестен длъжник, който в продължение на повече от 12 месеца не може да плати свои изискуеми парични задължения за общо над 10 минимални работни заплати, които към момента са 10 770 лв.

Кой е добросъвестен? Законът предвижда, че това е длъжник, който поема задължения съобразно своето имуществено състояние и доходи и който със своето поведение не уврежда интересите на кредиторите си.

В него са изброени 11 хипотези, при които длъжникът се приема за недобросъвестен. Те са следните:

е осъждан за злоупотреба на доверие, за престъпление срещу кредиторите или за престъпление против финансовата, данъчната или осигурителната система, освен ако е реабилитиран;

е работоспособен, но през последната година преди подаване на молбата за откриване на производството по

несъстоятелност без основателни причини не е упражнявал трудова или друга дейност, която да е източник на доходи, независимо от начина на нейното възлагане и изпълнение;

през последните три години преди подаване на молбата за откриване на производството по несъстоятелност е извършил нарушение на задължение за деклариране на доходи или имущество;

се е разпоредил безвъзмездно със свое имущество на значителна стойност (която към момента на разпореждането надхвърля средния месечен доход на длъжника за последните 12 месеца – бел. ред.) през последните три години преди подаване на молбата за откриване на производство по несъстоятелност, или след подаване на молбата, но преди постановяване на решение по чл. 35 (за откриване на производството по несъстоятелност – бел. ред.), включително когато е учредил вещно обезпечение – ипотека или залог, за чуждо задължение;

през последните три години преди подаване на молбата за откриване на производство по несъстоятелност или след подаване на молбата, но преди постановяване на решение по чл. 35 (за откриване на производството по несъстоятелност – бел. ред.), е поел задължение по договор за заем, договор за покупка на стоки и услуги или друг възмезден договор, който не е предназначен за задоволяване на негови или на членовете на семейството, които е задължен да издържа, основни жизнени потребности, и когато това задължение е явно несъобразено с имуществото и доходите му (такова е задължение, чието изпълнение, самостоятелно или в съвкупност с други задължения на длъжника, е несъразмерно с разходите за задоволяване на жизнените потребности на длъжника и на членовете на неговото семейство, на които той дължи издръжка – бел. ред.);

се е разпоредил със свое имущество, при което даденото значително надхвърля по стойност полученото, през последните три години преди подаване на молбата за откриване на производство по несъстоятелност или след подаване на молбата, но преди постановяване на решение по чл. 35 (за откриване на производството по несъстоятелност – бел. ред.);

е представил пред съда или синдика относими за производство по несъстоятелност неверни или непълни данни или неистински документи за своето имущество или доходи, или не е уведомил за придобиване на имущество;

умишлено е препятствал упражняването на правомощията на съда или на синдика относно проверката на имуществото му, опазването и попълването на масата на несъстоятелността;

не е изпълнил задължения, предвидени в този закон, в одобрен погасителен план или в извънсъдебно споразумение с кредиторите, освен ако неизпълнението се дължи на причина, която не може да му се вмени във вина;

в хода на производството е променил настоящия си адрес, или адреса за призоваване и не е уведомил в 7-дневен срок за това съда или синдика;

се е разпоредил със свое имущество на значителна стойност в полза на свързано лице или е извършил друго действие, което уврежда кредиторите през последните две години преди подаване на молбата за откриване на производство по несъстоятелност или след подаване на молбата, но преди постановяване на решение по чл. 35.

По време на производството по несъстоятелност длъжникът ще се издържа от несеквестируемите си доходи. Цялото негово секвестируемо имущество, включително една втора част от вещите и правата върху вещи – съпружеска имуществена общност, влиза в масата на несъстоятелността.

Началото – молба до районния съд

Само самият гражданин-длъжник може да поиска да бъде обявен в несъстоятелност. За целта той ще подава молба до районния съд по настоящия си адрес. Това е съдът, който ще гледа делото като първа инстанция.

Към тази молба се прилага подробна декларация, в която длъжникът обявява серия от обстоятелства – доходи, имущество, семейно положение, кредитори, какви плащания е извършвал към тях, както и съответните документи, които ги удостоверяват. Освен това длъжникът може да предложи план за погасяване на задълженията му, но такъв може да бъде изготвен и впоследствие от синдика.

Длъжникът може да поиска да бъде освободен от държавна такса, но законът не допуска да бъде освободен от разноски.

В производството участват всичките му кредитори, т.е. всички, които имат вземане към длъжника, независимо от вида и момента на възникването му. Всеки от тях запазва правата си по дадено обезпечение и може да упражнява правата си както самостоятелно, така и чрез участие в събранието на кредиторите.

Законът предвижда следния ред за удовлетворяване на вземанията:

вземания, обезпечени с ипотека или залог – от получената сума при реализацията на обезпечението;
вземания, заради които се упражнява право на задържане – от стойността на задържаната вещ;
разноски по несъстоятелността;

вземания за издръжка, дължима по закон от длъжника на трети лица;

публичноправни вземания на държавата и общините, възникнали до датата на решението за откриване на производство по несъстоятелност;

вземания, възникнали след датата на решението за откриване на производството по несъстоятелност и неплатени на падежа;

останалите необезпечени вземания, възникнали преди датата на решението за откриване на производството по несъстоятелност;

законна или договорна лихва върху необезпечено вземане, дължима след датата на решението за откриване на производството по несъстоятелност;

вземане по отпуснат на длъжника кредит или заем от свързано лице;

безвъзмездна сделка;

разноските на кредиторите за един адвокат във връзка с тяхното участие в производството по несъстоятелност.

Какво става при откриване на производството

Ако съдът установи, че са налице всички законови условия, открива производството по несъстоятелност. След това решение длъжникът не може да сключва нови сделки на управление и разпореждане с имуществото си, както и да извършва плащания без разрешение на синдика. Това ограничение не се прилага за изпълнението на текущи задължения във връзка със задоволяване на жизнените потребности на длъжника, като плащания към бюджета, към доставчици на битови, комунални и съобщителни услуги, необходими разходи за храна, здравеопазване, образование, социални услуги и други до размера на предвидената за него издръжка.

Ако длъжникът сключи сделка след откриването на производството, тя е нищожна, а той се приема за недобросъвестен.

След като се открие производството, всяко изпълнение на задължение към длъжника се приема от синдика, като плащанията се извършват по специална банкова сметка.

Освен това с откриване на производството по несъстоятелност по правило се спират съдебните и арбитражните производства по имуществени граждански и търговски дела за вземания срещу длъжника. Не се спират делата срещу него за вземания, обезпечени с имущество на трети лица. Съответно не могат да се образуват и нови дела срещу длъжника.

Спират се и изпълнителните производства срещу имуществото, включено в масата на несъстоятелността.

Синдик поема контрола

След откриването на производството по несъстоятелност съдът назначава синдик. Такъв може да е и държавен съдебен изпълнител от района на съда по несъстоятелността, при условие че в продължение на един месец не може да бъде назначен синдик.

Задачите на синдика са да упражнява контрол върху сделките на длъжника, да  издирва и уточнява имуществото му, да иска прекратяване на някои негови договори, да води дела от негово име, да събира паричните вземания на длъжника и внася полученото в специална банкова сметка. Той уточнява кредиторите на длъжника и проверява техните вземания, предлага план за погасяване на задълженията и осребрява имуществото от масата на несъстоятелността.

Когато няма имущество дори за началните разноски на несъстоятелността

Законът урежда и хипотеза, при която длъжникът няма имуществото, с което дори да се покрият началните разноски за производството по несъстоятелност.

Тогава съдът пак го обвява за неплатежоспособен и открива производството по несъстоятелност, налага общ запор и възбрана, но производството се спира. Длъжникът се задължава да обявява имуществото си пред съда всеки месец и до 7 дни от придобиването на ново.

От спирането тече едногодишен срок, в който производството може да бъде възобновено, ако длъжникът удостовери, че притежава секвестируемо имущество, достатъчно за покриване на началните разноски. Искане за възобновяване може да направи и кредитор, който депозира необходимата сума за предплащане на началните разноски.

Ако в този срок не бъде поискано възобновяване, съдът с решение обявява длъжника в несъстоятелност и прекратява производството. Всички последици на решението за откриване на производството отпадат, а спряната с подаване на молбата за откриване на производството давност продължава да тече.

Длъжникът може да поиска възобновяване на производството по несъстоятелност в тригодишен срок от обявяване на решението за прекратяване, ако удостовери, че притежава секвестируемо имущество, достатъчно за покриване на началните разноски в производството по несъстоятелност.

Обжалване на две инстанции с три изключения

Законът въвежда общо правило, че в производството по несъстоятелност решенията и определенията на районния съд се обжалват само пред окръжния. Това става в 14-дневен срок.

Обжалване по общия ред на ГПК, т.е. и пред Върховния касационен съд, се предвижда само на три акта: решението, с което се отхвърля молбата за откриване на производство по несъстоятелност; определението, с което производството се прекратява на основание, че след откриване на производството бъде установено, че не е налице или е отпаднало някое от условията за откриване на производството, както и решението на въззивния съд за одобряване на списъка на приетите и неприети вземания.

План за погасяване на задълженията и обявяване в несъстоятелност

Законът предвижда, че се приема план за погасяване на задълженията на длъжника. С него може да се предвиди отсрочване или разсрочване на плащанията за срок до три години, частично или цялостно опрощаване на задълженията и извършването на други действия и сделки с имуществото на длъжника, насочени към удовлетворяване на кредиторите на несъстоятелността. Планът се приема от събранието на кредиторите, а след това се утвърждава от съда.

Когато в предвидения от закона срок не е бил предложен погасителен план или предложеният не е бил допуснат до разглеждане от събранието на кредиторите или не е бил утвърден, длъжникът се обявява в несъстоятелност. С това решение съдът освен това лишава длъжника от правото да управлява и да се разпорежда с имуществото му, включено в масата на несъстоятелността и постановява започване на осребряването и разпределението.

От датата на решението за обявяване в несъстоятелност всички парични и непарични задължения на длъжника стават изискуеми. Непаричните задължения се превръщат в парични по пазарната им стойност. Непредявените в производството по несъстоятелност вземания и неупражнените права се погасяват.

Последиците

Основната цел на производството е на финала му длъжникът да се освободи от задълженията, които не може да изпълни. Затова в закона е предвидено, че с изпълнение на плана се погасяват всички задължения, за които в него е предвидено пълно или частично опрощаване. А когато не е утвърден план и е извършено осребряване на имуществото на длъжника, неудовлетворените вземания на кредиторите се погасяват с влизането в сила на решението на съда за прекратяване на производството поради изчерпване на масата на несъстоятелността.

Когато длъжникът няма имущество, от влизането в сила на решението за обявяване на длъжника в несъстоятелност започва да тече тригодишен срок. Едва след изтичането му, задълженията му към всички кредитори, които е включил в молбата си за откриване на производството, се погасяват.

Изрично се предвижда, че не се погасяват задълженията:

обезпечени с ипотека или залог, доколкото обезпечението не е използвано за удовлетворяване на кредитора;

за глоби;

 за непозволено увреждане;

за издръжка по закон;

възникнали след откриване на производството по несъстоятелност;

задълженията на поръчителите и солидарно задължените с длъжника лица, вземанията на неудовлетворените в производството по несъстоятелност кредитори, обезпечени със залог или ипотека от трети лица.