Каква да бъде ролята на изкуствения интелект в образованието, как той да се използва, за да развива, отразява и мери интелектуалното израстване на питащия, а да не се възприема само като като "инструмент за преписване" или "заплаха".

На тази тема със съответните предложения е посветено отворено писмо, което бившият премиер Иван Костов е изпратил до министъра на образованието Красимир Вълчев.

Той подчертава какви умения при правилното използване може да развива и в обучаващите, и в обучваните AI - способността да се търси чрез питане, да се задават дълбоки, релевантни и методологически обосновани въпроси, да се задава контекст, да се проверяват твърденията на изкуствения интелект, да бъде подлаган той на критична оценка.

Как може това да стане - Костов обяснява в своето писмо.

Ето и цялото писмо, което бившият премиер изпрати до Вълчев:

Функцията на изкуствения интелект в образованието е преди всичко развитие на критични мисловни умения на обучавания. Надявам се концепцията в това писмо да стане част от професионалната дискусия, който министерството е започнало.

Създаването на мисловни умения с помощта на AI изисква следните три условия, които са ново предизвикателство пред обучаващите и обучаваните:

Интерогативното мислене – способността да се търси чрез питане, да се задават дълбоки, релевантни и методологически обосновани въпроси като средство за изследване, ориентация и контрол върху смисъла и за намирането на решение. Такова взаимодействие активира метакогнитивното мислене. Ако въпросите са елементарни, отговорите на AI са банални. Ако са смислени – отговорите са с аналитична и със стойностна дълбочина.

Умението да се задава контекст. Без логико-семантично въвеждане във въпроса AI действа на повърхностно ниво. Само добре установеният контекст създава ефективна комуникация с изкуствения интелект. Способността за изграждане, поддържане и актуализиране на контекст отличава напредналия в обучението от начинаещия.

Критичната оценка при комуникацията с AI. Изкуственият интелект не винаги е точен. Може да греши, особено при непълни или подвеждащи въпроси. Затова образованието следва да развива способността за критическа оценка на отговорите. Това включва: да се разпознават непълни, логически несъстоятелни или фактологически неверни твърдения; да се сравняват отговорите с външни източници и логически модели; да се развива саморефлексията и вникването в ограниченията в достоверността на всяка нова информация.

AI като Обучаващ навигатор

Когато посочените условия са изпълнени AI се превръща в Обучаващ навигатор (ОН), който изгражда персонализирано, методологически устойчиво и когнитивно последователно взаимодействие с обучавания, а то създава както предпоставки за реално интелектуално развитие на обучавания, така и развива възможностите на неговия навигатор. Култивира в последния дългосрочна последователност, интелектуална памет и методологическа лоялност. Тази комуникация развива способностите му да поддържа и развива сложен контекст и така се приближава до функциониране като когнитивен партньор създаващ знание, а не просто генератор на отговори.

Обучаващият навигатор не просто отговаря, може да развива, отразява и мери интелектуалното израстване на питащия. Функционира: като интелектуален партньор, който отразява и надгражда стила на мислене; като измерител на постигнатата интерогативна, логико-семантична, критическа, метакогнитивна и интерактивна грамотност на обучавания; и, като инструмент за самонаблюдение и мисловно развитие. Така може да формира умения, които са необходими за хората от 21 век. Освен това създава нова учебна среда, в която учениците могат да се учат с индивидуално темпо, да получават персонализирана обратна връзка и със самостоятелно търсене и преценка на информация сами да овладяват умения.

Работата с интелигентен ОН изгражда чувство за партньорство – от пасивен получател на отговори обучаваният става участник в процеса на разбиране; изгражда ключови компетентности като саморефлексия, аргументация и пренос на знание, което традиционното образование трудно развива на индивидуално ниво.

Формирането на интелектуален двойник-навигатор и измерител на мисловната зрелост на обучавания е приложима идея в стратегическата визия на МОН. Предизвикателството е, че прилагането й изисква допълнителна подготовка на преподавателя: да умее да изгражда мисловни стратегии, да подкрепя интерогативното мислене, да разпознава когнитивните затруднения в диалога с изкуствения интелект и да възпитава в логико-семантична последователност. В конфигурацията „обучаван – ОН“ ролята му се трансформира: 1) от източник на знание към фасилитатор на питане, контекстуализиране и критично мислене; 2) от контролиращ процеса към навигационен съветник, подпомагащ изграждането на стратегия за търсене на верни отговори и решения; и 3) от централен обект на внимание към структуриращ рамката на взаимодействие между обучавания и обучаващия изкуствен интелект.

С тези аргументи, предлагам:

Да бъде разработен методически модел обучаваните да развиват своите интерогативни способности и да задават контекст и по този начин да изграждат и използват ефективно свой ОН.

Да бъдат създадени критерии за оценяване на тази нова интерактивна грамотност за взаимодействие с ОН.

Да се въведе понятието ОН в стратегическите документи на МОН като ядро на индивидуализираното образование с изкуствен интелект.

Въвеждането на ОН не трябва да се разглежда като изолиран проект, а като част от по-широка стратегическа визия за трансформация на образованието. Необходима е системна подготовка – нормативна, педагогическа и инфраструктурна, която да гарантира, че внедряването на интелигентни асистенти ще бъде не само технологично възможно, но и полезно.

Уважаеми г-н министър,
Предложението ми е в разрез със сегашните забрани за учениците и студентите да бъдат асистирани от AI. Концепцията, която предлагам, е в контраст със системата на образование, изградена около държавните образователни стандарти, програми, оценяване и контрол. Заради това много преподаватели и администратори възприемат AI като "инструмент за преписване" или "заплаха".

Новата грамотност означава пренастройване на ролите: обучаваният да не е пасивен слушател, а активен създател на взаимодействие – да бъде питащ човек. Класическата метафора „Ученикът – кофа или факел?“ е валидна и за дилемата пред използването на AI в образованието. Сега той най-често се използва да доставя знание и информация. ОН, който предлагам, изцяло се вписва в парадигмата на факела – възпламенява интереса. Той не пълни кофата на знанията, а е искра, която запалва факела на критичното мислене.

Иновациите в образованието не са хардуерни устройства и софтуерни платформи. Те са формиране на нова култура на критично мислене и на ефективно взаимодействие с все по-сложната дигитална среда. Опитите за забрани и консерватизма в образованието са обречени. Не могат да възпрат фундаменталната промяна, която носи на гребена си Четвъртата технологична революция.

Готов съм да дискутирам тезата си, да споделя конкретни примери, резултати и демонстрации. Надявам се, че тази тема ще бъде включена във Вашите приоритети, като стратегическа възможност за реформа в духа на XXI век.