Малко събития предизвикват вълнение за поклониците на тибетския будизъм, колкото 6 юли - рождения ден на 14-ия далай лама Тензин Гяцо. Днешният празник на духовния лидер е още по-специален - от години той обещаваше, че на настоящия си 90-и рожден ден ще оповести как ще се прероди, в контекста на китайската окупация на Тибет и битуването в Индия на тибетските власти през последните 66 години.

Отговори на някои от най-важните въпроси бяха представени още на 2 юли. В предварително записано видеообръщение Тензин Гяцо подчерта, че ще остане на поста до смъртта си, след което, съгласно вековната традиция, ще се прероди. И само група от приближени монаси ще разполага с "единствената власт" да открие неговия наследник.

"Никой друг няма власт да се намесва по този въпрос", отбеляза духовният лидер.

Този план сложи край на спекулациите, че далай лама може да предложи алтернативен начин на прераждане, като приживе прехвърли духовната си същност на наследник. В миналото Тензин Гяцо е намеквал и че може изобщо да не се прероди или пък, че ще се появи в "свободния свят".

Тези противоречиви твърдения са обединени в една цел - да оспорят претенциите на комунистическата партия в Китай, която настоява, че само тя има правомощията да реши кой ще бъде следващият далай лама. Това право дори е заложено в китайското законодателство.

Пред "Гардиън" Тансен Сен, специалист по индийско-китайските отношения и будизма, изтъква, че посланието на Далай лама е било по-дипломатично от обикновено. 

"Смятам, че това е много добре обмислено стратегическо изявление, което избягва да раздразни прекалено много Китай. Далай лама не е само религиозен лидер, той е и проницателен мислител и мисля, че осъзнава, че са заложени по-големи проблеми, особено като се има предвит, че е заклещен геополитически между Индия и Китай".

Пекин обаче не подаде ръка на Тензин Гяцо - изявлението му не бе отразено в китайските и тибетските медии.

"Китайските пропагандни агенти изглеждат са много против тази новина да стигне до тибетците или дори до китайците", твърди пред британското издание Робърт Барнет, учен по тибетска история в лондонското Училище по ориенталски и азиатски учения. "Вероятно това се дължи на факта, че китайските лидери се страхуват от изблик на народна подкрепа за Далай лама или се опитват да постигнат консенсус относно това как да реагират".

Играта на Китай

КНР завладя автономния регион Тибет през 1950 г. След неуспешен бунт на тибетците през 1959 г. Китай заплаши да арестува Далай лама и го принуди да потърси убежище в Индия. Въпреки силната вътрешна опозиция, тогавашният министър-председател Джавахарлал Неру разреши на духовния лидер да остане.

Оттогава Далай лама, заедно с други тибетски религиозни и политически лидери, установиха свое седалище в Дхарамсала, високо в Хималаите. През изминалите 66 години той се превърна както в религиозен лидер, така и в неуморен защитник на тибетската кауза и общност. Той открито се противопоставя на ламтежите на Китай да се разпорежда с институцията на далай лама или да се меси в процеса на наследяване.

В отговор Пекин налага все по-строги мерки сред 6-милионното население на Тибет, за да се опита да смаже влиянието на Тензин Гяцо - забранено е дори изображението на духовния лидер. КНР описва Далай лама като "вълк в монашеска одежда" и го определя като сепаратист, въпреки че той се застъпва за по-голяма автономия на Тибет в рамките на Китай, не за пълна независимост.

Въпреки репресиите Тензин Гяцо се ражда на огромна международна популярност. Той е носител на Нобелова награда за мир и има милиони почитатели, включително някои от най-големите световни знаменитости като Ричард Гиър, Шарън Стоун и Мартин Скорсезе, който дори е режисирал филм за ранните му години.

Поради невъзможността да се постигне споразумение между враждуващите лагери, най-вероятният сценарий е след смъртта на духовния лидер да бъдат назначени двама приемници: единият - избран от тибетските монаси, според традицията, вероятно извън комунистическата страна и признат от тибетската общност в изгнание. А другият - издигнат от комунистическата партия в Китай.

Играта на Индия

В продължение на десетилетия присъствието на Далай лама в Дхарамсала и свободното му придвижване остават източник на напрежение между Индия и Китай. От 2020 г., когато напрежението по границата прерасна в насилствени сблъсъци, изглежда, че индийското правителство, водено от националистическия премиер Нарендра Моди, започна да разглежда тибетския въпрос като пряк лост за влияние върху КНР. Пекин подчерта, че всяка страна, която се намесва в прераждането на далай лама, ще бъде санкционирана – послание, което е директно насочено към Индия.

В значително отклонение от дипломатическия тон, тази седмица индийският министър по въпросите на малцинствата (и будист) Кирен Риджиу заяви, че прераждането на далай лама "трябва да се реши съгласно установената традиция и според желанието на самия далай лама".

"Никой друг няма право да решава това", подчерта Риджиу, цитиран от "Гардиън".

Китайското външно министерство незабавно призова Индия "да спре да използва тибетския въпрос, за да се меси във вътрешните дела на Китай".

Амитаб Матур, бивш съветник на индийското правителство по въпросите на Тибет, заяви, че е много вероятно приближените на Далай лама монаси да са информирали предварително Ню Делхи за съдържанието на речта на духовния лидер. И че последвалото изявление на Риджиу със сигурност е било направено след консултация с правителството на Моди.

"Това определено надхвърля всичко, което Индия е казвала досега", увери Матур.

Той предположи, че геополитическите предизвикателства около далай лама вероятно ще се усложнят след смъртта му, особено ако тибетските власти открият неговия наследник в Индия.

"30 или 40 години"

Тибетските власти потвърдиха, че неофициалните канали за комуникация с Китай остават отворени и че Далай лама прави всичко възможно, за да предотврати потенциалната криза с Пекин след смъртта му.

"Той разглежда тези неща от много практична гледна точка", заяви Матур. "Не забравяйте, че Далай лама е толкова опитен в държавното управление, колкото и в духовните въпроси".

Въпреки това, докато водеше молитвите в навечерието на рождения си ден, тибетският лидер, който изглежда в добро здраве, подчерта, че не предвижда смъртта си в близко бъдеще.

"Надявам се да живея още 30 или 40 години".

Само един човек е живял 30 години, след навършването на 90 - французойката Жан Калман, която почива на 122 години и 164 дни.