Вижте тази жена. Тя учи света на нещо полезно. Да пие българско вино.

Светът отдавна знае да пие вино. Но голяма част от населението му не знае къде е България. Което от България не винаги се забелязва.

Мискет? Сунгурларски? И никога не са го пили? Какви хора...

Когато през 1971 САЩ и Китай се отварят взаимно за търговия, американският лозунг е: "Два милиарда мишци очакват дезодоранти". Това не е точно българският подход към света. У нас никой не мисли за милиардите нещастни хора, които умират, без никога да са вкусили българско вино.

Но тази жена, Меглена Михова, мисли. Тя седи в просторен и светъл офис в сърцето на Брюксел и оттам  управлява най-малко три компании. Едната е консултантска,  другите две - търговски.

Като минеш през високия 4-5 метра портал на площад "Люксембург", точно срещу Европейския парламент, последното нещо, което би си помислил, е че тук шефът е жена и то - от Българиия. Невероятно, но факт. Една плодивчанка управлява нещо успешно в сърцето на Стара Европа.

 Възпитаничка на френската гимназия в Пловдив с диплома по право от университета "Асас" в Париж, Михова вече 15 години прави бизнес в Брюксел. Продава годишно по 20 000 бутилки качествени български вина в Европа - основно в Белгия, Холандия и Люксембург и още толкова в САЩ -в столицата Вашингтон и щатите Мериленд и Илинои.

В Белгия клиенти са ѝ заведения с най-високо реноме като например "Бон бон" и "Ком ше соа" в Брюксел и "Кармелит" в Брюж. Доставя български вина за Европейския парламент. 

След стаж в Европейската комисия през 2001 година започва консултантския си бизнес по европейско право и политика, а четири години по-късно прибавя към него маркетинга и търговията с вино. В предприятието е и съпругът ѝ Кристоф Сепулведа, белго-чилиец и  физиотерапевт по професия.

Казва, че е наследила инициативността и смелостта да поема риск от семейството си. Дядо ѝ Тончо Михов прекарва пет години в комунистически затвор след 1944 година, защото е собственик на национализирана текстилна фабрика в Хасково. Баща ѝ също е репресиран. 

"Израснала съм в семейство, където няма страх", казва Михова. По думите ѝ комунизмът е култивирал точно обратното - страх от инициатива и поемане на отговорност. 

Затова пък смята, че днес в България има добър бизнес, компетентна администрация, но и липса на политическо лидерство.

"Българите като бизнес хора са много адекватни и ефикасни, българската администрация ме е впечатлявала с нивото на знания по проблемите, с които се занимава", казва Михова, споделяйки лични впечатления. "Липсва обаче организация, трябва да има лидерство, политическо виждане. Идеята за сплотеност, че заедно трябва да правим нещата, пробива много трудно". 

Убедена е, че виното е част от културата на една страна и трябва да бъде популяризирано заедно само заедно с нея. Създаването на министерство на туризма според нея е полезна стъпка.

С известна горчивина обаче отбелязва, че българските винопроизводители "не разбират необходимостта да се обединят".

Според нея секторът е загубил международни позиции "по обективни причини" след 1989 година, смяната на собствеността, упадъка в земеделието.

"Няколко години ни отне да убедим производителите, че трябва да са на един щанд. Рано е да говорим на кого виното ще бъде избрано", казва тя. "За да продадем българското вино, трябва да обясним България на света. Ако в САЩ нивото на приемане е нула, в Европа, то е минус 5".

По думите ѝ това се дължи на стереотипния отрицателен образ на страната ни като "най-бедната" ЕС, обременена с посткомунизъм, корупция".

Миналата година Михова организира съвемстно с българското посолство в Брюксел дегустация на български вина за професионалисти, където се отзовават 70 търговци. Интересът надвишава очакванията. 

"Промоцията на виното е промоция на държавата", казва тя.