През май ПКК обяви, че прекратява въоръжената борба срещу турската държава. Сега първите от общо 2000 бойци в Северен Ирак възнамеряват да предадат оръжията си. Турция обаче продължава борбата срещу тях и до днес.

ПКК дълго време пазеше в тайна мястото и точния момент на церемонията. В близост до северноиракския град Сюлеймания първите бойци на организацията възнамеряват днес да предадат оръжията си. Говори се за между 30 и 40 души, но точната цифра не е потвърдена официално. Според различни оценки в Северен Ирак се намират над 2000 бойци на ПКК.

Но с тях те вече не представляват сериозна заплаха за турската държава, казва политологът Томас Шмидингер пред германската телевизия ARD:

„С оглед на развитието на военните технологии през последните години, особено на дроновете, оръжията на ПКК вече почти не представляват реална защита.“

Това било, наред с политическото развитие, една от причините организацията да се откаже от въоръжената борба.

Шмидингер преподава политология в Университета на Кюрдистан „Хевлер“ в Ербил и от години следи кюрдските стремежи към автономия в региона.

Над 40 000 жертви за десетилетия

Кюрдската работническа партия (ПКК) води от 1984 г. партизанска война срещу турската държава — с надеждата да извоюва повече автономия и права за кюрдите в Турция. Според оценки, в резултат на боевете са загинали над 40 000 души през годините.

В Турция, както и в ЕС и САЩ, ПКК е определена като терористична организация.

През май ПКК обяви, че прекратява въоръжената борба срещу турската държава и вместо това ще се стреми към политически диалог. В разпространено преди два дни видео, намиращият се в затвора лидер на ПКК Абдула Йоджалан потвърди това още веднъж:

„Това е доброволен преход от въоръжена борба към фаза на демократична политика. Това не е поражение, а трябва да се разглежда като исторически успех.“

Турция продължава борбата

На церемонията в Северен Ирак се очаква да присъстват и политици от прокюрдската турска партия DEM. Нейната говорителка Айшегюл Доган заяви:

„Ще станем свидетели на първата стъпка в този исторически процес в Сюлеймания.“

Кюрдите говорят за исторически момент — но от страна на турската държава до момента няма официална реакция на предложението за мир от страна на ПКК.

„Ситуацията е парадоксална. ПКК реши да се разпусне и да прекрати въоръжената борба – и въпреки това войната продължава, и то от страна на Турция. В деня, в който бе взето решението на 12-ия конгрес на ПКК, Турция бомбардира бойци на ПКК — и това продължава и до днес“, казва Шмидингер.

Оттегляне в планините Кандил

Бомбардировките, за които говори ученият, са извършени не в югоизточна Турция, а в Северен Ирак. Именно там, особено в труднодостъпните планини Кандил, ПКК все повече се оттегля през последните години.

„Боевете между ПКК и турската армия през последните години се водят почти изключително тук, в иракските планински райони на Кюрдистан. По време на последния мирен процес въоръжените сили на ПКК вече се бяха оттеглили от Турция“, добавя Шмидингер.

Какво ще прави ПКК след разоръжаването?

Ако сега бойците на ПКК предадат или унищожат оръжията си, възниква въпросът: какво ще правят после? Ще има ли някаква форма на амнистия от страна на Турция и ще могат ли да се върнат със семействата си? Засега няма информация за подобни планове.

Алтернативите са: да се присъединят към въоръжени кюрдски групировки в Сирия или да останат в управлявания от кюрдите Северен Ирак. Но и отношенията между ПКК и кюрдската автономна власт в Ербил също са белязани от конфликти.