Тия дни времето се завъртя в кръг, приятели. Излизат ми спомени на фейсбук-страницата от летата на предишните десетина години. И установявам, че в повечето се е случвало едно и също: брутален произвол от властите, възмущение в социалните мрежи, протест. Сякаш всяко лято изживяваме едно и също като в някакъв сериал на „Нетфликс“. Там има няколко такива – в повечето смела полицайка се опитва да разреши заплетено убийство, но я убиват, а после внезапно се събужда отново и отново все в същия ден и я убиват по много и най-различни начини, докато един хубав ден все пак не успява да стигне докрая и да разкрие престъпника.

Този похват се нарича „времева примка“ и се ползва широко в няколко вида изкуство – литературата, киното и изкуството на оцеляване в България. Третият е толкова успешен жанр, че напоследък го гледаме къде ли не по света, даже в САЩ. Там новите управляващи извършват безобразия, които в България вече сме преживели по много начини и знаем чудесно къде ще ги отведат. Дет се вика, тоя понеделник, в който са зациклили от 6 месеца, ние го бутаме вече 20 години. Всяко лято ни убиват по много и различни начини, но краят е един и същ – събуждаме се отново в началото на всичко през следващото лято.

Дадох за пример „Нетфликс“, щото там повечето сериалчета не са някакво голямо изкуство. Точно като мафиотските саморазправи у нас. Не е да кажеш някаква инсценировка ала Агата Кристи или Артър Конан Дойл. Не е брилянтна акция, в която гениалният си злодейски ум е напънал професор Мориарти и само Шерлок може да се досети къде всъщност е капанът. Не. Нашата работа си е: Гочоолу и Дочоолу борят корупцията. Влизаш в дома на някого, вадиш го с белезници, разкарваш го из държавата, впоследствие се сещаш, че нарушаваш закона и доизмисляш обвинението, ама още не си му насъбрал „доказателствата“, пускаш запис на всички медии, който е толкова недодялано слепен, че всеки чува кликането на мишката на компютъра и прекъсването за снаждане, пращаш обвинителката по медиите да чете от листче, закарваш човека на другия край на държавата да го съдят през нощта и прочие...

Развитие има само извън този омагьосан проклет кръг в България. В Страсбург. Европейският съд по правата на човека е осъдил България 744 пъти от присъединяването ѝ към Съвета на Европа до 2022 г. – от общо 1 524 решения срещу страната за този период. Като през последните 10 години са регистрирани 659 осъдителни решения, с общ размер на обезщетенията около 13 млн. лева.

България често е в „топ 10“ на най-често осъжданите държави по брой присъди и по дела на глава от населението.
13 милиона лева заради подобно влизане в дома на някого и влаченето му с пранги из съдилища, които се правят, че не виждат липсата на законови основания за случващото се.
13 милиона лева, приятели, стигат за покриването на заплатите на около 300 лекари за една година.
Или пък толкова излиза обучението на 270 нови лекари. 270 са липсващите лекари в София и Пловдив общо.

Да го кажем по гочоолувски, за да го разберат всички: ако имаме независим съд и прокуратура, можете да ходите спокойно на плаж в Гърция и пак ще има пари за лекари в България. Защото според Бойко Борисов именно плажуването ви в Гърция, другари, е причина за дупките в здравеопазването. Та ето една идея – господин Борисов може да се погрижи, докато управлява, съдебната реформа да бъде завършена и съдът да стане независим, а прокуратурата да спре да е бухалка. Тогава ще останат пари в държавата за лекарски заплати. То и за много други неща ще има пари, но да не досаждам с утопии.

Да се върнем на изкуството, защото то е най-добрият начин да се учим от грешките си. Помните ли филма „Денят на мармота“ с Бил Мъри? Ето това е изкуство, а не бързовъглехидратно сериалче. Героят на Бил Мъри е метеоролог, който се събужда винаги в един и същи ден – в Деня на мармота, и животът му се повтаря безкрайно. Единствено той осъзнава, че това се случва и се опитва всячески да излезе от тази „времева примка“. Първоначално е борбен, смел, идеен, но от ден на ден става все по-примирен, отчаян, отказва се от живота... Докато не тръгва да прави промени стъпка по стъпка във всеки един нов ден. Научава се да свири на пиано, помага на случайни хора, чете поезия и така нататък – преведено на езика на реалния живот, героят му се променя и израства, спира да е егоист и страхлив, разбира, че (Б)лагото на другите е и негово (Б)лаго. Чак тогава се събужда и вече е новият ден, а „времевата примка“ е пробита.