Делото за т.нар. „НАПлийкс“ от 2019 г. и колосалния теч на данни от приходната агенция приключи със споразумение за условна присъда.

Това е крайният резултат от процеса, който започна с тежки обвинения за организирана престъпна група, тероризъм и престъпления против републиката. На финала обаче подсъдим остана единствено авторът на кибератаката Кристиян Бойков, който се призна за виновен в извършване на компютърно престъпление, съобщава lex.bg.

Присъда

Той се споразумя с прокуратурата дори само за глоба и плащане на разноските от 13 000 лева, но съдът не одобри споразумението и то беше коригирано в условна присъда от девет месеца затвор с 3-годишен изпитателен срок и разноските по делото.

За колосалното изтичане на данни в НАП се разбра на 16 юли 2019 г., когато до медии бяха изпратени имейли от „анонимен руски хакер“, който се самообявяваше за автор на атаката в приходната агенция. Впоследствие обвинение в тероризъм и образуване и ръководене на престъпна група получиха бизнесменът Иван Тодоров, Бойков и търговският директор на „ТАД Груп“ Георги Янков, който беше сочен за подбудител, заедно с Тодоров.

Разследващите твърдяха, че Янков и Тодоров са подбудили Бойков да извърши кибератаката. Те бяха обвинени в тероризъм, тъй като целта им била да се създаде смут и страх в населението. След това от прокуратурата обясниха, че действията им били насочени срещу действащата политическа система и форма на управление. В тази връзка държавното обвинение публикува множество разговори и чатове между тримата. Един от тях е проведен на терасата на фирмата. В него Янков казва на Бойков: „То като погледнеш, а, че той е на власт вече трети мандат, бе…?“, а в друг пък са цитирани други негови думи: „Т’ва в една бяла държава?… Правителството трябва да си замине с всички, с всички?…“.

Друг аргумент на обвинението за това, че тримата са имали за цел да свалят тогавашното правителство на ГЕРБ беше, че са хакнали и пръскачките край парламента. Собственикът на „ТАД Груп“ Тодоров остана в ареста повече от 6 месеца и беше освободен едва в началото на 2020 г. срещу гаранция от 100 000 лева. След като делото беше внесено в съда, обаче, се разбра, че сред подсъдимите не е Георги Янков.

Обвинителният акт няколко пъти беше връщан на държавното обвинение и накрая прокуратурата се отказа и от обвиненията срещу Тодоров, за да се стигне до споразумението с Бойков.

В последната година имаше два неуспешни опита и за споразумение, след като веднъж съдът го отказа, защото все още Бойков имаше обвинение за съучастие с Тодоров. В края на миналата година пък съдия Стоян Михов отказа да одобри споразумение за освобождаване от наказателна отговорност, с което Бойков призна вина за проникване в компютърната система на НАП. Съдията прецени тогава, че такова споразумение противоречи на закона, тъй като доказателствата показват, че деянието е с изключително висока обществена опасност и от него са настъпили тежки последици не само заради изтеклите лични и данъчно-осигурителни данни, а и заради засегнатата репутация на държавата.

Глобата за НАП

Без последствия за НАП пък приключи и делото за рекордната глоба от 5 млн. лева, която беше наложена на агенцията още през 2019 г. НАП я обжалва пред районния съд, но едва в края на 2023 г. съдът реши изцяло да потвърди наказателното постановление. В решението на СРС се казваше, че едно от основните нарушения на сигурността на данните в НАП е, че е използван HTTP протокол за връзка, вместо сигурен HTTPS протокол. Относно размера на глобата съдът написа, че тя е минимална, като отбеляза, че би я завишил, но няма това право и подчерта, че няма и никакви основания да я намали, а още по-малко да приеме случая за маловажен и да не наложи такава. Делото стигна до Административния съд София-град, който в началото на миналата година го прекрати по давност и отмени решението на СРС.