"Може би в опит да покаже, че задържането от СГС на четиримата обвиняеми по "варненския случай" не е изолирано явление, Алексиев дава статистика на уважените искания за задържане за т. нар. корупционни престъпления от 2024 г. насам, които се оказват висок процент.

Тези данни изцяло подкрепят нееднократно изказваната от мен теза, че след закриването на Спеца, СГС успешно го замести като съд по задържанията за корупционни престъпления.

Вероятно, ако кръгът с данните се стесни допълнително до медийни дела за корупционни престъпления, а не всички такива, процентът на уважените искания ще стане още по-висок.

Разбира се, много по-важно е как тези дела някога ще завършат."

Това написа Андрей Янкулов от Антикорупционния фонд като реакция на пространното обяснение на председателя на Софийския градски съд Руси Алексиев за обстоятелствата около гледането на мярката на отклонение преди седмица на задържания кмет на Варна Благомир Коцев.

Според твърденията на Алексиев прокуратурата, МВР и КПК например не би трябвало да знаят кои съдии кога са дежурни.

"Официално може би графиците не се изпращат, но със сигурност мога да кажа, че в прокуратурата винаги се е знаело кои са дежурните съдии за спешните неща през седмицата, поне докато аз бях там", твърди обаче Янкулов, който е бивш съдия и споделя лични наблюдения.

Ето и цялата позиция на Янкулов

В своя позиция председателят на СГС Руси Алексиев официализира важна информация.

Може би в опит да покаже, че задържането от СГС на четиримата обвиняеми по "варненския случай" не е изолирано явление, Алексиев дава статистика на уважените искания за задържане за т. нар. корупционни престъпления от 2024 г. насам, които се оказват висок процент.

Тези данни изцяло подкрепят нееднократно изказваната от мен теза, че след закриването на Спеца, СГС успешно го замести като съд по задържанията за корупционни престъпления.

Вероятно, ако кръгът с данните се стесни допълнително до медийни дела за корупционни престъпления, а не всички такива, процентът на уважените искания ще стане още по-висок.

Разбира се, много по-важно е как тези дела някога ще завършат. Колко от тях ще бъдат прекратени от прокуратурата, колко ще приключат със споразумения на какви наказания и колко по общия ред - с оправдателна или осъдителна присъда, и с какви наказания във втория случай.

Това до момента никой държавен орган не е изследвал. Ето, след години, когато тези дела ще отидат към приключване, съдия Алексиев като председател на ВКС или главен прокурор например, би могъл да бъде първият, който ще го направи.

С позицията също намира институционално потвърждение известната информация, че исканията за мярка се разпределят само между дежурни съдии, които за седмицата са четирима от всички наказателни съдии в съда, а в събота и неделя - по един. Графиците кой съдия кога е дежурен са известни месеци по-рано.

Председателят на СГС казва, че това е вътрешна информация, която не се споделяла с институции вън от съда.

Т.е. прокуратурата, МВР и КПК например не би трябвало да знаят кои съдии кога са дежурни.

Официално може би графиците не се изпращат, но със сигурност мога да кажа, че в прокуратурата винаги се е знаело кои са дежурните съдии за спешните неща през седмицата, поне докато аз бях там.

Разбирайки сега как се случват нещата и в апелативната инстанция, където дежурните съдии за седмицата са дефакто трима, които формират състава (на първа инстанция делото за задържане се гледа от един съдия, на втора - от трима), в който различен и определен на случаен принцип е само докладчикът, мисля, че за всеки е ясно колко лимитиран се оказва случайният избор по делата за задържане.

А те всъщност се оказват едва ли не по-важни от делата по същество. Защото при корупционните престъпления например, вероятността да бъдеш лишен от свобода (макар и "само" за месеци) след дело за мярка е много по-голяма от тази да получиш ефективно наказание за изтърпяване след разглеждане на делото по същество.