Търговската сделка между Европейския съюз и САЩ, сключена вчера, е начало на нов етап в отношенията между двете сили - то намалява несигурността за бизнеса и изглежда като стъпка към предишните по-топли трансатлантически отношения.

Комисията, която договори споразумението с Вашингтон (ЕС има изключителна компетентност в търговията, което значи, че Брюксел е упълномощен в тази сфера да преговаря от името на всички 27 страни членки), го представи като прагматична стъпка към намаляване на икономическото напрежение, но първоначалната политическа интерпретация в рамките на ЕС не беше еднозначна.

Докато големите европейски икономики го приветстваха с различна степен на ентусиазъм, в други страни споразумението бе посрещнато със скептицизъм. Балансът между индустриални интереси, политическо лидерство и обществено мнение се оказа деликатен.

За какво е сделката?

Механизмът на споразумението предвижда намаляване или премахване на мита върху определени категории стоки — особено в стратегически сектори като автомобилостроене, машиностроене и селското стопанство. Временни буфери ще регулират конкуренцията и ще защитават вътрешните пазари в контекста на глобалната борба срещу нелоялни практики, особено от страни като Китай.

По-конкретно: 

  • Почти всички стоки от ЕС, които влизат в САЩ, ще бъдат облагани с 15 процента базова ставка, включително автомобилите, за които сега важи мито от 27,5 процента, както и полупроводниците и фармацевтичните продукти. Митото от 15 процента е максималната ставка и не се добавя към съществуващите ставки.
  • Въпреки това САЩ ще обявят резултата от своите 232 търговски разследвания до две седмици и ще вземат отделно решение за митническите ставки за чиповете и фармацевтичните продукти, каквито и решения да бъдат взети по-късно за тези сектори, те ще бъдат "на друг лист хартия", заяви председателят на Европейската комисия Урсула фон дер Лайен.
  • САЩ и ЕС ще имат нулеви мита за всички въздухоплавателни средства и техните компоненти, някои химикали, някои генерични лекарства, полупроводниково оборудване, някои селскостопански продукти, природни ресурси и важни суровини. Ще бъдат добавени още продукти. Ситуацията с алкохолните напитки все още предстои да бъде разгледана отделно.
  • Митата върху европейската стомана и алуминий ще останат 50 на сто, но Фон дер Лайен заяви, че по-късно те ще бъдат намалени и заменени със система от квоти.
  • ЕС се ангажира да купува енергийни ресурси (втечнен природен газ (LNG) и др. - бел. ред) на стойност 250 млрд. долара годишно в продължение на три години, за общо 750 млрд. долара, тъй като той ще замени руския газ. ЕС ще купува и ядрено гориво от САЩ.
  • По силата на сделката ЕС се ангажира да купува американско военно оборудване, а европейските компании ще инвестират 600 млрд. долара в САЩ по време на втория мандат на Тръмп.

Ако нямаше сделка

Ако не беше постигнато споразумение, щеше да има заплаха от нови мита от страна на САЩ. Преди малко повече от седмица Доналд Тръмп обяви, че митата за европейски стоки може да достигнат 30 на сто, припомня БТА.

ЕС искаше да предотврати ескалация, тъй като това щеше да застраши търговията и работните места. Съществуваше и опасение, че Тръмп може да използва други лостове в случай на ескалация на конфликта, например като отново постави под въпрос задължението за предоставяне на военна помощ в рамките на НАТО или като намали подкрепата за Украйна - и двата въпроса са изключително чувствителни с оглед на заплахите, отправени от Русия. 

В случай на ескалация Европейската комисия вече заплаши с ответни мерки, отбелязва агенцията. Те включваха мита върху американски продукти като самолети, мотоциклети, говеждо месо, уиски и цитрусови плодове. Обмисляха се също така ограничения за износа на някои стоки като стоманен скрап или химически продукти и данък върху продажбите за американските технологични компании. 

Чий подход надделя, какви са реакциите

Прагматичността на Германия, страната на председателката на Комисията Урсула фон дер Лайен, излезе на преден план в преговорите по сделката. Берлин приветства договореността като рационално действие, целящо дългосрочна предсказуемост в износа. За страна, чиято индустрия е изключително експортно ориентирана, достъпът до американския пазар е от стратегическо значение.

Споразумението е добро, защото предотвратява търговска война и сериозен удар по автомобилния сектор, заяви германският канцлер Фридрих Мерц, цитиран от Ройтерс.

"Това споразумение успя да предотврати търговски конфликт, който щеше да засегне силно ориентираната към износа германска икономика", се казва в изявление на Мерц.

"Това се отнася по-специално за автомобилната промишленост, където настоящите мита от 27,5 % ще бъдат намалени почти наполовина до 15%", уточнява канцлерът.

Франция прие споразумението като необходим компромис, но вътрешният политически дебат в страната го постави под въпрос. Опозиционните сили твърдят, че то представлява отстъпление от европейската автономия и поставя френската индустрия в неизгодна позиция спрямо американските конкуренти.

Споразумението има определени предимства, но остава небалансирано, заяви френският министър по европейските въпроси Бенжамен Адад, цитиран от БТА. По думите му в социалната мрежа "Екс" то...

..." ще донесе временна стабилност за икономическите участници, застрашени от ескалацията на американските мита, но то е небалансирано".

Като позитивен елемент той посочи изключенията за определени ключови сектори на френската икономика, сред които производството на спиртни напитки.

Италианската реакция бе по-умерена и конструктивна — Рим акцентира върху възможностите за малкия и среден бизнес, като опора на националната икономика. Италия вижда във възобновеното търговско сътрудничество потенциал за износ на нишови продукти с висока добавена стойност. Италианската министър-председателка Джорджа Мелони определи като "положителна" сделката, но подчерта, че първо трябва да види подробностите, предаде агенция АНСА.

Европейската комисия коментира споразумението като част от обща европейска стратегия за икономическа устойчивост в условия на глобална нестабилност. Но именно това единство бе поставено под съмнение с реакцията на Унгария — премиерът Виктор Орбан категорично определи договора като „по-лошо от очакваното“. Великобритания постигна 10% базови мита за своите продукти в сделката си със САЩ, сключена по-рано.

Според лидерката на водещия в сондажите крайнодесен "Национален сбор" Марин Льо Пен, политическа съмишленичка на Орбан, споразумението е "политическо, икономическо и морално фиаско".

Европейската комисия "прие асиметрични клаузи, които самата Франция, управлявана от патриотично правителство, никога нямаше да приеме. Стотици милиарди евро за газ, както и за оръжия, които ще бъдат внасяни от САЩ всяка година", заяви Льо Пен, като изрази мнението си, че споразумението е "безусловна капитулация от гледна точка на френската индустрия, както и за енергийния и военен суверенитет" на Франция.

Същите констатации прави и крайната левица, отбелязва АФП. Лидерът на "Непокорна Франция" Жан-Люк Меланшон заяви, че "отстъпихме на Тръмп за всичко" - "мита, задължения за покупки, 5-процентова такса върху БВП".

Генералният секретар на Социалистическата партия Пиер Жуве каза, че споразумението превръща Европа във васал.

"Да сме доволни, че са ни наложили "само" 15% мита? Това са обаче нашите работни места, нашите производства и околната среда, които Урсула фон дер Лейн пожертва, като обеща 600 милиарда долара инвестиции в САЩ и закупуването на втечнен природен газ", изтъкна Жуве.

Медиите коментират

"Ню Йорк таймс" интерпретира споразумението като символ на демократична консолидация в света, белязан от конфликти и икономически съперничества. Според медията, то укрепва трансатлантическата ос, особено в контекста на геостратегическото напрежение в Тихоокеанския регион.

Френският "Монд" подчертава опасността от вътрешноевропейско разединение, посочвайки водещата роля на Германия и потенциалното недоволство в други страни членки.

Германският "Франкфуртер алгемайне цайтунг" коментира споразумението като израз на индустриален интерес и политическа трезвост, но отчита и деликатната природа на новия баланс, който то отразява. Макар да създава временна стабилност в търговските отношения, той не решава структурните различия между САЩ и ЕС.

В сърцевината си, това е споразумение между две икономически системи с различна регулаторна философия. Европейският стремеж към социална защита и екологични стандарти понякога влиза в конфликт с американската ориентация към максимална пазарна свобода. Това напрежение остава — временно приглушено, но не решено. Политическите измерения са също значими. С приближаването на избори в няколко ключови страни членки, външноикономическите въпроси се превръщат във вътрешнополитически аргументи. Споразумението се използва от някои партии за политическа мобилизация, а опасността е то да бъде сведено до инструмент в предизборна кампания.

Този материал е написан с помощта на изкуствен интелект под контрола и редакцията на поне двама журналисти от Клуб Z. Материалът е част от проекта "От мястото на събитието предава AI".