България не изостава сериозно от световния тренд за употреба на генеративен изкуствен интелект, сочи ново изследване на "Алфа Рисърч" - 44% от българите вече ползват генеративни AI платформи като ChatGPT, Gemini и други, спрямо 48% в световен мащаб и 42 на сто в европейски.

Проучването е в национален мащаб - проведено сред 1000 пълнолетни българи от цялата страна между 7 и 14 юли 2025 г., проведено със собствени средства и чрез стандартизирани интервюта по домовете.

Но макар да надминаваме средния европеец и да гоним световния стандарт, има местни особености.

Ползване – да, но рядко и от любопитство

Дълбочинният поглед в поведението на българските потребители разкрива няколко характерни черти. Само 13% използват AI активно, докато 31% прибягват до него спорадично. Останалите 56% изобщо не са се докосвали до подобни технологии.

Преобладаващата мотивация е личният интерес – търсене на информация, забавление, чат с бота. 36% от потребителите ползват AI именно за това, докато едва 18% го използват в образователен или професионален контекст.

Българинът все още рядко вижда в AI инструмент за ефективност в работата – разлика, която рязко го отличава от западноевропейския потребител, за когото практическата употреба е водеща.

Пропаст между поколенията и образованието

Най-ясната граница, която очертава изследването, е очаквано възрастовата. Едва 19% от хората над 60 години имат досег с генеративен AI, докато при младите (18–29 г.) над една трета го използват активно. При образованието – още по-ясна разлика: 62% от висшистите са потребители, срещу само 21% сред хората с основно или по-ниско образование.

Тази дигитална сегрегация по възраст и образование предопределя не само начина на употреба, но и отношението към изкуствения интелект.

Обществото е поляризирано – 36% от анкетираните вярват, че AI ще е от полза за човечеството, тласкайки напред науката и медицината. Най-големи привърженици на тази теза са младите и образованите – същите, които го използват активно.

На другия полюс са 32%, според които AI е заплаха за обществото. Тук доминират възрастните и хората без висше образование – респективно и тези, които не го ползват.

Останалите 32%? Между двете крайности – нито пълен ентусиазъм, нито крайно отхвърляне. Те вероятно ще решат накъде ще се наклони везната в бъдеще.

"Ентусиазмът и страховете, с които обществата (вкл. българското) посрещат навлизането на изкуствения интелект не прави изключение от добре познатото в исторически план отношение към иновации със силен социален, икономически, научен отпечатък", подчертават социолозите.

И допълват, че масовото възприемане често идва с времето, а колкото повече се ползва една нова технология, толкова по-оптимистични и позитивни стават хората към нея.