Ново издание на любимата на поколения книга „Малкият принц“ излиза по повод годишнината от смъртта на Антоан дьо Сент-Екзюпери. 81 години след изчезването на френския писател при военен полет отново четем на български неговия голям шедьовър, придружен от рисунките му. Книгата с логото на издателство „Кръг“ е в най-популярния си превод у нас, на Константин Константинов, a дизайнът е на Антонина Георгиева.

„Малкият принц“ е необикновена книга – няма човек, който да не е чувал за нея, и има милиони причини за това. А при всеки нов прочит откриваме по нещо различно, на което тази изключителна творба ни учи. Написана през 1943-та, тя само привидно попада в категорията „детска литература“, а всъщност е много повече именно защото всеки възрастен е бил първо дете.

Кратката, но изключително въздействаща история ни отвежда в света на едно златокосо момче от далечна планета, което търси истината за приятелството и любовта… през поучителните срещи на Малкия принц с най-различни герои – царя, суетния човек, бизнесмена, самотния фенерджия, лисицата – ние се учим да гледаме със сърцето и си припомняме, че най-важното е невидимо за очите. И че понякога дори само една нежна роза може да се превърне в център на цялото ни съществуване.

Възрастните често развиват по-дълбок сантимент към историята заради деликатно заложените в нея идеи за живота, любовта и смъртта. Резултатът? Книгата на Екзюпери е любима на няколко поколения читатели, независимо дали са на 8, или 80 години. Но тя, донесла утеха на милиони по цял свят и вечна слава на създателя си, всъщност е неговото предсмъртно писмо. Само година след написването на „Малкият принц“ писателят изчезва със самолета си – този път безследно и завинаги.

В миналото смъртта му остава загадка, но днес знаем със сигурност, че Екзюпери е загинал в полет от остров Корсика към Гренобъл и Анси.

„Сам е в невъоръжен американски самолет, който има по-малка скорост от германските изтребители и разполага с бензин за шест часа. В два и половина през деня той не пристига на летището и другарите му разбират, че никога вече няма да пристигне – пише Константин Константинов в предговора към първото издание с превода му на български. – Всички издирвания и тогава, и след войната не откриват никаква следа от него. Едва няколко години по-късно от германски сведения се узнава, че през онзи паметен ден на 31 юли 1944-та германски изтребител е свалил над Средиземно море един американски разузнавателен самолет.“

81 години по-късно Екзюпери отново е тук чрез прочутото си произведение, което не просто от десетилетия не е спряло да вдъхновява, но вероятно ще продължи с векове.

Новото бюджетно издание на „Малкият принц“ (6,85 лв. / 3,50 €) може да се намери в книжарниците редом до пълноцветния том с твърди корици на книгата, издаден от „Кръг“ в края на 2023 г., който веднага спечели сърцата на любителите на качествената полиграфия.

* * *

Из "Малкият принц" от Антоан дьо Сент-Екзюпери

Снимка "Кръг"

Втората планета бе обитавана от един суетен човек.

– О, о! Ето един почитател, който идва да ме посети! – викна отдалеч суетният, щом съзря малкия принц.

Защото за суетните другите хора са почитатели.

– Добър ден – рече малкият принц. – Имате чуд­новата шапка.

– За да мога да поздравявам – отговори му суетни­ят. – За да поздравявам, когато ми ръкопляскат. За зла чест, никога никой не минава насам.

– Така ли? – рече малкият принц, който не можа да го разбере.

– Плесни едната си ръка в другата – обясни му су­етният.

Малкият принц плесна една ръка о друга. Сует­ният поздрави скромно, като вдигна шапката си.

„Това е по-смешно, отколко­то при царя“ – каза си малки­ят принц. И почна да пляска ръцете си една о друга. Су­етният отново започна да поздравява, вдигайки шап­ката си.

След петминутно уп­ражнение малкият принц се умори от еднообразие­то на тази игра.

– Ами какво трябва да се направи – попита той, – за да падне шапката?

Но суетният не го чу. Суетните не чуват нищо друго освен хвалбите.

– Ти наистина ли много ми се възхищаваш? – попи­та той малкия принц.

– Какво значи това – да се възхищавам?

– Да се възхищаваш, значи да признаваш, че аз съм най-хубавият, най-добре облеченият и най-умният чо­век на цялата планета.

– Ами че ти си сам на твоята планета!

– Все пак ми се възхищавай! Направи ми това удо­волствие!

– Възхищавам ти се – рече малкият принц, като сви леко рамене, – но какво значение има това за теб?

И малкият принц си тръгна.

„Възрастните хора са наистина много чудновати“ – каза си скромно малкият принц по време на пъ­тешествието си.