Монреал, Олимпийският стадион, преди малко повече от 33 години... 

8 август 1992 г. Metallica са топ ъф дъ топ на световната роксцена - на турне с Black Album, албума, който ги изстрелва в комерсиалната стратосфера. Групата обикаля Северна Америка в епична колаборация с ко-хедлайнери - другите рок титани на деня – Guns N’ Roses. Олимпийският стадион в Монреал, с капацитет 55 000 души, е разпродаден, но тръпнещата публика няма представа какво ще се случи в следващите часове.

По-рано през деня екипът на групата информира музикантите за вечерната пиротехника. Решено е да се увеличи броят на половинфунтовите заряди от алуминиев прах, поставени не само в предната част на сцената, но и по страничните ѝ флангове. Дванайсет песни след началото на сета, фронтменът Джеймс Хетфийлд попада в епицентъра на 12-футов (3,6 м) фойерверк.

Ето едва няколкото песни, които са изсвирили до момента според фенски сайтове, които следят всяка нота на метъл титаните (обичайно всеки е свикнал с чудовищните им сетлисти от по над 2 часа и половина - бел. ред.):

The Ecstasy of Gold (Ennio Morricone song)

Creeping Death

Harvester of Sorrow

Welcome Home (Sanitarium)

Sad but True

Wherever I May Roam

Of Wolf and Man

For Whom the Bell Tolls

The Unforgiven

The Shortest Straw

Bass Solo

Guitar Solo

Fade to Black (intro)

Докато Fade To Black набира скорост, Хетфийлд внезапно губи ориентация на сцената, заобиколен от огромни, нажежени стълбове от цветен пламък. Той пристъпва предпазливо напред, след което прави крачка назад.

„Малко се обърках къде трябва да бъда,“ ще каже по-късно пред предаването Behind The Music на VH-1.

„И тогава човекът, отговарящ за пироефектите, не ме вижда и – ‘буууууууммм!’ – голям цветен пламък избухва точно под мен.

Изгорях. Ръката ми, дланта ми – чак до костта. Страната на лицето ми. Косата – изчезнала. Част от гърба ми. Гледах как кожата се надува… всичко вървеше назле.“

Ларс Улрих наблюдава от барабанния си подиум и по-късно си спомня, че Хетфийлд бил „напълно обгърнат“ от пламъци с температура около 1760 градуса по Целзий (3200 по Фаренхайт) – колкото при изстрелването на ракети.

За щастие, в момента на удара от пламъка Хетфийлд е със своята двугрифова китара (именно заради баладичната Fade to Black - б.р.), която отклонява част от огъня към лявата страна на тялото му. Ръката и дланта му обаче са обгорени, веждите – превърнати в пепел. Той пада и се търкаля по сцената в опит да загаси пламъците, а в суматохата останалите музиканти остават замръзнали.

Както казва басистът Джейсън Нюстед пред People:

„Ако беше вдишал в този момент, щеше да е мъртъв.“

Бас техникът Зак Хармон си спомня:

„Хукнах и го видях как държи ръката си, а кожата му пада.“

Концертът е прекъснат, а Улрих обяснява на обърканата публика какво е станало. Хетфийлд е отведен зад кулисите, където чака превоз до болницата. Докато екип и охрана се суетят около него, някой неволно се блъска в изгорялата му ръка.

„Спомням си, че просто избухнах,“ разказва Хетфийлд. „Изкрещях и го ударих право в… слабините!“

Часове минават, преди групата да разбере пълния мащаб на травмите. Откаран в болница с микробус на екипа, Хетфийлд е диагностициран с дълбоки изгаряния втора степен на гърба на лявата ръка и изгаряния втора и трета степен по ръцете.

„Бях в шок,“ спомня си той. „Чувствах, че нервите са оголени. Ръката ми изглеждаше най-зле – мехури на два слоя, които се обелиха.“

Лекарите разрязват останките от дрехите му, срязват пръстена от лявата му ръка и облекчават болката с морфин. „Това беше най-силната болка, която съм изпитвал,“ признава Хетфийлд, цитиран от Louder.

Но да се върнем на стадиона...

Guns N’ Roses, които никога не са били известни с дипломатичност и такт, отказват да излязат по-рано, за да компенсират съкратения сет на Metallica. Когато все пак започват своето изпълнение - два часа след края на сета на колегите си, изсвирват едва девет песни,

Ето с какво и те са "благоволили" да зарадват публиката в онази паметна вечер:

It's So Easy

Mr. Brownstone

Live and Let Die (Wings cover)

Attitude (Misfits cover)

Nightrain

Perfect Crime

Bad Obsession

Double Talkin' Jive

Civil War

След това вбесеният Аксел Роуз решава да прекрати концерта, оплаквайки се от проблем със звука и казвайки на публиката:

„В случай, че някой тук се интересува – това ще е последното ни шоу за дълго време.“

Разочарованата публика, почувствала се измамена, започва да вилнее – обръща щандове, подпалва кошчета за боклук, а след това се излива по улиците, където подпалва автомобили, обръща полицейски автомобил и дори изтръгва една улична лампа.

Щетите са оценени на 400 000 долара, десет души са ранени, а поне шестима са арестувани. И, като за финал, останалите членове на Metallica биват държани зад кулисите заради собствената им безопасност, което им... попречва дори да отидат в болницата при Хетфийлд.

Тримата - Ларс, Кърк и Джейсън, излизат на притихналите улици на Монреал едва в 4:30 сутринта.

---

Този материал е написан с помощта на изкуствен интелект под контрола и редакцията на поне двама журналисти от Клуб Z. Материалът е част от проекта "От мястото на събитието предава AI".