Не се случва често администрацията на Тръмп да заслужава да бъде хвалена за заемане на принципна позиция срещу авторитарен режим, който краде избори, арестува опоненти и по всякакви други начини потъпква основните принципи на демокрацията и върховенството на закона. Затова искам да оценя този момент.

В неотдавнашно изявление държавният секретар Марко Рубио заяви, че този конкретен диктатор "не е президентът(...) и неговият режим не е легитимното правителство"; отбеляза, че неговите лидери "са манипулирали(...) избирателната система, за да запазят незаконния си контрол над властта"; и обеща да работи със съюзниците на САЩ, за да държи този "корумпиран, престъпен и нелегитимен" режим "отговорен" - защото "тези, които крадат избори и използват сила, за да завземат властта, подкопават интересите на националната сигурност на Америка".

Тези силни думи бяха подкрепени от действия. Държавният департамент и Министерството на правосъдието увеличиха наградата за предоставяне на помощ, която би довела до ареста и осъждането на въпросния диктатор, на 50 милиона долара. Главната прокурорка Пам Бонди пък го увери, че той "няма да избегне правосъдието и (...) ще бъде подведен под отговорност за своите престъпления".

В типичния двойнствен подход на Рейгън, едновременно с това, че с право критикуваше режима за неговото репресивно и незаконно поведение, Белият дом договори дългоочакваното хуманитарно споразумение, което доведе до освобождаването на 10 американски граждани и притежатели на зелена карта и 80 местни политически затворници от затворите на диктатора.

Забравих ли да спомена името на диктатора?

Това е Николас Мадуро, самопровъзгласилият се владетел на Венецуела, чийто дългогодишен контрол на властта се основава на изумителни нива на насилствени репресии срещу мирни демонстранти и безсрамни изборни измами. И стопля сърцето ми - не само заради моите собствени убеждения, но и заради многото ми приятели във венецуелската опозиция - да виждам как правителството на САЩ заема публична позиция срещу това, което наистина е "корумпиран, престъпен и нелегитимен" режим.

Има само един проблем: Нищо не подкопава доверието така, както двойните стандарти.

Тази седмица същата американска администрация, която толкова похвално се изправя срещу един нелегитимен и престъпен диктатор, ще окаже щедро и неоправдано гостоприемство на друг. В петък президентът Доналд Тръмп ще се срещне с руския диктатор Владимир Путин в Анкъридж (щата Аляска) на среща на върха, която е промотирана като мирна среща, за да обсъди края на бруталната и непровокирана война на Кремъл в Украйна. Президентът на САЩ намекна, че "размяна на територии" ще бъде обсъдена с Путин - без присъствието на украински представители. Мнозина с основание се притесняват, че това ще означава само предаване на големи парчета украинска територия на Москва, без нищо в замяна.

Тази седмица няколко мои приятели публикуваха заглавия от британски вестници в навечерието на срещата през септември 1938 г. в Мюнхен, на която лидерите на Великобритания и Франция предадоха чехословашката Судетска област (без дори да попитат страната) на Адолф Хитлер. Връщайки се в Лондон след разговорите, британският премиер Невил Чембърлейн провъзгласи "мир за нашето време" и приветства гаранциите за сигурност, които е получил от германския диктатор. Може би дори тихо се е надявал на Нобелова награда за мир. Вместо това, неговата политика на умиротворяване ще бъде запомнена като една от най-срамните глави в историята на 20-и век - и една от основните причини за най-кървавия му военен конфликт.

Путин получи всичко, което искаше, още преди да стъпи в Аляска. Самата покана бе достатъчна награда. Нелегитимен узурпатор, който отдавна е превишил конституционните ограничения на мандатите (което доведе до официалното непризнаване на настоящото му президентство от европейските законодатели); обвиняем военнопрестъпник със заповед за арест от Международния наказателен съд (оттук и мястото на срещата, тъй като Путин се страхува да лети над която и да е държава, която би могла да я уважи); диктатор, който - за да използваме отново думите на Рубио - манипулира избирателната система, за да запази незаконния си контрол над властта, и който затваря и убива политически опоненти. Само с едно телефонно обаждане от американския президент Путин е приет отново като пълноправен участник в международната общност и се чувства достатъчно окуражен, за да отправя все по-ескалиращи искания.

Не е нужно да се връщаме към 30-те години на миналия век, за да знаем какъв ще бъде резултатът. Уроците от това как Западът е дал възможност на самия Путин през последните 25 години са достатъчно ясни. С поредица от американски президенти, които се вглеждат в "душата на Путин" (Джордж Буш-младши след срещата му с Путин през юни 2001 г. в Словения - бел. ред.) и натискат "бутони за рестартиране" (една от поставените цели на Барак Обама при встъпването му в длъжност през 2009 г. - бел. ред.), с европейски лидери, които разстилат кралски червени килими и пускат газопроводи, Путин буквално успява да се измъкне безнаказано за убийства - в масов мащаб, както в собствената си страна, така и далеч отвъд нейните граници.

Награждаването на агресор никога не е водило до мир и никога няма да доведе. Единственият език, който побойниците разбират, е този на силата и принципа, без значение дали говорим за Каракас, или Москва.

--

Коментарът на руския дисидент Владимир Кара-Мурза е публикуван във "Вашингтон пост". Преводът и заглавието са на Клуб Z.