Правила за прозрачност, които не се спазват; липса на критерии; възможен конфликт на интереси. 

Така от "Отворен парламент", платформата на Института за развитие на публичната среда, която анализира и дейността на Народното събрние, обобщават въпросителните, които повдигат фигурите на депутатските сътрудници и експерти. Нещатните сътрудници на депутатите би следвало да са тези, които ежедневно подпомагат работата им чрез експертна подготовка и административна подкрепа, улесняват връзките им с гражданите, различни заинтересовани страни, медиите и пр. 

Позицията на парламентарен сътрудник в различни европейски държави е обвързана с ясни критерии за подбор, професионално развитие и отчетност. В България обаче това не е точно така, а текстовете в Правилника за организацията и дейността на Народното събрание (НС), свързани със сътрудниците, не са изчерпателни. В допълнение към парламентарните комисии и групи могат да бъдат назначени нещатни експерти, които също трябва да подпомагат тяхната дейност. Правилата на парламента предвиждат създаване на публичен регистър на нещатните сътрудници и експертите. Обаче...

Правила и дефицити относно сътрудниците и експертите

Липсват ясни изисквания, регламентиращи сферата на дейност на парламентарните сътрудници и нещатните експерти. Правилникът на НС позволява на всеки народен представител да назначи до трима сътрудници. Не съществуват обаче стандарти по отношение на образование или компетентност за заемане на тази длъжност. Това от своя страна може да доведе до големи разлики в професионалната експертиза на съответните сътрудници.

И по отношение на парламентарните групи и комисиите Правилникът на НС въвежда единствено изисквания за броя на нещатните експерти, които могат да бъдат привлечени в тяхна помощ. Така за парламентарна група те са до десет, а за комисия – не повече от половината от броя на членовете ѝ. За най-многобройните комисии, които имат по 23-ма членове, това определя назначаването на до 12 експерти.

Въпреки че комисиите имат вътрешни правила за работата си (но не всички от тях са ги публикували) и в тях не са разписани по-подробни критерии за ролята и функциите на нещатните експерти. Ако изобщо има някакъв текст в тази връзка, то в него се посочва единствено: "Комисията може да привлича нещатни сътрудници за изготвяне на становища по конкретни законопроекти".

Съгласно правилника народните представители имат право да получават допълнителни средства в размер на 2/3 от основното си възнаграждение за заплащане на сътрудници, консултации, експертизи, помещения и други дейности, свързани с работата им. Тези средства са в размер на 4758 лв. на месец. Как те се разходват и отчитат се определя от отделните парламентарни групи. Правилникът указва в профила на всеки депутат на интернет страницата на Народното събрание да се публикува разпределението на тези 2/3. И този парламент обаче продължава практиката да не се представя тази информация.

В Народното събрание все пак е създаден публичен регистър на нещатните експерти и сътрудници, достъпен на официалната страница на парламента. В него са вписани техните имена, степен на образование и област, в която се очаква да подпомагат парламентарната група, комисия или народен представител.

Сътрудниците и експертите в Народното събрание

Справка със сайта на НС показва, че 147 депутати са декларирали общо 261 сътрудници, като най-много от тях подпомагат работата на народните представители от ГЕРБ-СДС - 71. Следват ги "Продължаваме промяната-Демократична България" с 54 и БСП с 38.

Сътрудниците са декларирали най-много пъти експертиза в сферите на право и законодателна дейност, икономика и местно самоуправление и регионално развитие. Едва 6-ма са сътрудниците по енергетика, а по 7 са тези за европейски въпроси и околна среда. Също така 235 от сътрудниците са с висше образование, 24-ма със средно, а 2-ма не са посочили образователната си степен.

Графика Отворен парламент

Най-много експерти, които съдействат на цялостната работа на парламентарните групи, са обявили от БСП и Алинс за права и свободи (т.нар. ДПС-Доган) – по 10, което е и максимално допустимият брой. Следват ги "Има такъв народ" със 7 и ГЕРБ-СДС с 5. По-задълбочен преглед показва, че групите са подпомагани в най-голяма степен от експерти в сферите на правото и законодателната дейност, медиите и комуникацията и външната политика и сигурност. 

Графика Отворен парламент

Работата на комисиите пък се подпомага от общо 53-ма нещатни експерти. Според регистъра на страницата на Народното събрание 11 от тях са към Комисията по здравеопазване, 10 – към тази по регионална политика, благоустройство и местно самоуправление и 9 – към Комисията по въпросите на младежта и спорта. Любопитно е, че Комисията по бюджет и финанси, която е сред най-натоварените и ключови за дейността на парламента, има само един обявен нещатен експерт в сферата на капиталовото пенсионно осигуряване и небанковия финансов сектор.

Графика Отворен парламент

Много от експертите, които съдействат на Комисията по здравеопазване, имат икономически интереси в тази сфера. Това от една страна е напълно разбираемо, тъй като очакванията са хора с опит и експертиза в съответната област да подпомагат парламентарните комисии. От друга обаче се повдига въпросът за възможно възникване на конфликт на интереси в работата на нещатните експерти, а и на сътрудниците на депутатите.

"Именно затова е необходимо да се разпишат подробно критериите и изискванията – степен на образование, сфера на експертиза, натрупан професионален опит, на които те следва да отговарят, за да бъдат назначавани. Това може да стане в правилника на НС или в правилата за дейността на отделните комисии, когато се касае за експертите към тях. По този начин ще се гарантира и по-високото качество на оказваното съдействие. Също така от полза ще е приемането на правила за предотвратяване на конфликт на интереси, за да се избегнат съмнения, че нещатните експерти и сътрудници оказват нерегламентирано влияние върху законодателната дейност. 

Стъпки в посока повишаване прозрачността в работата на нещатните сътрудници и експерти е разширяване на информацията за нея. Може да се помисли например за въвеждане на изискване те да предоставят периодично (на годишна или на шестмесечна база) отчет за своята дейност, от който да става ясно какви функции точно изпълняват, каква подкрепа са оказвали към дейността на съответния народен представител, група или комисия, какви са постигнатите резултати и т.н.

И към момента съществува изискване народните представители да публикуват информация за възнаграждението на сътрудниците си. Това правило обаче не се спазва. Обявяване на разходваните средства заедно с резултатите от работата на нещатните сътрудници и експерти значително би повишило доверието и към тях, а и към работата на Народното събрание" - посочват в зключение авторите на анализа.