Въпреки истерията около генеративния изкуствен интелект (GenAI), само 5% от корпоративните пилотни проекти успяват да доведат до реален ръст на приходите. Това сочи новият доклад The GenAI Divide: State of AI in Business 2025, изготвен от инициативата NANDA на Масачузетския технологичен институт (MIT), цитиран от сп. Fortune.

Анализът, базиран на 150 интервюта с ръководители, проучване сред 350 служители и наблюдение на 300 публични AI внедрявания, чертае тревожна картина: огромна пропаст между малкото успешни примери и множеството неуспешни опити.

"Някои млади компании и стартъпи успяват да скочат от нула до 20 милиона долара приходи за година", казва Адитя Чалапали, водещ автор на доклада и изследовател в MIT.

По думите му успехът идва, когато компаниите се фокусират върху един ясен проблем, решават го добре и сключват партньорства с клиенти, които реално използват продукта.

За останалите 95% обаче причината за провала не е в лошите модели, а в т.нар. „образователна пропаст“ — липсата на разбиране как ИИ да се интегрира в реална бизнес среда. Чалапали подчертава, че „универсални инструменти като ChatGPT работят добре за индивидуални потребители, но в корпоративна среда се провалят, защото не учат и не се адаптират към конкретни процеси“.

Инвестиции в грешната посока

Докладът сочи, че повечето компании насочват над половината от бюджетите си за GenAI към инструменти за маркетинг и продажби. Същевременно MIT установява, че най-високата възвръщаемост идва от автоматизация в бекофис процесите – намаляване на разходите за външни агенции, елиминиране на дейности по аутсорсинг и оптимизация на оперативни задачи.

Собствени разработки или външни решения?

Резултатите сочат ясно: компании, които купуват решения от специализирани доставчици и изграждат партньорства, успяват в 67% от случаите. За сравнение – вътрешните разработки се провалят в две от всеки три инициативи.

„Навсякъде, където отидохме, компаниите се опитваха да изградят свои системи“, казва Чалапали, „но данните показаха, че закупените решения водят до далеч по-надеждни резултати“.

Този извод е особено валиден за силно регулирани сектори като финансите, където много организации предпочитат вътрешни системи – но често се оказват в задънена улица.

Успехът зависи от хората, не от алгоритмите

Сред факторите за успех са и организационните решения. Успешните компании не залагат само на централни AI отдели, а позволяват на мениджърите на средно ниво да движат внедряванията. Също така избират инструменти, които се интегрират дълбоко и могат да се адаптират с времето.

Според MIT, навлизащата вълна от "агентски" ИИ системи – които могат да запомнят, учат и действат самостоятелно в рамките на зададени правила – ще преобърне представите за ефективност. Междувременно, използването на неразрешени AI инструменти като ChatGPT от служители („shadow AI“) расте с бързи темпове.

Реорганизацията в много компании вече е факт: не чрез масови съкращения, а чрез незаместване на напускащи служители, особено в административни и аутсорсинг роли.

---

Този материал е написан с помощта на изкуствен интелект под контрола и редакцията на поне двама журналисти от Клуб Z. Материалът е част от проекта "От мястото на събитието предава AI".