Доц. Милен Любенов е политолог и преподавател в Софийския университет „Св. Климент Охридски“. Експерт в сферата на политическите партии и партийните системи. Бивш секретар по вътрешната политика на президента в периода 2012-2017 г., когато държавен глава бе Росен Плевнелиев.

Доц. Любенов, новият политически сезон започва със заявки за протести. Имат ли те потенциал да разклатят управлението и статуквото?

Много зависи как ще се развие политическата ситуация в страната през следващия месец. Потенциал за протести има по редица поводи. Виждаме темата с корупцията и правосъдната реформа, от една страна. От друга, виждаме и недоволството, свързано с безводието, например, в Плевен, както и редица други протести, които наблюдавахме преди няколко месеца. Това може да катализира общественото недоволство и да създаде трудности пред управляващите. Зависи много от редица от фактори, но също и от икономическата ситуация в страната. Важен въпрос ще бъде и бюджетната процедура. Така че по-сериозни протести, според мен, могат да се очакват в края на годината. И те по-скоро ще бъдат протести, които са свързани със социално-икономически въпроси.

Разбира се, трябва да следим внимателно какво ще се случи след решението на Конституционния съд дали този състав на Висшия съдебен съвет може да избира нов главен прокурор, защото ако бъде направен опит за избор на Борислав Сарафов, това според мен ще доведе вече до много сериозна протестна вълна – такава, каквато наблюдавахме през 2020 или дори през 2013 година, когато беше избран Пеевски за шеф на ДАНС. Т.е. има много въпросителни, но като цяло би могло да се стигне до по-сериозна дестабилизация на управлението в края на годината, ако се насложат различни фактори, които да катализират протести по различни теми.

Доколко имат основания твърденията, че демокрацията у нас е в много сериозна опасност, невиждана досега?

Ами аз не виждам нещо да се е променило съществено сега от гледна точка на ситуацията през последните десет, дори и повече години. През 2020 г. мисля, че също имаше доста проблеми, които можем да характеризираме като проблемна демокрация - свързани със съдебната власт, с прокуратурата, нещо, което и сега остава като тема. Така че аз не мисля, че има някаква кой знае каква разлика. Просто тези фактори, които преди 5 или 10 години движеха задкулисно политическите процеси, днес виждаме, че са публични фигури, лидери на партии, ръководители на парламентарни групи, участват пряко в политическата власт.

Т.е. ако има все пак някаква промяна по отношение на демокрацията, тя е, че днес много по-ясно се виждат наченките на олигархизиран модел, т.е. олигархия и то в класическия смисъл на думата, отколкото преди 5 или 10 години, когато същите тези политици тогава по-скоро стояха в сянка. Имам предвид и Делян Пеевски и кръговете около него и, разбира се, кръговете около Бойко Борисов и ГЕРБ. Много по-видими са те сега в публичното пространство.

- Въпросът е, че когато се задържи твърде дълго такъв тип управление, примерно както в Русия с Путин, или в Турция с Ердоган, това може би вече създава предпоставки за необратимост на процеса...

- Не ми се струва, че процесът е необратим, защото все пак през тези години видяхме определени проблясъци или поне опит за пробив и за промяна на този модел, които се оказаха неуспешни. За това има много причини, част от тях са свързани със съществуващия политически елит, с политическите партии. От друга страна, в гражданското общество като че ли по-скоро липсва сериозна и критична маса, която да доведе до някаква силна вълна за промяна на модела, но не мисля, че днес в Европейския съюз (ЕС) един такъв модел би бил устойчив дългосрочно. Може би Орбан и Унгария всъщност е моделът, който най-дълго се задържа - от 2010 г., но това е по-скоро определено изключение. Дори в Полша виждаме, че има редуване на двата лагера – популистско-консервативният (по-авторитарният) и либералният лагер.

Проблемът в България е, че не можа да се консолидира подкрепа около политически партии, които като блок да действат така, че да се противопоставят и да разградят този модел, каквито заявки имаше през 2020 г. Напротив, ние видяхме колаборация, т.е. осъзнавайки невъзможността за промяна на този модел, политическите партии решиха да се колаборират с някои от играчите, виждайки, че те към онзи момент са слаби и са склонни на определени компромиси по определени теми, като например темата с конституцията и конституционните промени. Но видяхме, че това не беше правилната тактика, която да доведе до истинска качествена промяна.

За да има качествена промяна на този политически модел, е необходимо да се изгради много по-широка коалиция между политически партии, между граждански организации, които да могат в един по-дълъг хоризонт - да речем за четири години, да консолидират усилия и евентуално на някакви бъдещи избори да успеят да изградят реформаторско управление.

Според вас евентуален политически проект на Румен Радев може ли да помогне да се сложи край на така наречената завладяна държава на Пеевски и Борисов? Може ли да се сформира алтернативно управление около него?

Като чисто електорален потенциал партия на Румен Радев е твърде възможно да направи пробив, подобен на тези през 2021 г. Аз обаче съм скептичен, че Радев и негова потенциална партия би могла да бъде такъв носител на промяна, на силна антикорупционна политика. Защото Румен Радев през последните години показа един авторитарно-популистки стил, който е характерен за тези примери, които преди малко дадох – Орбан в Унгария, „Право и справедливост” на Качински в Полша... Тоест той по-скоро ще се настани в тази ниша.

А както виждам, и около него се създаде определена клиентела от олигарси, която ми се струва, че по никакъв начин не би играла по правилата. Така че да очакваме от президентска партия истинска борба с корупцията и сериозна промяна, на мен се струва, че това е по-скоро химера.

Това означава ли, че очаквате колаборация на Радев с Пеевски и Борисов?

Виждали сме всичко в българския политически живот през годините и всякакви съюзи. Примерно, ако се върнем в периода 2005-2009 година, тогава имаше сериозни обрати в отношенията между тогавашния президент Георги Първанов и ГЕРБ на Бойко Борисов, които преминаваха през различни фази. Така че нещо такова можем да видим и сега. Аз не бих го изключил. Да, в момента Радев черпи легитимност, противопоставяйки се на управлението и изобщо на ГЕРБ през годините, както и на Пеевски. В това отношение, общо взето, е демонстрирал последователни позиции с изключение, разбира се, на края на 2021 и 2022 година, когато по-скоро той съдейства на ДПС и на ГЕРБ да свалят правителството на Кирил Петков.

В един модел, който бихме могли да наречем олигархичен, това, което обединява различните интереси, е свързано с някакъв бизнес или парцелиране, или разпределяне на определени бизнес територии. Затова не е много сложно определени политически играчи, които са продукт на някакви олигархични структури, сега да водят войни помежду си и да се конкурират, но в следващ момент да си сътрудничат - тогава, когато тези интереси съвпадат по някакъв начин.

Едно от политическите събития на последните месеци е проектът на Делян Пеевски – т.нар. ДПС-Ново начало. Пеевски в крайна сметка успя да овладее партията ДПС, но доколко е устойчив този проект, имайки предвид, че той е изграден като че ли върху някакви криминални отношения и задкулисни влияния? Самият Пеевски никога не дава интервюта. Всичко това е много странно, как го виждате в бъдещето?

Да, това е изцяло партия, която се разви като проект на базата, от една страна, на клиентелизма, който тотално е завладял ДПС през годините. Говоря за историческото ДПС, което се разви като клиентелистски проект, използвайки твърдия електорат, на който стъпва. Другият фактор е страхът. Както видяхме, Делян Пеевски през тази една-две години доста силово се саморазправи с онези хора около Ахмед Доган, които считаха, че могат да се противопоставят и да бъдат равностойни на Пеевски. Видяхме какво се случи с Джевдет Чакъров, с други депутати и най-вече с кметове, които преминаха на страната на Пеевски. Това става и чрез възможностите, които може да упражнява Делян Пеевски формално и неформално през различни институции.

Но това не може да бъде устойчив модел. При клиентелизма изобщо подобен начин на вътрешно партийно взаимодействие може да бъде стабилен само в краткосрочен план. Така че аз си мисля, че ДПС-Ново начало с лидер Делян Пеевски ще бъде краткотраен политически проект. И основната причина е, че самият Пеевски не може изведнъж да се превърне в положителния герой. Не можем да забравим санкциите, които му наложиха Съединените щати и Великобритания и цялото това наследство чисто имиджово, което той носи вече десетки години. Така че рано или късно ще се появат някакви сили - дали външни за тази общност, дали вътре в ДПС-Ново начало - които ще направят някаква промяна там. Да, това може да не бъде в следващите години, но можем да го видим в някакъв средносрочен план.

Интересно е как виждате края на Пеевски, защото ние го чакаме толкова години, а той става все по-силен и всички се чудим как ще приключи това нещо?

Той става силен, защото останалите политически играчи позволяват това да се случи. Каква сила може да има партия с 300 000 гласа?! Дори и втора парламентарна група да бъде, тя все пак има някакви ограничения. Не може, както някои колеги казват, да изравни ГЕРБ при определени условия. Да, при някаква ниска избирателна активност от милион-милион и половина избиратели, можем да видим нещо такова. Но това пак зависи от самите граждани - дали се противопоставят на този модел, участвайки активно на избори и гласувайки за други партии, така че да настъпи някаква качествена промяна, или не го правят.

Много други политически примери, че все пак подобни феномени не могат да бъдат дълготрайни, сме виждали и в Европа. Така че в някакъв момент при промяна на политическото статукво в страната, можем да очакваме и дестабилизация на този модел на управление.