На 9 септември 2025 г. се навършват 81 години от събитие, което разделя българското общество вече няколко поколения – Деветосептемврийският преврат. В едни разкази той е „социалистическа революция“, в други – „съветски преврат“, а за трети – необходима историческа развръзка в хаоса на Втората световна война.

Контекст: България в навечерието на преврата

През лятото на 1944 г. България е съюзник на нацистка Германия, но без да изпраща войски на Източния фронт. Въпреки това съветската армия наближава Дунав, а англо-американската авиация бомбардира София.

На 5 септември СССР обявява война на България. В страната нарастват социалното напрежение и активността на антифашисткото съпротивително движение. В такава ситуация на 9 септември 1944 г. властта е поета от Отечествения фронт, коалиция от комунисти, земеделци, социалдемократи и звенари.

Денят: превземането на властта

В ранните часове на 9 септември военни части и партизански отряди завземат ключови институции в София – Министерството на войната, пощата, радиото. Малко след 6 ч. сутринта Кимон Георгиев обявява по радиото съставянето на ново правителство.
Царските регенти и генералният щаб са поставени пред свършен факт. Политическата промяна изглежда безкръвна в столицата, но в провинцията и по-късно следват репресии и разправи.

Последствия: от надежда до тоталитаризъм

Новата власт премахва полицията и я заменя с Народна милиция, освобождава политическите затворници и обещава демократични промени. Само месеци по-късно обаче започват Народните съдилища – процеси, които водят до хиляди смъртни присъди и дългосрочни присъди за политици, интелектуалци и военни.
През следващите години България постепенно се превръща в Народна република, със силно ограничени граждански свободи и доминация на Българската комунистическа партия. Наложен е тоталитарен режим, който оцелява 45 години.

Днешният поглед

В съвременна България 9 септември е ден на разделение. За едни остава символ на надежди и антифашистка борба, за други – начало на половинвековна диктатура.
Няма официално честване, но всяка година се появяват и цветя на паметниците на „борците против фашизма“, и призиви за историческа справедливост към жертвите на комунистическия режим.