В САЩ има леви екстремисти, има и десни екстремисти. Ако отричате този факт, тогава най-вероятно сте местен представител на една от тези групи.

В последните дни много се изписа за левичарите, които празнуваха в социалните мрежи убийството на Чарли Кърк. Без значение каква му е била позицията по Втората поправка - да ехидничиш след смъртта на 31-годишен баща на две малки деца е достойно за презрение. Но десните екстремисти, които ламтят за "гражданска война" по нищо не им отстъпват.

Като говорим за "гражданска война": знаете ли как преди изборите през 1864 г. републиканският президент Ейбрахам Линкълн се опитва да помири Севера и Юга месеци преди края на Гражданската война? Избира за свой подгласник Андрю Джонсън - демократ от Тенеси (щат, който се бие на страната на Юга). Войната избухва в началото на 1861 г., след като 11 южни щата се отцепват от САЩ, за да сформират Конфедерацията. Една от причините за решението им е страхът, че новоизбраният президент ще приеме стъпки по отмяна на робството.

Така посланието на Линкълн с избора на Джонсън три години и половина по-късно и след близо 600 000 убити американци е следното: 

"Не се борим срещу демократите и южняците, а срещу сепаратистите".  

Да скочим 150 години в бъдещето. САЩ отново са разделени на два вражески лагера, които здраво се хванаха за гушите след убийството на Кърк на 10 септември. Два дни след покушението Тръмп се появи във "Фокс Нюз" - любимата телевизия на милиони десни американци. Преди президентът да започне своето обръщение, водещата Ейнсли Ерхард му подаде "пас", на който би завидял и Зидан. 

"Имаме радикали отдясно. Имаме радикали и отляво. Хората гледат всички тези видеоклипове и аплодират. Някои аплодират, че Чарли е бил убит. Как да поправим тази страна? Как да се обединим отново?".

Последва реч за историята:

"Преди 249 години нашите отци основаха на този континент една нова нация, посветена на твърдението, че свободата на словото трябва да се пази. Днес ние, републиканци и демократи, сме изпратени пред изпитание: ще просъществува ли тази нация?".

Ние не можем да върнем Чарли. Ние не можем да заглушим омразата. Но ние можем да дадем нов смисъл на жертвата му. 

Нека републиканците и демократите застанат заедно - не за да загърбят различията си, а да издигнат над тях онова, което винаги е било по-голямо: вярата, че нашата страна е дом на надеждата, който не се предава пред насилието. И че управлението на народа, от народа, за народа, не ще изчезне от лицето на земята.

Бог да благослови Чарли! И Бог да благослови Съединените щати на Америка!"

Звучи силно, нали? Благодаря, черпих вдъхновение от великото Гетисбъргско обръщение на Линкълн. Произнесено е през ноември 1863 г., далеч преди да стане ясен изходът от Гражданската война.

Линкълн сам го е написал, минути преди да излезе да говори. Според Дейл Карнеги президентът седмици наред е страдал от творчески блокаж - усамотявал се да пише, после изхвърлял тонове хартия. Може би при пристигането на арената на най-кървавaта биткa във войната (убитите и ранените достигат 50 000) в него нещо се е пропукало.

"Фокснюзското обръщение" на Тръмп бе от съвсем различен характер:

"Ще ви кажа нещо, което ще ме вкара в беда, но въобще не ми пука. Десните радикали често са радикални, защото не искат да виждат престъпления. Не искат да виждат престъпления. Казват: "Не искаме тези хора да влизат. Не искаме да палите търговските ни центрове. Не искаме да стреляте по нашите хора насред улицата". Левите радикали са проблемът. Те са злобни, ужасни и политически грамотни, въпреки че искат спорт за мъже и жени, искат транссексуални за всички, искат отворени граници".

За допълнителни въпроси по темата време нямаше. Тръмп трябваше да разкаже за строежа на новата бална зала в Белия дом.

При други обстоятелства Ерхард можеше да попита: 

"В протест срещу миграцията ли хиляди тръмписти щурмуваха сградата на Конгреса?"

Не е ли странно, че не са минали и пет години, а нахлуването в Капитолия изглежда като някакъв лош сън. Сцените избледняват - затиснатите в преградите крещящи полицаи, бесилката за Майк Пенс, разбитите кабинети.

Е, сега като се замисля, тези кабинети тръмпистите просто трябваше да ги разбият - какво, да позволят на левите радикали да запалят още някой мол, ли? Та, затова и Тръмп сигурно ги помилва - дори получилите по близо 20-годишни присъди бойци на крайнодесни групировки, които не влязоха за сувенири, а наистина се опитаха да узурпират властта в името на своя Върховен лидер. 

Какво послание изпраща амнистията на терористи, които си избърсаха задниците с американската демокрация? Сами се досетете.

"Линкълнисти" никога не са щурмували Капитолия. Но пък и Линкълн никога не е губил президентски избори, за разлика от Тръмп. Дано историята не загуби битката с настоящия републикански президент, който продължава най-безсрамно без никакви доказателства да се представя като жертва на преврат от демократите през 2020 г. Близо две трети от републиканците и една четвърт от независимите гласоподаватели избират да живеят в тази паралелна реалност. 

Да, в САЩ има ляв екстремизъм. Има и десен екстремизъм. Разликата?

Единият е в социалните мрежи. Другият - в Белия дом.

Не забравяйте това.