Днес празнуваме 117 години от обявяването на независимостта на България. С нея, освен всичко друго, Съединението, от което на 6 септември тази година отбелязахме 140 години, окончателно става факт.

Защото до 1908 г. в международния правов ред не е имало единна България. Просто князът на България е бил и управител на Източна Румелия.

Наскоро отбелязахме и 85 години от подписването на Крайовската спогодба на 7 септември 1940 г., с която България си връща Южна Добруджа. Всички тези събития са част от процеса по изпълнението на българския национален идеал - свободна и независима България, равна с другите европейски народи и обхващаща териториите, населени преимуществено с българи.

Според наложеното у нас мнение ние сме се провалили в този идеал, особено в териториалната му част. Но това не е съвсем вярно - в крайна сметка днешна България е почти два пъти по-голяма като територия от Княжество България.

Не можахме да предотвратим създаването на македонска нация. Но не допуснахме създаването на румелийска.

Вярно е, че сме можели да имаме още по-голяма територия, включваща Беломорието, която сме си извоювали през Балканската война от 1912 г. Но след това сме я загубили, защото сме били достатъчно глупави да влезем във война с всичките си съседи едновременно.

Но да оставим миналото и да гледаме в настоящето и бъдещето. Как можем да осъществим днес националния си идеал?

Отговорът е лесен - само и единствено чрез евроинтеграцията. Тя, освен всичко друго, е и висша форма на патриотизъм, продължение на Съединението, Независимостта, Илинденско-преображенското въстание, войните, Крайовската спогодба. Продължение с други средства и при други условия.

Често се говори, че вече нямаме национален идеал. Не, имаме, той си е все същият от Възраждането насам.

Колко сме свободни, независими и колко сме равни с другите европейски народи е тема, по която русофилите много обичат да се упражняват. Със сигурност обаче сега сме по-свободни, по-независими и по-равни с другите европейски народи, отколкото бяхме преди 1989 г.

За сметка на това по териториалната част на националният ни идеал няма какво да се спори, там има точни факти. Благодарение на евроинтеграцията териториалната част вече е изпълнена наполовина, доколкото е възможно в настоящата ситуация.

От Дунав до Бяло море не е само България, но на тази територия няма и граници, особено откакто сме в Шенген. Националният ни идеал е изпълнен в посока Север – Юг.

Сега остава да бъде изпълнен и в посока Запад – Изток. Това ще стане, когато между Ниш и Охрид от една страна и Черно море от друга, също няма граници. Или с други думи когато Сърбия и Република Северна Македония влязат в ЕС.

Чрез евроинтеграцията си ние сме достатъчно равни с другите европейски народи, за да се зачита нашето мнение по македонския въпрос, например. В крайна сметка цяла Европа казваше "да" на това Скопие да започне преговори с ЕС. Само ние казахме "не".

И стана това, което ние искахме. А не това, което искаха Франция, Германия и останалите. Никога не сме имали толкова много власт в международните отношения.

Евроинтеграцията е съвременното измерение на традиционния български патриотизъм. Всеки, който е против евроинтеграцията на България, е може би патриот, но не точно български. По-скоро руски или югославски.

Честит празник! И нека бъдем колкото се може повече свободни и независими!