Свободата на медиите в България е изправена пред дълбоки предизвикателства в условията на политическа поляризация и законодателна инертност, като са необходими спешни действия от страна на правителството и останалите институции, за да се придвижат напред националните реформи, както и тези въведени на европейско ниво. Това заявиха в петък представителите на коалиция от международни организации, защитаващи свободата на медиите.

След тридневна мисия в София между 24–26 септември, делегацията заключи, че е необходимо да има напредък в предотвратяването и наказването на посегателствата срещу журналисти, разрешаване на продължаващия спор около ръководството на обществената телевизия, гарантиране на независимостта на Съвета за електронни медии (СЕМ) и за приемане на законодателство срещу SLAPP (делата шамари). Въпреки важната работа на ключови журналистически асоциации, нивото на солидарност в журналистическата професия е ниско, отчитат от мисията.

Мисията, организирана от Платформата за безопасност на журналистите на Съвета на Европа и инициативата Media Freedom Rapid Response (MFRR), установи също, че България изостава в прилагането на Европейския акт за свободата на медиите (EMFA), който е в сила от август тази година. Работната група на правителството е прекратила дейността си, без да има яснота кога ще бъдат възобновени дискусиите с участието на всички релевантни институции и заинтересовани страни.

Мисията не получи възможност да обсъди въпроса с органа, отговорен за медийната политика - Министерството на културата, като то беше единствената публична институция, която отказа среща с делегацията, въпреки многократните покани.

След мисията партньорските организации съвместно призовават за по-голяма политическа воля и междупартийна подкрепа за справяне с задълбочаващата се институционална парализа и за придвижване на толкова нужните реформи по EMFA, които, ако бъдат правилно приложени, ще помогнат за гарантиране на свободата, плурализма и независимостта на медиите.

Безопасност на журналистите

Въпреки че сериозните физически нападения срещу репортери и медийни работници в България остават относително редки, представители на медийната среда заявиха пред мисията, че общата враждебност към журналистическата професия се е увеличила през последните години. Мисията призова властите незабавно да разследват няколко нападения срещу медийни работници, регистрирани на Платформата за безопасност на журналистите, и да изправят извършителите пред правосъдието. Политически натиск, включително сплашване и обиди от страна на политици срещу журналисти, остават повод за безпокойство, въпреки че случаите на пряк политически натиск над журналисти са намалели в сравнение с предходни години.

На платформата за безопасност на журналистите на Съвета на Европа в момента има 34 активни сигнала, свързани с посегателства срещу журналисти или заплахи срещу свободата на медиите. Физическите нападения представляват една трета от случаите, въпреки че броят им също е намалял в сравнение с предходни години. Заплахите, включително заплахи за убийство, остават сериозен проблем, но твърде рядко биват санкционирани от властите.

Мисията отбелязва ниските нива на доверие от страна на журналистите в правоохранителните органи и прокуратурата да осигурят справедливост в случаи на нападения. Предишни дела, включващи насилие над журналисти от страна на полицията, са станали обект на забавено правосъдие. Някои заинтересовани страни изразиха продължаващи притеснения относно политизирани разследвания от страна на прокуратурата срещу медии. Мисията приветства подкрепата на Главната прокуратура и на президента за предложения да се следят и документират сериозните случаи и да се засилят разпоредбите в Наказателния кодекс чрез въвеждане на по-високи наказания за осъдените за нападения срещу журналисти.

Съвет за електронни медии и обществени медии

Мисията заключава, че продължаващият спор между изпълняващия длъжността генерален директор на Българската национална телевизия и СЕМ рискува да подкопае общественото доверие в обществената медия и в процеса на назначаване от регулатора. Две процедури за избор на нов генерален директор от СЕМ се провалиха поради липса на мнозинство, като настоящият директор продължава да заема поста три години след изтичането на мандата си, както беше посочено в Доклада за върховенството на закона за 2025 г. на Европейската комисия.

Съдебен преглед на процедурата е в ход и нов опит за назначаване на генерален директор е насрочен за 16 октомври. Организациите от мисията призовават процесът за избор на нов генерален директор на БНТ да бъде проведен по справедлив и прозрачен начин, а участващите страни да действат в съответствие със закона.

Мисията чу също критики от някои заинтересовани страни относно редакционната независимост на БНТ, отразяващи опасенията, повдигнати в Доклада за върховенството на закона на ЕС и в Мониторинга за медийния плурализъм. От съществено значение е реформите, предвидени в EMFA, да бъдат приложени, за да се засили редакционната независимост на медията, която трябва да бъде гарантирана и чрез адекватни, устойчиви и предвидими финансови ресурси.

Делегацията заключава, че са необходими реформи както за изолирането на Съвета за електронни медии от политическо влияние, така и за укрепване на неговите оперативни ресурси. Множество заинтересовани страни отбелязаха забелязани политически пристрастия на някои членове на съвета. Мисията подкрепя законодателните предложения за реформи, които да засилят независимостта на всички бъдещи кандидати, в съответствие с разпоредбите на EMFA.

Въпреки това, промените в състава или процедурата за избор на членове на СЕМ трябва да се извършват при спазване на принципите на независимост, законност и плурализъм. Здравото функциониране на СЕМ е жизненоважно за ефективното регулиране на медийната екосистема в България. Регулаторът се нуждае и от по-големи оперативни ресурси, за да изпълнява разширения си мандат. Предложенията за сливане на СЕМ с други регулаторни органи рискуват да нарушат неговия мандат и да отслабят регулаторните му правомощия.

Правни заплахи, SLAPP и клевета

Правната среда в България създава постоянни рискове за журналистите. Според журналистите, с които мисията се срещна, има десетки активни стратегически дела срещу участие на обществеността (SLAPP), насочени към медии и журналисти. Разследващите журналисти и тези, които разкриват престъпления и корупция, са сред най-атакуваните чрез SLAPP, като големи компании и застрахователни дружества, политици и съдии са сред най-честите ищци. Много от тези дела включват прекомерни искания за финансови обезщетения.

Мисията приветства подготовката от страна на Министерството на правосъдието за транспониране на Директивата срещу SLAPP от 2024 г. Въпреки това организациите изразяват загриженост, че вниманието изглежда е насочено единствено върху прилагането на директивата на ЕС, без същото внимание към Препоръката на Съвета на Европа относно SLAPP. Основен повод за безпокойство е, че наказателното преследване за клевета остава правен инструмент в България и политиците пропуснаха възможността да декриминализират деянието напълно по време на последните изменения в Наказателния кодекс.

Скорошни промени намалиха минималните глоби за обида и клевета и премахнаха автоматичната утежнена квалификация, когато засегнатото лице е държавен служител. Реформите също въведоха възможност за освобождаване от наказателна отговорност и замяната ѝ с административни санкции в случаите, свързани с обида или клевета на държавни служители, действащи в официалното си качество. Въпреки това продължаващата криминализация на клеветата остава несъвместима с международните стандарти за свобода на изразяване и продължава да позволява стратегическата употреба на наказателното право срещу медиите и журналистите.

Законодателство, плурализъм и медийно овладяване

Повтарящите се изборни цикли и последващото прекъсване на дейността на правителствени работни групи доведоха до забавяне на реформите, които са крайно необходими за създаването на здрава медийна екосистема в България. Въпреки че първоначална работа беше извършена за подготовка на прилагането на EMFA, който влезе в пълна сила през август 2025 г., мисията научи, че Министерството на културата е прекратило процеса.

Прилагането на EMFA е жизненоважно за справянето с много от системните предизвикателства пред свободата и плурализма на медиите в България. Мисията заключи, че страната страда от определени нива на медийно овладяване, като непрозрачността на собствеността върху медиите, особено на анонимни онлайн медии, и непрозрачността на държавната реклама са сред най-острите проблеми. На местно и регионално ниво икономическата зависимост на медиите от рекламите от страна на местните власти ги излага на финансов натиск и в много случаи отслабва редакционната им независимост.

Медийният плурализъм в България остава ограничен, а независимата журналистика е подложена на натиск от много страни, включително намеси на собственици, автоцензура, заплахи за икономическата жизнеспособност на разследващата журналистика и постоянни опасения за независимостта на големите телевизионни оператори. Въпреки че България разполага с професионални разследващи журналисти, които проучват престъпления и корупция, те работят в среда на натиск, включително заплахи за убийство, тормоз и злонамерени съдебни дела.

Законодателният климат за достъп до информация е недостатъчен и продължава да среща предизвикателства, като журналистите се сблъскват с пречки, произтичащи от обща култура на непрозрачност в държавните органи. Исканията за интервюта с политически лидери рутинно се отхвърлят, а заявленията по Закона за достъп до обществена информация често биват или игнорирани, или частично удовлетворени. Парламентарните репортери продължават да са изправени пред непропорционални ограничения върху движението си в новата сграда на парламента, което ограничава възможността им за контрол.

Несигурните условия на труд на много журналисти в България, включително ниско заплащане и слаба защита на труда, създават допълнителни предизвикателства за професията, като подкопават способността на медийните работници да се противопоставят на заплахите срещу редакционната независимост в редакциите си.

Институционалната и регулаторната дисфункция, проблематичната медийна собственост и политическото влияние в комбинация отслабиха общественото доверие в журналистиката в България, като страната е сред най-ниско класираните в Европа по доверие в новините и сред най-високите нива на избягване на новини.

Това създаде вакуум, в който дезинформацията може по-лесно да се разпространява, особено в социалните медии. Въпреки тази очевидна заплаха правителството не е създало национална стратегия срещу дезинформацията, като работата на многостранната Българска коалиция срещу дезинформацията остава замразена от 2023 г. Жизненоважно е България бързо да определи и овласти национален координатор по цифровите услуги (DSC) и да установи правила за санкции по европейския Акт за цифровите услуги (DSA).

След мисията партньорските организации призовават Европейската комисия да наблюдава внимателно прилагането на EMFA в България, да предоставя конкретни и измерими препоръки в рамките на Доклада за върховенството на закона, да задълбочи условността по отношение на европейските фондове и да използва всички налични инструменти, за да гарантира съответствие с EMFA, директивата срещу SLAPP и други европейски стандарти, като Акта за цифровите услуги.

Препоръки

Мисията очертава следните препоръки за подобряване на ситуацията със свободата на медиите в България. По-подробни препоръки ще бъдат предоставени в пълния доклад, който предстои да бъде публикуван. 

Безопасност на журналистите

Правителството и политическите власти трябва да се въздържат от и да осъждат всички случаи на дискредитиране, злепоставяне, сплашване и заплахи срещу журналисти, включително онлайн атаки.

Българското правителство трябва да се присъедини към Кампанията за безопасност на журналистите, да създаде контактни точки за журналисти в правоохранителните органи и министерствата и да подобри хоризонталното сътрудничество между министерствата относно безопасността на журналистите.

Да се преразгледа и подобри законодателството за укрепване на Наказателния кодекс с по-строги санкции за осъдени за нападения срещу журналисти и да се създаде система за категоризиране на случаите на нападения срещу медиите и медийните работници.

Българското правителство трябва да насърчи създаването и да подкрепя функционирането на механизми за ранно предупреждение и бърза реакция, като горещи линии, онлайн платформи или 24-часови аварийни контактни точки, управлявани от журналистически организации или гражданското общество, за да се гарантира, че журналистите и други медийни дейци имат незабавен достъп до защитни мерки, когато са заплашени.

СЕМ и обществени медии

Процесът по избор от СЕМ на нов генерален директор на БНТ трябва да бъде проведен по справедлив и прозрачен начин и всички участващи страни трябва да действат в съответствие със закона.

Правителството трябва да приложи реформи в съответствие с EMFA, които да укрепят гаранциите за редакционна и институционална независимост на БНТ и БНР, като същевременно гарантират адекватни, устойчиви и предвидими финансови ресурси за двете медии.

Правителството трябва да приложи реформи в съответствие с EMFA, които да изолират Съвета за електронни медии от политическо влияние и намеса и да засилят неговата функционална независимост, като същевременно му осигурят достатъчно ресурси за оперативна стабилност.

Стратегически дела срещу участие на обществеността (SLAPP)

Министерството на правосъдието трябва да транспонира и приложи както директивата на ЕС, така и препоръката на Съвета на Европа срещу SLAPP, за да се гарантира, че както трансграничните, така и вътрешните SLAPP ще бъдат ефективно адресирани.

Правителството трябва да гарантира, че индикаторите за идентифициране на SLAPP, предвидени в препоръката на Съвета на Европа, са включени в националното законодателство, за да подпомагат съдиите при разпознаването на такива дела. По време на процеса на изготвяне Министерството на правосъдието трябва да се възползва от наличния експертен опит на Съвета на Европа.

Властите трябва да продължат да обучават съдии, прокурори, адвокати и полицаи по европейските стандарти, свързани със свободата на медиите, включително клевета, SLAPP, реч на омразата, достъп до информация и защита на разобличители и журналистически източници. Това е от съществено значение, за да се гарантира, че съдебните решения и практики съответстват на стандартите на Европейския съд по правата на човека.

Правителството и парламентът на България трябва да декриминализират напълно клеветата.

Медийно законодателство и EMFA

Правителството трябва бързо да приложи и да хармонизира националното законодателство с Европейския акт за свободата на медиите чрез прозрачен и приобщаващ процес.

В допълнение към реформите на обществените медии и медийните регулатори, описани по-горе, правителството трябва да приложи реформите, предвидени в EMFA, които изискват създаването на регистър на медийната собственост, който трябва да бъде прозрачен, функционален, актуален и лесно достъпен за журналисти и граждани.

Правителството трябва да приложи реформите, описани в EMFA, за справедливо и прозрачно разпределение на публични средства и държавна реклама към медиите. Само медийни компании, които са се регистрирали в базата данни за собственост и са предоставили актуална информация за своите преки и крайни бенефициери, трябва да бъдат допустими за получаване на държавна реклама.

Освен това правителството трябва да обмисли въвеждането на условие, че само медийни организации, които спазват Етичния кодекс на българските медии, трябва да имат право да получават държавна реклама, като средство за ограничаване на финансирането на дезинформация.

Правителството трябва бързо да определи и овласти национален координатор по цифровите услуги (DSC) и да установи правила за санкции по Акта за цифровите услуги (DSA).

Медийните професионалисти трябва да се обединят с журналистически асоциации и други организации, за да засилят солидарността и сътрудничеството в рамките на журналистическата професия.

По-подробни препоръки ще последват в пълния доклад от мисията.

Описание на мисията

Мисията в София беше координирана като част от Платформата за безопасност на журналистите на Съвета на Европа и инициативата Media Freedom Rapid Response (MFRR). Делегацията беше съставена от представители на ARTICLE 19, Асоциацията на европейските журналисти (AEJ), Европейския център за свобода на пресата и медиите (ECPMF), Европейския съюз за радио и телевизия (EBU), Европейската федерация на журналистите (EFJ), Index on Censorship, Международния институт за пресата (IPI), „Репортери без граници“ (RSF) и Osservatorio Balcani e Caucaso Transeuropa (OBCT).

Делегацията се срещна с широк кръг заинтересовани страни, включително водещи журналисти и редактори от печатни, онлайн и разследващи медии, както и медийни асоциации и синдикати, медийни експерти и представители на гражданското общество. Проведени бяха отделни срещи с Българското национално радио и Българската национална телевизия. Срещи бяха проведени също с президента на България; Министерството на правосъдието; Министерството на вътрешните работи; Съвета за електронни медии (СЕМ); кабинета на главния прокурор; Комисията за защита на личните данни; Централната избирателна комисия и представители на посолствата.

Мисията проведе пресконференция на 26 септември в София. Пълният доклад предстои да бъде публикуван след мисията и ще бъде споделен с всички вътрешни политически участници, със Съвета на Европа, Европейския съюз и международни организации.

Обобщението от срещите направи Асоциацията на европейските журналисти - България.