За разлика от Полша и Унгария, България не променя конституцията си според политическия интерес, нито отхвърля открито европейските институции. Вместо това властта в София поддържа фасадата на законност, докато под повърхността текат процеси, които изчерпват съдържанието на самото върховенство на правото.

Това се казва в статия на изданието EU Observer. Неин автор е Блага Тавар - член на Софийската адвокатска колегия, адвокат в кантора Pappas & Associates в Брюксел.

Часове преди публикуването на статията Съветът на Европа реши да затвори след 26 години постмониторинговия диалог с България. Новината бе коментирана в социалните мрежи от депутатката от ГЕРБ Деница Сачева.

Когато формата остава, но съдържанието изчезва

Два казуса от последните месеци показват отчетливо изчерпването на съдържанието на върховенството на правото, пише EU Observer. Това са арестът на кмета на Варна Благомир Коцев и издигането на Борислав Сарафов до практически несменяем главен прокурор. И в двата случая формално са спазени процесуални норми. Но духът на закона - този, който трябва да гарантира справедливост и равнопоставеност, е напълно пренебрегнат.

Случаят с Благомир Коцев - първо арест, после правосъдие

През юли кметът на Варна, избран като независим опозиционен кандидат през 2023 г., беше задържан по обвинения в корупция. Основният аргумент на прокуратурата - свидетелски показания от неговия заместник, които впоследствие бяха оттеглени. Заместник-кметът публично заяви, че е дал показания под натиск от страна на КПКОНПИ. Прокуратурата отказа да го разпита повторно.

Софийските съдилища многократно отхвърлиха исканията за освобождаване на Коцев, като приеха, че той можел да извърши ново престъпление или да попречи на разследването, без да се представят конкретни доказателства за това. Не беше разгледана и възможността за по-лека мярка - домашен арест, гаранция, електронна гривна.

Според българското законодателство и европейските стандарти за правата на човека задържането под стража преди процеса трябва да бъде изключение, не правило. Презумпцията за невинност беше грубо нарушена. Прокуратурата стигна дотам да заяви в съдебната зала, че Коцев трябва да остане в ареста, защото няма „убедителни доказателства, които да го оправдават“ - логика, обърната с главата надолу.

Следва още един зловещ детайл. Апелативният съд в София оттегли свой съдебен състав от делото, позовавайки се на „обществен натиск“. В нормална демокрация съдебната власт трябва да бъде независима, но и устойчива на обществена критика. В България обаче тя започва да използва „независимостта“ си като щит срещу отговорност.

Случаят „Коцев“ привлече вниманието на европейски медии като пример за това как инструментите на правосъдието могат да бъдат използвани не за защита на обществения интерес, а като средство за политическа репресия.

Борислав Сарафов - от временно назначен до недосегаем

Другото лице на кризата в българското правосъдие е Борислав Сарафов, назначен като и.ф. главен прокурор през 2023 г. след отстраняването на Иван Гешев. По закон, тази позиция трябваше да бъде временна. Но Висшият съдебен съвет (ВСС) изигра институционален трик, с който обяви, че „временното“ назначение всъщност се е превърнало в постоянно - без нов конкурс, без избор, без състезателна процедура.

Сарафов е противоречива фигура, с обвинения за политическа обвързаност, непрозрачни имотни сделки и съмнения в лоялност към законността. Но въпреки това институциите затвърдиха позицията му на върха на пирамидата в прокуратурата.

Това не е просто юридическа казуистика. Това е източване на доверието в цялата система. Когато кметове са арестувани въз основа на подправени показания, а прокурори си бетонират властта без състезание, говорим за двете лица на един и същ проблем - репресия за неудобните, безконтролност за приближените.

Тиха, но дълбока заплаха

В страна, която от години е на дъното по показатели за корупция и медийна свобода, случващото се може да изглежда почти нормално. Но в европейски контекст, именно „тихите“ ерозии са най-опасни. Защото се случват без драматични сблъсъци с Брюксел, без открито нарушаване на основни договори, но със същия ефект - подкопаване на фундамента на правовата държава.

А когато една страна демонтира върховенството на закона, без дори да вдига шум, цялата правна архитектура на ЕС започва да скърца, заключава статията.

-------

Този материал е написан с помощта на изкуствен интелект под контрола и редакцията на поне двама журналисти от Клуб Z. Материалът е част от проекта "От мястото на събитието предава AI".