„Перфектна буря“ – това е термин, описващ съвпадение на множество неблагоприятни фактори – политически, икономически, социални, психологически – които заедно водят до катастрофа. Това е ситуация, в която отделните проблеми по принцип са управляеми, но комбинацията им създава криза без изход.

Точно това се случи на 7 октомври 2023 година в Израел. Комбинация от политически разпад, разделение на обществото, подценяване на „Хамас“ и ловкото използване на всичко това от терористите, за да устроят най-кървавото и варварско клане на цивилни в новата история на демократичния свят.

Две години след най-кървавия ден в съвременната си история Израел продължава да живее в сянката на 7 октомври.

Хиляди загинали, стотици заложници, унищожени градове в Газа, а светът — по-разделен отвсякога.

Днес, през есента на 2025 г., част от архитектите на ужаса – включително Яхия Синуар – вече са мъртви. Но „Хамас“ не е изчезнала. И може би точно това е най-големият провал на всички: Израел спечели битки, но все още не е спечелил мира.

2023: Годината на разлома

Всичко започва преди атаката — още през 2023 г., когато Израел се намира в най-дълбоката вътрешна криза от създаването си.

Когато през декември 2022 г. Бенямин Нетаняху се завърна на власт начело на най-дясното правителство в историята на Израел, страната вече беше изтощена от политическа нестабилност. Четири пъти избори за по-малко от четири години не успяха да произведат стабилно мнозинство. Новата коалиция обедини ултраортодоксални партии и радикални националисти като Итамар Бен-Гвир и Бецалел Смотрич – политици, които открито говореха за анексия на Западния бряг и за ограничаване правата на нееврейското население.

Истинският трус обаче настъпи, когато министърът на правосъдието Ярив Левин представи своя план за съдебна реформа – проект, който целеше да ограничи правомощията на Върховния съд и да даде на правителството контрол върху назначенията на съдии. Според Нетаняху това беше стъпка към „баланс между властите“, но според критиците – път към авторитаризъм.

Израел избухна. От януари 2023 г. стотици хиляди излязоха на улицата в най-големите протести в историята на страната. В тях се включиха лекари, IT специалисти, адвокати, учители, дори пилоти от елитните звена на ВВС.

Резервисти от армията предупредиха, че няма да се явят на служба, ако реформата бъде приета, което предизвика сериозен шок за националната сигурност.

През март страната бе парализирана от масови стачки, включително на летище „Бен Гурион“.  Десетки пилоти от елитни части отказаха да се явят на служба в знак на протест срещу съдебната реформа. Това беше безпрецедентен натиск върху правителството и сигнал за национална сигурност. През последвалите месеци разузнаване и армия бяха заети с вътрешни борби и противопоставяне на властта.

След атаките на „Хамас“ на 7 октомври 2023 г. много от тях се върнаха незабавно в строя, но напрежението между армейските елити и правителството остана.

През същия месец след бунт дори в собствената му партия, Нетаняху временно замрази реформата и започна преговори с опозицията.

Законодателни промени въпреки протестите

През юли 2023 г. Кнесетът прие първи ключов закон – Върховният съд вече има ограничени правомощия да отменя решения на правителството по аргумента „неразумност“. Това предизвика нови масови протести и петиции до съда.

Към всичко това се прибавиха и нестихващите скандали около Нетаняху. Премиерът е подсъдим по три дела за корупция:

Дело 1000 – луксозни подаръци от богати бизнесмени в замяна на политическа подкрепа.

Дело 2000 – тайни разговори с медийни издатели за контрол над отразяването.

Дело 4000 – регулаторни облекчения за телекомуникационна компания срещу положително медийно отразяване.

Нетаняху отрича обвиненията, наричайки ги „политически лов на вещици“.

Ролята на ултранационалистите: Итамар Бен-Гвир

Итамар Бен-Гвир, лидер на „Еврейска сила“, е ключов партньор в коалицията. Министър на националната сигурност, той има контрол над полицията и сигурността в Йерусалим. Бен-Гвир е известен с крайни десни позиции, насърчава разширяване на селищата на Западния бряг и подкрепя твърда линия срещу палестинците.

Неговото участие радикализира вътрешната политика и усложни международните отношения, включително със САЩ и ЕС.

Бецалел Смотрич

Бецалел Смотрич е роден през 1980 г., израснал в религиозно семейство на Западния бряг. Той е лидер на партията „Религиозен ционизъм“ (HaTzionut HaDatit), която представлява твърдата, националистическа десница в Израел. От декември 2022 г. е министър на финансите в правителството на Бенямин Нетаняху, както и ръководител в Министерството на отбраната, отговарящ за гражданската администрация на окупираните територии (т.е. на практика контролира живота на палестинците в Зона C на Западния бряг).

Смотрич е идеологически против всякакво палестинско самоуправление. Той открито се противопоставя на идеята за две държави и на самото съществуване на Палестинската власт.

 Неговата политика, както и на други членове на крайната десница, създава условия, при които Нетаняху предпочита да укрепва „Хамас“ в Газа като противотежест на „Фатах“ в Рамала — защото разделените палестинци не могат да преговарят ефективно.

Разширяване на селищата и насилието на Западния бряг:

Като министър, Смотрич активно ускорява изграждането на еврейски селища, легализира незаконни постове и осигурява финансиране за инфраструктура в тях. Това води до ескалация на насилието между заселници и палестинци, като Израел отделя големи военни ресурси за Западния бряг — отслабвайки наблюдението над Газа.

Политическо влияние върху Нетаняху:

Без подкрепата на Смотрич и на неговия съюзник Итамар Бен-Гвир (министър на националната сигурност), правителството на Нетаняху би паднало.

Това принуждава премиера да се съобразява с тях — включително с техните твърдолинейни политики, които подкопават стабилността на сигурността и задълбочават изолацията на Израел в международен план.

Демографски и религиозни фактори

Заселниците на Западния бряг и Източен Йерусалим надхвърлят 700 000 души, повечето религиозни националисти или ултраортодоксални евреи. Те виждат заселването като божествена заповед и отхвърлят компромиси с територии. Тези процеси усложняват всякакви бъдещи планове за „две държави“. Освен това задълбочават и вътрешното разделение в страната – светските граждани все по-остро се противопоставят срещу привилегията на ортодоксалните и заселниците да не плащат данъци или да не служат в армията.

Цялата тази вътрешна ерозия в Израел не е само политическа. Тя подкопава способността на държавата да се защитава. Докато общественото внимание е приковано към Тел Авив и Йерусалим, на юг – в Газа – се подготвя нещо смъртоносно.

„Хамас“ чака своя момент

Докато Израел спори за върховенството на закона, „Хамас“ строи тунели, тренираше бойци и получаваше финансиране – не без знанието на Израел.

В продължение на години правителствата на Нетаняху допускаха Катар да изпраща милиони долари месечно в Газа. Аргументът: парите са за „граждански нужди“, за заплати и гориво. Но реалността беше друга — те укрепваха властта на „Хамас“.

Стратегията на Нетаняху е цинична, но последователна:

„Ако Газа е под контрола на „Хамас“, а Западният бряг под контрола на Израел и „Фатах“, няма с кого да се преговаря за държава.“

Така Израел поддържаше управляем враг, който на 7 октомври се оказа смъртоносен.

Яхия Синуар – архитектът на 7 октомври

Яхия Ибрахим Хасан Синуар, роден през 1962 г. в лагера Хан Юнис в ивицата Газа, израства в бедност и окупация – опит, който оформя безкомпромисната му визия за палестинската съпротива. Завършил е арабски език в Ислямския университет в Газа, където още в младостта си се включва в новосъздаденото движение Хамас, клон на „Мюсюлманските братя“. За разлика от политическото му крило, Синуар изгражда репутация на човек от подземието – създател на вътрешното разузнаване на „Хамас“, известно със своята бруталност срещу „предатели“ и сътрудници на Израел.

През 1989 г. е арестуван от Израел и осъден на четири доживотни присъди за убийства. В израелските затвори прекарва 22 години, където научава иврит, изучава израелското общество и развива дългосрочната си визия: „Хамас“ трябва да се превърне не просто в движение на съпротивата, а в държава в сянка, способна да изтощи Израел отвътре. През 2011 г. е освободен при размяната за пленения войник Гилад Шалит – момент, който бележи възхода му.

След убийството на Исмаил Хания и други висши командири през 2024 г., Синуар се утвърждава като централната фигура на „военната“ Хамас – идеолог, стратег и символ. За разлика от предшествениците си, той не вярва в дългосрочни примирия или международна легитимност, а в „свещена ескалация“ – идеята, че постоянният конфликт ще държи палестинското дело живо и ще изтощи Израел морално и политически.

Подготовката за 7 октомври 2023 г. – масираната атака срещу южен Израел – започва години по-рано. Според разследвания, Синуар лично координира изграждането на подземната инфраструктура, финансирана с катарски пари, и лансира дезинформационна кампания, която убеждава Израел, че „Хамас“ се интересува предимно от управлението на Газа, а не от нова война. Тази стратегия се възползва и от политическите слабости на правителството на Нетаняху, вътрешните конфликти и дори от неофициалната политика на израелското ръководство да допуска катарски пари в Газа, за да държи „Фатах“ в сянка.

След нападението, при което загиват над 1200 души и над 250 са отвлечени, Синуар се превръща в символ на безпределната омраза и решимост. Израел обявява ликвидирането му за стратегическа цел. В хода на продължилите 18 месеца военни действия, до средата на 2025 г., Синуар и голяма част от военния елит на „Хамас“ са убити, но движението оцелява – подземно, фрагментирано, но живо.

За мнозина в региона Синуар остава мъченик и герой на съпротивата. Неговото наследство е противоречиво: той постига това, което искаше – да постави палестинския въпрос отново в центъра на световното внимание, но на цена, която разруши Газа и разклати международния ред.

Яхия Синуар не просто организира 7 октомври. Той създава идеологическия модел на война, в който религията, национализмът и медийното въздействие се сливат в едно. Стратегията му е с огромен успех извън Газа и Израел. Светът приема идеята за „колонизатора“ Израел, който е извор на злото и бедите за палестинците, без да обръща внимание на реалния виновник за това – „Хамас“.

Сигналите – жени от разузнаването и армията предупреждават

Година преди нападението опитна аналитичка от разузнаването забелязва, че се готви нападение. Тя се занимава със стратегията на военното крило на „Хамас“ и религиозната му доктрина. След близо една година наблюдаване на командирите на военното крило тя предупреждава, че „Хамас“ е пред непосредствено нападение.

В израелските медии излизат все повече детайли около нейните сигнали. Още през 2022 година разузнавачката, чиято анонимност се пази и която няма офицерски чин, съобщава, че 24 бригади на Нухбар – всяка между 90 и 130 души, се подготвят да пробият оградата с Израел и да извършат едновременни нападения на най-малко 15 цели. Те са подкрепяни от отряди, чиято задача е да изключат системите за ранно предупреждение. През август 2022 година тя праща доклада си на шефа на военното разузнаване Аман. През юли 2023 тя предупреждава отново – религиозният контекст, с който „Хамас“ мотивира действията си, се е променил. Съдържанието на молитвите в джамиите и на нарежданията, които дава „Хамас“, подготвят населението за нападение над жителите на кибуците по границата, „да причинят максимално страдание и да прекършат морала на евреите.“

Когато установява, че лидерите на „Хамас“ лично пристигат да наблюдават военните маневри на армията си, тя предупреждава отново, че нападението ще се извърши до дни. Докладите й са разпратени на всички шефове на разузнавания. През август 2023 година тя пише:

„От тук нататък ние нямаме възможност да реагираме на нападение“.

Вместо отговор, тя получава предупреждение за мъмрене. Според началниците ѝ „Синуар няма интерес от война“. Те са повярвали на маската му, че е съсредоточен в това да укрепи икономически Газа и иска примирие.

Според доклад на „Шин Бет“, агенцията все пак е предупредила премиера Нетаняху за неотслабващата активност на „Хамас“ и е изразила опасения относно политиката на разделяне и управление на териториите. Въпреки това, тези предупреждения не са довели до адекватни действия.

Разследванията показват, че в разузнавателната общност е имало култура на потискане на различни мнения и нежелание за поставяне под въпрос решенията на висшите офицери. Това е довело до игнориране на важни сигнали и до липса на адекватна реакция на заплахите.

След атаката, ръководителят на „Шин Бет“, Ронен Бар, пое отговорност за неуспеха да предотврати нападението, заявявайки, че отговорността е негова. Въпреки това, политическите разследвания относно действията на премиера Нетаняху и неговото правителство са блокирани, което доведе до критики относно липсата на политическа отговорност.

Наблюдателките

Отделение 8200 е прочуто. В него служи въпросната подофицерка. Това е отдел за кибервойна и киберразузнаване – престижна единица с огромен финансов ресурс, то следи сателитни движения и снимки, хаква телефони и провайдъри и може в рамките на секунди да анализира милиони мейли и да извлича от тях информация. В този отдел работят хора, които по-късно основават някои от най-успешните софтуерни компании в света. 8200 има славата почти на Мосад – също като тях има десетки успешни мисии в Иран.

Основната им задача е да редупреждават за предстоящо нападение. Три пъти разузнавачката предупреждава шефовете си, че „Хамас“ готви нападение. Началниците й обаче смятат, че информациите са достоверни, но такава мащабна операция от „Хамас“ според тях  е фантасмагория. Те се страхуват повече от „Хидула“ и не смятат „Хамас“ за достатъчно добре организирани, за да поведат война. Населението не е предупредено, хората в киуците дори не подозират, че има заплаха. Фатално подценяване.

На един от прихванатите разговори от военните лидер на „Хамас“ съобщава: „Убихме всички жители“. Разузнавачката предупреждава и за това.

Към края на август „Хамас“ съобщава, че е рекрутирала вече над 35 000 бойци. Явно не планира малка терористична атака – например само на един кибук. Тогава въпреки всичко израелските спецчасти щяха да успеят да реагират в рамките на минути.

На най-предния фронт са 19-годишни войнички, чиято задача е да наблюдават ставащото в Газа.

Момичетата са мобилизирани в рамките на задължителната служба. За мнозина това са първите им месеци далеч от дом и училище: дежурства на наблюдателни кули, нощни смени, внимание, което не бива да отслабва нито за миг.

През годините тези постове стават невидимата стража на всекидневната сигурност. Те гледат с бинокли, следят радиопрехвати, документират подозрителни активности с телефони и записващи устройства. Именно тези момичета — още почти деца по възраст — често първи забелязват неща, които по‑късно се оказват ключови: необичайни тренировки, багери, които подравняват пясъка, макети на кибуци, хора, маскирани като земеделци, дронове, които летят по нетипични маршрути.

В месеците преди 7 октомври 2023 г. няколко от тези наблюдателки започват да подават поредица от тревожни доклади. Те записват и описват модели, които не приличат на обичайни „маневри“: репетиции за пресичане на оградата, симулации на отвличания, групи, които тренират за едновременни нахлувания. Някои правят снимки на макети и изпращат видеа до командването; други чрез радиото сигнализират за подозрителни движения и логистика край тунелни входове.

Според последвалите разследвания и медийни репортажи тези доклади често остават „на ниско ниво“ — нещо, което се маркира в системата, но не бива ескалирано достатъчно високо или не се превежда в конкретни превантивни мерки. Обясненията варират: от "прекалено много фалшиви аларми", през недостатъчна обработка на данните, до политическо и оперативно разсейване в центъра на властта.

На 7 октомври тези момичета са сред първите убити. Техните имена стават символ на онова, което мнозина нарекоха системен провал.

След атаката техните доклади и дневници стават централни доказателства в разследванията. Близките им задават въпроси: защо предупрежденията не бяха третирани като автентична, непосредствена заплаха? Защо командването не усили патрулите, не пренасочи ресурси, не евакуира уязвимите селища? Отговорите остават частично политически и частично институционални, но едно е ясно — младите войнички, които отдадоха службата си и дадоха гласа си, бяха оставени да гледат как системата пропуска да действа.

Постфактум обществото реагира: след разследванията последваха оставки на висши офицери, апели за реформи в системата за анализ и ескалация на разузнавателни сигнали, както и по‑широк дебат за това как да се защити граничната роля без да се експлоатира младежта. Някои организации настояват за подобрено обучение, ясни канали за ескалация на тревожни доклади и механизми за защита на онези, които говорят — за да не бъдат "гласове, които плачат в пустинята".

7 октомври 2023: денят, в който държавата изчезна

Сутринта на 7 октомври 2023 година започва с хиляди ракети. След това – с десетки дронове, които унищожават камерите и комуникационните антени на границата. В рамките на часове израелската отбранителна система просто се срива. Командните центрове в Тел Авив буквално ослепяват. Израел е в серия от дълги празници, много от военните началници са в отпуск, запасняците също не са на линия. В това време около 3000 бойци на „Хамас“ преминават в Израел през 30 различни точки.

В рамките на часове кибуци, бази и селища са превзети, а жители – избити или отвлечени.

Повече от 1200 израелци загиват, над 250 са отвлечени в Газа.

Държавата, известна с най-мощното разузнаване в света, се оказва парализирана.

Армията не може да стигне бързо до нападнатите селища, някъде клането продължава по 6-8 часа. От Газа влиза втора вълна бойци, а следва и вълна цивилни. Всички убиват, изнасилват, отвличат. Общо около шест хиляди души участват в нападението. Идеята на Синуар е да увлече палестинците на Западния бряг и в самия Израел и това да прерасне в гражданска и регионална война. Палестинците извън Газа обаче са шокирани от атаката и я заклеймяват. Въпреки това битките на армията с „Хамас“ продължават с дни. „Хамас“ оставя след себе си изпепелени селища, стотици трупове, кръв и разрушения.

Отговорът на Израел е смазващ

През следващите месеци Тел Авив провежда наземни операции, унищожава десетки тунели и ликвидира стотици бойци, включително командири от елитната част „Нухба“. Загиналите надхвърлят 65 000 души, като не малка част от тях са цивилни.

През март 2025 г. израелското разузнаване и специални части откриват скривалище в мрежата от тунели под Хан Юнис. След операция, продължила няколко дни, Синуар е убит, заедно с военния лидер Мохамед Дейф и членове на политическото бюро.

Новината предизвиква еуфория в Израел, но също и тревога.

Защото „Хамас“ не изчезва.

Част от бойците се укриват в южната част на Газа. Други структури се прегрупират в Ливан, Сирия и Йемен, получавайки подкрепа от иранския Корпус на революционната гвардия.

Организацията се трансформира – от управляваща сила в Газа в децентрализиран джихадистки мрежов модел, подобен на „Ал-Кайда“.

Нейната цел остава същата: унищожението на Израел и представянето пред Запада на войната като „борба срещу колониализма“.

Светът след 7 октомври: протестите и разделението

През 2023 - 2025 г. вълна от масови протести обхваща университети, градове и столици по света.

В Лондон, Париж, Берлин, Ню Йорк, Мадрид и Рим хиляди излизат по улиците – едни в подкрепа на палестинците, други в защита на Израел.

Много от протестите прерастват в остри сблъсъци и прояви на антисемитизъм. Синагоги и еврейски обекти са нападани, политици – заплашвани, университети – разделени на два лагера.

В социалните мрежи пропагандата на „Хамас“ продължава да действа, често под прикритието на „антиколониални“ движения.

Много западни общества се оказват неподготвени за новата информационна война, в която понятия като „геноцид“ и „съпротива“ се използват като оръжие. Израел е обвинен за всичко, което се случва на 7 октомври и след това, за заложниците и убитите израелци почти не се говори.

Израел през 2025 г.: победа без мир

Две години по-късно Израел изглежда едновременно по-силен и по-уморен. Военните постигат стратегически успехи – унищожени са командни центрове, складове, лидерите на „Хамас“ са ликвидирани.

Но страната е изтощена – икономически, политически и морално.

Обществото е все още разделено. Семействата на заложниците протестират пред дома на Нетаняху, изисквайки сделка и оставка. Международният натиск за прекратяване на огъня нараства, а Израел е все по-изолиран. Искра надежда дава мирния план на Тръмп, който трябва да доведе до освбождаване на заложниците и примирие.

Смъртта на Синуар не сложи край на конфликта, както и убиването на лидери не унищожи идеологията.

„Хамас“ е военно разгромена, но идеологически по-силна отвсякога заради неочаквана подкрепа – тази на Запада. Проникването на идеологията ѝ е неочаквано дълбоко, информационната война – изключително успешна. Стига се дотам, че две години след кървавото клане светът излиза на масови протести, за да заклейми не „Хамас“, а Израел. Антисемитизмът вече не е повод за срам. 7 октомври тепърва ще разгръща последствията си и в Европа.

Израел от своя страна е изправен пред болезнен въпрос:

Дали ще продължи да съществува като демокрация, докато се налага да бъде и крепост за всички евреи в света.