Поправката „Лукойл“ мина експресно на първо четене и в пленарна зала.

Тя предвижда продажбата на активи на руската нефтодобивна компания в България да става само след решение на Министерския съвет при налично положително становище на Държавна агенция „Национална сигурност“ (ДАНС).

Гласуване

Промените в Закона за насърчаване на инвестициите бяха внесени във вторник от депутати от управляващото мнозинство - ГЕРБ-СДС, ДПС-Ново начало, БСП-Обединена левица и „Има такъв народ“ (ИТН). Вчера бяха одобрени бързо от парламентарните комисии по икономика и енергетика. А днес минаха като извънредна точка и в пленарна зала - 114 гласа „за“, 83 „против“ и два „въздържал се“.

„За“ поправките бяха само управляващите формации и присъдружните им „независими“ - отцепили се от АПС - народни представители.

Скъсен срок

Веднага след това - по предложение на ИТН - бе съкратен и срокът за предложения между първо и второ четене на три дни. Така се очаква промените да минат експресно окончателно, на второ четене, другата седмица.

Припомняме, че законопроектът предвижда ДАНС да извършва предварително проучване и да предоставя писмено становище преди извършване на разпоредителни сделки с дружествени дялове и акции от капитала на „Лукойл-България“ ЕООД, „Лукойл Нефтохим Бургас" АД, „Лукойл ейвиейшън България“ ЕООД и „Състейнабъл енерджи съплай" ООД, както и с дружествени права, дялове или акции в други юридически лица в структурата на собствеността им, регистрирани на територията на Република България или на територията на трета държава - собственост на „Лукойл“ ОАО, Русия или свързани с него лица, както и преди извършване на разпоредителни сделки с недвижимо имущество, както и с движими вещи и съоръжения, предназначени за преработка, производство, съхранение и продажба на нефт и нефтопродукти.

Сделки ще могат да се извършват само след решение на Министерския съвет (МС) при наличието на положително становище на ДАНС.

В проекта липсват критерии – на какви основания една продажба може да бъде спряна, което срещна критики от опозицията. От „Продължаваме промяната-Демократична България“ направиха заявка да предложат съответни поправки между първо и второ четене.

Дебати

От името на вносителите Станислав Анастасов (ДПС-Ново начало) обясни, че деветнайстият санкционен пакет на ЕС ще засегне търговията с петрол и нефтени продукти, както и онези пропуски в предишните санкции, които позволяваха на компании като „Лукойл“ ОАО да заобикаля санкционните режими и чрез свързани с тях трети страни на практика да продължават да си упражняват контрол. Той посочи, че законопроектът допълва механизма за скрининг на инвестиции, защото има предварителна информация, че се обмислят различни гъвкави схеми как да бъде избегнат скрининговият механизъм.

Това е една игра на котка и мишка с Руската федерация, която винаги ще се опитва да избягва всякакви видове санкции, коментира Станислав Анастасов, цитиран от БТА.     

Богдан Богданов от „Продължаваме промяната-Демократична България“ (ПП-ДБ) коментира, че се измества фокусът от това МС да има контрол над процеса към това един единствен човек да трябва да даде своето становище, за да започне процес, с който и да било инвеститор. Целият процес се измества през ДАНС и един човек - Деньо Денев, добави той. По думите му това решение дава възможност на ДПС „да сложат краче на вратата и да бъдат незаобиколим фактор“.

Богданов обясни, че има механизъм на скрининг на инвестициите, въведен преди две години, който стартира в момента в Българската агенция по инвестиции, минава през междуведомствен съвет към МС, в който освен ДАНС влиза военното разузнаване, над десет министерства и Комисията за защита на конкуренцията.

Това, което се цели в момента, е да се заобиколи целият този процес, смята депутатът. 

Богданов каза, че ще направят предложения между първо и второ четене да бъдат включени обективни критерии към всеки един инвеститор, който проявява интерес към тези стратегически национални активи - да е инвеститор, който не идва от офшорни зони, да е ясно откъде идва финансовият му ресурс и да се гарантира работният процес на рафинерията за поне пет години. 

Колегата му Божидар Божанов допълни, че „единствената цел е да стои един човек, едно Д, на входа и на изхода и да казва кой да купува и кой да не купува".

А иначе, че „Лукойл" трябва да бъде продадена и да няма руски активи в България, е напълно безспорно, допълни той.  

Станислав Анастасов (ДПС-Ново начало) го репликира, че е очаквал „Възраждане" да направят предложения между първо и второ четене, така че да не могат да приемат закона днес.

„Обаче руската лимонка тук излязохте вие, г-н Божанов, забавихте влизането на закона", добави той.

Престанете да защитавате руски интереси и приемете, че една такава допълнителна застраховка, каквато е предложеният законопроект днес за българския национален интерес и българската национална сигурност, би била единствено от полза, обърна се Александър Иванов (ГЕРБ-СДС) към ПП-ДБ. 

Борис Аладжов („Възраждане") коментира, че колкото и вносителите да обясняват, че това се прави за защита на националния интерес, целта е друга - Пеевски и Борисов да могат да контролират процеса и да насочат евентуалната продажба на „Лукойл" към удобен за тях инвеститор.

С приемането на тези промени ДАНС ще се превърне в организация, която ще може да рекетира безнаказано всеки чуждестранен инвеститор, дръзнал да инвестира в българската икономика, смята той. 

Васил Стефанов (ПП-ДБ) обясни, че със законопроекта контролът от ДАНС се извежда пред скоба и става предварителен, от който ще зависи дали МС изобщо ще стигне до разглеждане на потенциален купувач. Той попита кой е накарал деловодството на парламента да работи до 18:31 ч., за да бъде внесен настоящият законопроект, а депозираният преди това, който е същият по смисъл, но по-тесен по обхват, е бил оттеглен.

Дали определени политически сили се притесниха от статията в „Уолстрийт Джърнъл", в която стана ясно, че Борисов е договарял сам определени сделки, след което бе форсиран този законопроект, зададе въпрос Стефанов.  

Защо е внесено в 18:30 ч., вие какво правите в 18:30 ч., с други работи ли се занимавате, ние работим, заяви Станислав Анастасов. Намерихме по-добра правна техника и сме я използвали, допълни той. Анастасов обвини ПП-ДБ, че не търсят вариант как да бъде спрян „Лукойл" да се измъкне от всякакви видове санкционни режими на партньорите на България - ЕС, НАТО и Щатите, а дават достатъчно време на компанията да направи някакви сделки в трите дни между първо и второ четене на законопроекта.

Бившият премиер Николай Денков (ПП-ДБ) коментира, че вместо да се отговори на въпросите, се отправят нападки.

Именно нашето правителство е това, което накара „Лукойл" да плати няколкостотин милиона данъци за българските граждани, докато вие ги оставихте и тогава, и сега сте ги оставили да не плащат данъци, коментира той. 

Красимир Манов от „Морал, единство, чест" (МЕЧ) коментира, че с промените се дава право на ДАНС да е над МС. Не знам това къде го има по света. Не знам друго правителство да е подчинено на службите си за сигурност, посочи той. 

Мария Илиева от „Величие" отбеляза, че тук се говори за сделка на частна фирма, която поради спешността, с която се събраха и двете комисии вчера, означава, че най-вероятно е решила да продава частната си инвестиция в България. Тя коментира, че единствената причина ДАНС да бъде водеща в тази и подобни сделки е да има политическо решение и допълни, че ще са против законопроекта.