Президентът губи правото си да назначава ръководителите на разузнаването (ДАР) и на службата за подслушвания (ДАТО). Днес парламентът гласува на второ четене съответните законови поправки.

Извънредно, на второ четене

Това стана след извънредно включване на точките в дневния ред. Подкрепа дойде само от управляващото мнозинство – ГЕРБ-СДС, БСП, ИТН, ДПС-Ново начало и отцепниците от АПС.

Началниците на Държавна агенция „Разузнаване“ (ДАР) и Държавна агенция „Технически операции“ (ДАТО) вече ще бъдат избирани от Народното събрание (НС).

Номинациите отново ще прави Министерският съвет.

Освен това, ръководителят на ДАТО вече ще се подпомага от трима заместник-председатели, които се назначават от министър-председателя. До момента зам.-председателите бяха двама.

Очаква се президентът да наложи вето върху законовите поправки. Припомняме, че депутатите по аналогичен начин му отнеха правото да назначава и председателя на ДАНС. До момента обаче този закон не е обнародван, като се очаква вето и върху него.

Това обаче не би следвало да е проблем за мнозинството. Президентските вета се преодоляват със 121 гласа, които управляващите имат.

Пред репортерите в парламента водачът на ГЕРБ Бойко Борисов оправда законодателните промени: 

"Толкова време стоят без титуляри (службите - б.а.). Най-правилното е в парламента, след като се приемат правилата, да се изберат ръководствата публично, ясно и пред всички, а не така на тъмно, както той (президентът) си избира хората."

Дебати

Разгорещени дебати имаше в пленарна зала.

В отрицателен вот Божидар Божанов от „Продължаваме промяната-Демократична България“ (ПП-ДБ) обясни, че е гласувал против промените в Закона за специалните разузнавателни средства (СРС), защото "се дава на Пеевски една служба, която отговаря за подслушването".

Петър Петров от „Възраждане“ посочи, че досегашният ред, при който президентът назначава с указ председателя на ДАТО, е израз на ролята на президентската институция като балансьор между властите, а с измененията тази функция се нарушава.

Идеята е да имаме политически зависим ръководител на ДАТО, който заедно с политически зависим вече председател на Държавна агенция "Национална сигурност" (ДАНС) и главен секретар на МВР да могат в случай, когато говорим за корупционни престъпления по високите етажи на властта за рекет и изнудване, да могат или да не прилагат СРС, или, ако такива са разрешени, да прекратят използването им, коментира Петров.

Той обяви, че от "Възраждане" ще потърсят подкрепа от останалите опозиционни партии за внасяне на искане за противоконституционност и на този закон в Конституционния съд (КС). 

Бойко Рашков от "Продължаваме промяната-Демократична България" (ПП-ДБ) коментира, че не може да се внася политически елемент в секретни способи за ограничаване на основни човешки права и да назначават политическо лице, което да ръководи използването и прилагането на СРС.

Връщате държавата преди 1989 г., защото ви е удобно, добави той. Давате ли си сметка изобщо, че този човек като длъжностно лице, представител на политическо мнозинство, подписва доказателствено средство, което се внася в съда и въз основа на което един човек може да бъде осъден политически, заяви Рашков. ДАТО беше изведена от МВР точно поради тази причина - да не се влияе политически, отбеляза той.

„Жалко за тази легислатура, тя е политическа слугиня на двама човека в нашата страна“, заяви Рашков. Сега незаконните подслушвания ще се увеличат, тъй като ще командвате председател на ДАТО кой да подслушва и кой не, включително в условията на неотложност, когато съд не се произнася, коментира той.

Не виждам какво стряскащо има тук, сегашният законопроект изяснява отговорността, репликира го Любен Дилов от ГЕРБ-СДС. Той постави въпроса кой е виновен, когато стане скандал с незаконно подслушване. В момента шефът на службата е предложен от МС и е назначен от президента, посочи Дилов и отбеляза, че сега се предлага парламентът да го избира.

Според Дилов сегашният законопроект изяснява кой ще поеме отговорност за едни неправомерни действия на тази служба, а в момента не е ясно кой носи отговорността, информира БТА.  

Атанас Атанасов (ПП-ДБ) коментира, че това е поредният закон, който мнозинството ще приеме в това Народно събрание (НС) и по този начин ще се узурпира репресивната власт в държавата.

Ако има инициатива за жалба до КС по този закон и по закона за ДАНС, и закона за Държавна агенция "Разузнаване", независимо кой е инициатор, аз ще се подпиша като юрист с 39-40-годишна практика, заяви Атанасов.

Той отбеляза, че изрично изискване за ръководителите на службите е политически неутралитет и затова е предвиден механизъм на обвързана компетентност при назначаването на тези лица между изпълнителната власт и президента.

Как ще се осигурява политически неутралитет на ръководителите на службите, когато те ще бъдат избирани с обикновено мнозинство от най-политическия орган – Народното събрание. Това е юридически абсурд, но така са ви разпоредили, коментира Атанасов. 

Николай Радулов от „Морал, единство, чест“ (МЕЧ) каза, че в НС се разглежда пакет от закони, с които се отнемат правомощия на президента и той изчезва от политическия небосклон поне от законова гледна точка.

Второ, специалните служби се политизират - нещо, което беше много трудно - да ги деполитизираме през 90-те години на миналия век, посочи той. Очевидно е, че вървим към неформално връщане на чл. 1 от старата конституция, заяви Радулов.

Той предложи да се разтури това НС и да бъде обявено Велико народно събрание, след като по думите му управляващите искат да сме парламентарна република без президент.

При дискусията за ДАР Николай Радулов също коментира, че предложените промени ще доведат до реполитизация на разузнаването.

Златан Златанов  от Възраждане“ подчерта, че е много важно разузнавателната агенция да не е повлияна от политическите страсти, които бушуват в пленарната зала. Колежката му Цвета Рангелова отбеляза, че прави впечатление как през последните 2-3 седмици НС грубо нарушава баланса, орязвайки функциите на президента като балансьор между изпълнителната и законодателната власти.

Разбираме политическите ви намерения да орежете правомощията на президента, но имайте предвид че той ще се казва Румен Радев още около година, след това какво ще правим, отново ще разширим правомощията на държавния глава, защото вече е удобен за управляващите ли, попита тя.

По думите ѝ не е добра практика да се създават закони за едно конкретно лице в ущърб на цялото общество. Тези законодателни промени са функция на политическото боричкане между две основно политически формации и президента и затова няма да го подкрепим, допълни Рангелова.

Считаме, че законопроектът е противоконституционен и ще търсим 48 подписа за оспорване на разпоредбите пред Конституционния съд, след като те влязат в сила, обяви Петър Петров („Възраждане“).