Европейските лидери отложиха решаването на въпроса за репарационния заем за Украйна за следващото си заседание през декември. 

Решението бе взето след приключилия снощи Европейски съвет – срещата на върха на ЕС в Брюксел.

Същевременно ръководителите на страните членки без Унгария се ангажираха да отговорят на належащи финансови нужди на Украйна за 2026 и 2027 г., включително военни.

„Според европейското право руските активи в ЕС трябва да останат блокирани, докато Русия спре агресивната си война срещу Украйна и компенсира нанесените щети", се казва в текста, посветен на Украйна.

„Със сигурност това не е обикновен, а много сложен въпрос. Ние го обсъдихме, но стана ясно, че някои точки трябва да се изяснят, да се разгледат в дълбочина и да се поработи върху тях. С други думи, постигнахме съгласие за хоризонта, какъвто е репарационният заем, но трябва да работим върху това как да го направим възможен и кой е най-добрият вариант да се придвижим напред“, заяви председателкатана Европейската комисия Урсула фон дер Лайен.

Според дипломати обаче този език показва, че лидерите не са намерили начин да отговорят на опасенията на Белгия, в чиито централен депозитар за ценни книжа „Юроклиър“ е огромната част от блокираните в ЕС руски активи. Премиерът на страната Барт Де Вевер постави по-рано три условия, за да се съгласи те да бъдат използвани за репарационния заем:

• 1. Пълно и взаимно поемане на риска в случай на съдебни искове от страна на Русия;

• 2. Гаранции, че парите ще бъдат върнати и всяка страна ще има свой принос, при неблагоприятни съдебни решения;

• 3. Всяка държава, в която има блокирани руски активи, да действа заедно с Белгия.

Председателят на Европейския съвет Антониу Коща не видя в това опит за поставяне на вето.

„Никой не е налагал вето на нищо днес. Различни лидери повдигнаха технически въпроси, които трябва да решим. Затова отправихме покана към Комисията да продължи работата си, да се справи с тях и отново да дойде с предложение на Европейския съвет през декември и да вземем окончателното решение“, каза той.

Въпросът е бил обсъден на работната вечеря и с председателите на Еврогрупата Паскал Донахю и на Европейската централна банка (ЕЦБ) Кристин Лагард.

„Те казаха, че предложенията на ЕК са в тон с европейското и международното право, и е възможно да се решат всички технически проблеми“, изтъкна Коща.

Отделно европейските лидери приеха заключения, посветени на Близкия изток, сигурността и отбраната на ЕС, конкурентоспособността и екологичния и цифров преход, жилищното настаняване, миграцията и Молдова.

Ръководителите на страните членки от еврозоната разпространиха изявление, в което се казва, че очакват с нетърпение да приветстват България като член на еврозоната на 1 януари 2026 г.