Две години, след като 85 парламентарни журналисти, в т.ч. оператори и фоторепортери, поискаха от ръководството на Народното събрание свободен режим на придвижване в сградата (Партийния дом), това направиха и от "Да, България", част от коалицията ПП-ДБ. Първият опит беше неуспешен. Медиите получиха немотивиран, но твърд отговор "не" от администрацията на Росен Желязков (ГЕРБ), днес министър-председател, мълчаливо подкрепена от всички парламентарни групи, и така работата на медиите в НС се сведе само до подлагане на микрофон пред нечия депутатска уста.

Сега от ДаБГ са изпратили писмо до новата председателка Наталия Киселова, с искане да се възстанови режимът от историческата сграда на Народното събрание, (безвъзвратно изоставена в полза на Дома на БКП), където нямаше "коловози", "коневръзи" и "кошари" и журналистите се движеха свободно. Настояват и за връщане на пропуските, отнети напоследък, както и да се осигури достъп на всички лица, които събират и разпространяват информация в обществен интерес, тъй като българското законодателство няма дефиниция за това що е то медия и що е то журналист, с което се дискриминират напр. блогъри, влогъри и други автори на публично съдържание.

Парадоксалното в случая е, че това, което от ДаБГ искат всъщност, е Народното събрание да спази собствения си правилник, който е с ранг на закон.

Ако искането се приеме, служителите на медиите ще могат свободно да достигнат всяка точка на парламента, без да бъдат спирани. 

"Налице е незаконно ограничаване на достъпа на медии до всички общодостъпни за другите допуснати лица части на сградите на Народното събрание", пишат авторите на писмото Божидар Божанов, Ивайло Мирчев, Надежда Йорданова, Атанас Славов и д-р Александър Симидчиев.

Защо "незаконно"? 

Според §10 от парламентарния правилник "Достъпът на журналисти в сградата на Народното събрание за пленарни заседания при изпълнение на служебните им задължения е свободен и неограничен, както и тяхното придвижване. Достъпът се предоставя съгласно Правилата за акредитация в Народното събрание".

В същото време, както придвижването на журналистите е "свободно", така и е ограничено от правилата за акредитация (които са под закона), като изрично е изброено къде може да се движат те. Най-общо: в пространството пред пленарната зала, станало известно като мястото "пред асансьора", където сутрин депутати свеждат мисли; пространството, обособено за пресконференции, което политиците ползват веднъж на високосна година; и една тераса, кръстена пресгалерия - с маси, разклонители и два телевизора - за да има къде да си включат техниката и да гледат дебат. (Ако четем буквално въпросните правила, представителите на медиите нямат право да си купят и кафе, вода, сандвич от кафенето или бюфета. Само да ползват двете вендинг машини - когато са заредени и в изправност, разбира се).

На практика журналистите нямат визуален контакт с народното представителство, камо ли да имат възможност да зададат неформален въпрос. "Пред асансьора" пък задаването на въпроси не гарантира отговори, защото обектите на вниманието или се правят, че не чуват неудобните от тях, или директно сърдито си тръгват, или представители на някои сайтове удобно, надвиквайки се, подават "правилните" въпроси, на които депутатът вече с охота отговаря, а неудобният остава заглушен. Зачестяват и случаите на вербални нападки към журналистите - най-често от партньорите в управлението Бойко Борисов и Делян Пеевски (ГЕРБ/ДПС-НН).

"В парламентарната традиция журналистите винаги са имали право на свободно придвижване в рамките на сградите на Народното събрание. Тази свобода на придвижване вътре е част от общата свобода на придвижване, упражняване на професията и събиране на информация. Видно от самата разпоредба на § 10 от ПОДНС, тя не може да бъде ограничавана с Правилата за акредитация в Народното събрание, тъй като липсва такава законова дерогация. Причината за това е, че ограничаването ѝ до обособени за това места, може единствено да доведе до цензура на медиите и до възможност това да се превърне във функционален заместител на забрана за журналистическа дейност" - пишат още авторите на писмото до Киселова.

Някой друг да реши

Журналистическата подписка отпреди две години бе апокрифно обсъдена тогава от Председателския съвет (в който влизат представители на всички парламентарни групи). По правилник съветът "подпомага" председателя на НС - "провежда консултации", "информира се", "съдейства", "съгласува", "провежда обсъждане". Думите неслучайно са подчертани - целта е да стане ясно, че този орган не взима решения, а е спомагателен, като по отношение на правилата за вътрешния ред в сградите на Народното събрание функцията му, според правилника, е да ги "съгласува".

Последното е важно, защото по неофициална информация на Клуб Z позицията на Киселова за проблема на журналистите, с който тя е наясно, била, че не може сама да вземе решението за свободното им придвижване, а това трябвало да направи Председателският съвет.

"Нищо подобно, това е решение на председателя на НС" - категорични бяха и от "Да, България", след като ги попитахме какво очакват да постигнат с писмото си, след като самите журналисти удариха на камък през 2023-та. Тогава Росен Желязков прати въпроса именно на Председателски, като единствено от "Има такъв народ", днес управляващи, които предложиха подслушване и затвор за журналисти, и персонално Никола Минчев (ПП), днес евродепутат, са се застъпили за медиите.

Защо сега?

Както стана ясно, разстановката в парламента затруднява максимално работата на журналистите от години, но инициативата на ДаБГ идва след медийния шум и реакциите в социалните мрежи по случая с младата репортерка Кристияна Стефанова. В сряда Стефанова не бе допусната до сградата с мотива, че сайтът, в който току-що е започнала работа, няма всички атрибути на медия. Подтекстът на тази история обаче бе, че като кадър на тв "Евроком" Стефанова редовно задаваше неприятни въпроси на санкционирания за корупция от САЩ и Великобритания лидер на Новото начало Пеевски, а само седмица по-рано пиарката му Велислава Кръстева бе заснета да я разпитва къде работи сега. Общото възмущение бе, че ДПС е "отнело" допуска й до НС. Впоследствие се оказа, че не само Стефанова е имала проблем с достъпа в този ден, а и още няколко други колеги от по-малки медии или видеоплатформи. 

Както Клуб Z писа, у нас единствената обща дефиниция за медия се намира в... преходните и заключителни разпоредби на... Изборния кодекс. И то по повод на публикуването на междинни резултати от социологическите проучвания в изборния ден, за да се налагат санкции на нарушителите. А още по-парадоксалното е, че по давление именно на Пеевски преди повече от 10 години бе приета поправка в закона за задължителното депозиране на печатни и други произведения, с която се създаде публичен регистър към Министерство на културата (МК), а на медиите бе вменено ежегодно да подават информация за собствеността си към него. Въпросният регистър е само проформа, макар подаването на информацията и поддържането му да са задължителни. Остава си все така нечетивен и до днес, ако изобщо някой освен добросъвестните медии се занимава с това да подаде информацията и ако изобщо някой от МК си прави труда да го поддържа и проверява въпросната информация.

Така пресцентърът на НС сам преценява на база критерия от вътрешните правила "поддържат постоянни новинарски и обзорни коментарно-аналитични предавания и рубрики с обществено-политическа тематика и редовно предоставят новини и аналитична информация за цялостната дейност на Народното събрание" кое е медия и кое не е.

Ето защо сега от "Да, България" настояват пред Киселова "да възстанови всички отнети журналистически акредитации". И посочват, че при липсата на "легална дефиниция на понятието "журналист", то до НС трябва да бъдат допускани и "лица, които събират и разпространяват информация от обществен интерес, независимо от формалния им статус".

Какво ще стане - явно зависи от парламентарния председател. Или пък не...