След като световният феномен „48-те закона на властта“ от гуруто на мотивационната литература Робърт Грийн оживя в актуализиран кратък вариант, на книжния пазар в съкратено издание вече може да откриете и друг от най-важните бестселъри на автора – „33 стратегии за войната“.

В съвременната реалност на непрестанна борба за контрол да отстояваме себе си е не просто нужда, а дълг. С „33-те стратегии за войната“ читателят ще научи как да действа рационално във всекидневните битки, които животът поднася.

Тази кратка книга е отрезвяващо напомняне – който иска мир, да се готви за война. 

Как да опазим онова, на което държим, в свят, който постоянно ни атакува? Как да подбираме битките си мъдро, но и да не прекланяме глава пред несправедливостта? Как да си изграждаме стратегия за действие във „войната“, пред която сме изправени – дали във взаимоотношенията ни с другите, на работа, в обществото, или в собствения ни ум?

Доказаният ментор и стратег Робърт Грийн синтезира мъдростта на хилядолетията, облягайки се на най-полезните поуки от военното дело и изкуство, които историята познава. От велики лидери като Сун Дзъ и Наполеон до големите мислители като Фридрих Ницше, Грийн събира основните принципи и стратегии за успех.

След като се запознае с уроците в изданието, читателят ще знае:

  • как да прониква в съзнанието на опонента (Комуникационни стратегии);
  • как да губи отделни битки, но да спечели голямата война (Глобалната стратегия). 
  • как да обявява война на противниците си (Стратегията на поляризирането);
  • как да запазва присъствие на духа и да не позволява емоциите да надделяват в кризисни моменти (Стратегията на противовеса);
  • как да разделя силите си на части, за да владее ситуацията (Стратегията на контролирания хаос);
  • как да подбира битките си (Съвършената икономична стратегия).

Написана на достъпен език и подкрепена с цитати от знакови исторически личности, тази книга е задължителна за почитателите на шедьоври като „Изкуството на войната“ на Сун Дзъ, „Владетелят“ на Николо Макиавели, както и на останалите книги на Робърт Грийн.

„33-те стратегии за войната“ не е обикновен наръчник – тя е пътеводител към триумфа. И верен съюзник на всеки, който иска да бъде интелигентният тактик, а не наивната жертва.

* * *

Из „33-те стратегии за войната“ от Робърт Грийн

Снимка "Сиела"

ЧАСТ I

ВОЮВАНЕ СЪС САМИТЕ ВАС

Войната или какъвто и да е друг конфликт се води и се спе­челва чрез стратегия. Вашият разум е отправната точка на цялата война и на цялата стратегия. Разум, който може лесно да бъде завладян от емоции, който е вторачен в миналото вместо в настоящето и който не може да преценява света трезво, бързо и настойчиво, ще създава стратегии, които ни­кога няма да постигнат желаната цел.

За да станете истински стратег, вие трябва да се спра­вите с три неща. Първо, пазете се от слабости и болести, които могат да завладеят разума ви, деформирайки неговата стратегическа мощ. Второ, обявете вид война на самите себе си, която може да ви подтиква да се придвижвате напред към целта. Трето, водете безмилостна и непрекъсната битка с враговете вътре във вас, като прилагате нужните стратегии.

Следващите четири глави са предназначени да ви по­могнат да осъзнаете бъркотията, която вероятно овладява разсъдъка ви точно сега и в най-критичните моменти, и да ви въоръжат със специфични стратегии за преодоляването ѝ.

1

ОБЯВЕТЕ ВОЙНА НА ВАШИТЕ ПРОТИВНИЦИ

СТРАТЕГИЯТА НА ПОЛЯРИЗИРАНЕТО

Животът е безкрайна борба и низ от конфликти и вие не можете да се борите ефективно, ако не сте идентифи­цирали вашите противници. Хората често са коварни и потайни, прикриват намеренията си, преструват се, че са на ваша страна. Вие трябва да бъдете наясно с тези неща. Научете се да изкарвате наяве вашите противници, да ги разпознавате по признаците и проявите, които раз­криват враждебност. И когато вече ги държите под око, им обявете война вътрешно, незабелязано. Както проти­воположните полюси на магнита пораждат движение, вашите противници – вашите противоположности – мо­гат да ви активизират към целенасочени действия. Като хора, които стоят на пътя ви, които въплъщават това, което ненавиждате, на които се противопоставяте, те са източник на енергия. Не бъдете наивни: с някои про­тивници не може да се правят компромиси, спрямо та­кива противници не бива да се заема някаква неутрална позиция.

Противопоставянето на някой член на дадена общност спрямо друг неин член не е непременно отрицателен обществен фактор, дори само защото това противопоставяне често е единствено­то средство да се направи съжител­ството с наистина непоносими хора поне малко възможно. Ако ние нямахме силата и правото даже да се бунтуваме срещу тиранията, произво­ла, непостоянството, нетактичността, не бихме могли да по­несем никакви отно­шения с хора с такива характери, от които страдаме. Ние щяхме да бъдем тласкани към предприемането на стъпки на безна­деждност – и тези стъпки наистина щяха да сложат край на връзките ни, но нямаше да създадат „конфликт“. Не само поради факта, че... потисничеството обикновено ce усилва, ако го понасяме без протести, но и защото противопоставя­нето ни носи вътреш­но задоволство, от­влича вниманието ни и ни облекчава... Нашето противопоставяне ни кара да чувстваме, че не сме пълни жертви на об­стоятелствата.

Георг Зимел,
1858–1918 г.

КЛЮЧ КЪМ СТРАТЕГИЯТА НА ПОЛЯРИЗИРАНЕТО

Живеем във време, в което хората ряд­ко са директно враждебни. Правилата на взаимоотношенията – обществени, политически, военни – са променени, както и представите за врага. Въпреки че светът е по-конкуриращ се от вся­кога, външната изява на агресия не се одобрява и затова хората са се научи­ли да действат подмолно, да атакуват неочаквано и коварно. Много от тях използват приятелството като начин да маскират агресивни желания: те ви стават по-близки само за да ви нанесат повече вреда.

Вашата първа задача като стратег е да разширите понятието си за вра­га, като включите в тази група всички хора, които работят срещу вас, пречат ви, дори по едва доловими начини. Не бъдете наивната жертва. Не бъдете постоянно в отстъпление, отговаряйки на маневрите на вашите врагове. Въоръ­жете се с предпазливост и никога не сваляйте оръжията си изцяло, дори за приятели.

Обикновено хората, които са добри в прикриването на своята враждеб­ност, често несъзнателно издават сиг­нали, че нещата не са такива, каквито изглеждат. Важното е не да бъдем не­доверчиви към всички приятелски же­стове, а да ги забелязваме и анализи­раме. Отбелязвайте си всяка промяна в температурата на емоциите: демон­стриране на необичайна близост, вне­запно избликнало желание за споде­ляне на тайни, извънмерна възхвала за вас пред трета страна, желание за съюз, който има по-голямо значение за други, отколкото за вас самите. Дове­рете се на инстинктите си: ако поведе­нието на някой ви изглежда съмнител­но, то вероятно е такова.

Можете да си седите кротко, от­пуснати в креслото, и само да разшиф­ровате издайническите знаци от вашия „приятел“, или може да работите ак­тивно, за да разкриете този нов за вас неприятел – да удряте по тревата, за да изплашите змиите, както казват китай­ците.

Кажете или направете нещо, ко­ето би могло да се тълкува по повече от един начин, например би могло да се схване като проява на повърхностна учтивост, включваща и лека хладни­на от ваша страна, но би могло да се разглежда и като едва доловима обида.

Приятел би могъл да се учуди на действието ви, но ще го подмине. Тайният враг обаче ще реагира с гняв. Предизвикайте някаква силна емоция и вие ще узнаете дали нещо не кипи под привид­но спокойната повърхност.

Разберете: хората предпочитат да бъдат не съвсем ясни и да хитруват, защото е по-безопасно, отколкото ка­тегорично да се ангажират с нещо. Пазете се от хора, които се крият зад фасада от неясни абстракции и безпристрастност; никой не е безпристрастен. Остро зададен въпрос, мнение, изказа­но, за да ги дразни, ще накара такива хора да реагират и да вземат страна.

Понякога е по-добре да използва­те по-непряк начин да се доближите до своите потенциални врагове – да бъдете толкова лукави и уж мълчаливо одобряващи, колкото са те. Ако приятели или последователи, които вие подози­рате, че имат скрити мотиви, ви пред­ложат нещо враждебно, което е едва доловимо, нещо срещу вашите интере­си или просто нещо странно, избегнете изкушението да реагирате, да кажете „Не“, да се разгневите или дори да за­давате агресивни въпроси. Продълже­те напред или се престорете, че не сте забелязали нищо подозрително: ваши­те врагове скоро ще стигнат по-далеч, разкривайки повече от своите карти. Сега те ще бъдат на мерника ви и вие можете да атакувате.

Един враг често е голям и е труд­но да бъде посочен точно – например организация или личност, скрита зад сложна мрежа. Това, което можете да направите, е да се прицелите в една част от групата – ръководител, говорител, ключов член на вътрешен кръг. Никога не се целете в неясен, абстрактен про­тивник. Трудно е да се настроим емо­ционално за такава безкръвна битка, която във всички случаи ще остави ва­шия противник невидим. Персонализи­райте борбата, направете я лице в лице.

Противниците са много полезни. Преди всичко те ви мотивират и изяс­няват мненията ви по различни въпро­си. Освен това противниците ви дават и стандарт, по който да прецените себе си – както социално, така и професио­нално. Именно Джо Фрейзър направил своя противник Мохамед Али наисти­на велик боксьор. Един труден опонент ще извади наяве най-доброто от вас. И колкото по-голям и силен е опонентът, толкова по-голяма ще бъде вашата награда дори при поражение. По-добре е да загубите от достоен противник, отколкото да смачкате някой безоби­ден неприятел. Така вие ще спечелите симпатия и уважение, ще си осигурите подкрепа за следващата си битка.

Да бъдете атакувани е знак, че сте достатъчно важни, за да бъдете мише­на. Това значи, че сте привлекли вни­манието и имате шанс да се докажете. Лидерите винаги намират за полезно да имат враг, стоящ пред портите им, когато са в затруднение. Когато из­ползвате вашите врагове, за да спло­тите поддръжниците си, опитайте се да ги поляризирате спрямо вас колкото е възможно повече. Вашата „войска“ ще се бие по-ожесточено, когато се чув­ства намразена. Затова преувеличете различията между вас и противника – очертайте ясно границите между вас. Вашата цел е победата, не честността и уравновесеността. Използвайте воен­ната реторика, за да повишите залозите и да стимулирате духа.

Воденето на война изисква да си осигурите пространство за маневрира­не. Ако ви натикат в ъгъла, това пред­вещава смърт. Да имате врагове озна­чава да имате опции. Вие може да ги извадите от играта, като ги настроите един срещу друг, може да направите единия от тях свой приятел като начин да атакувате другия и така нататък. Без врагове вие няма да знаете как или къде да маневрирате и ще загубите предста­ва за границите, до които можете да стигнете в действията си.

Запомнете: там, навън, винаги има хора, които са по-агресивни, по-непочтени, по-безмилостни от вас. И е неизбежно някои от тях да пресекат ва­шия път. Може да ви се прииска да спе­челите благоразположението на някои от тях, да правите компромиси. Трябва да бъдете по-твърди с някои хора, да приемете, че няма средна позиция, че няма надежда за помирение. За вашия опонент желанието ви за компромис е оръжие, което той използва срещу вас.

Човек съществу­ва само дотолкова, доколкото се проти­вопоставя.

Георг Хегел,
1770–1831 г.

Асоциация: Земното кълбо. Врагът е земята под краката ви. Той упражнява притегляне, което ви държи на място, противодействаща сила. Вкоренете се дълбоко в тази земя, за да придобиете устойчивост и мощ. Без враг, върху когото да ходите и когото да тъпчете, вие губите своите опори и чувството си за про­порции.

Едно авторитетно мнение: Ако се осланяш на сигур­ността си и не мислиш за евентуалните опасности, ако не знаеш достатъчно, за да действаш решително, кога­то враговете се появят, ти си като врабче, свило гнездо върху бойна палатка, като риба, попаднала във водовъртеж – а тези същества няма да преживеят деня. (Чжуге Лианг, 181–234 г.)