Шестнайсет минути мълчание. Така започна и завърши протестът - а всъщност възпоменание - по случай една година от падането на козирката на гарата в Нови Сад, която уби 16 души. 

Почти всеки е присъствал на минута мълчание - и в една минута човек може да усети много. Може да си спомни за починалия, може да си помисли нещо хубаво или нещо искрено, и да продължи нататък.

Шестнайсет минути мълчание е нещо друго - особено когато мълчат над 150 000 души заедно. Започват като ритуал, превръщат се в гнет и завършват с усещане за отговорност. Аз ги изпитах за пръв път - но сърбите мълчат по 16 минути на всеки голям протест от 1 ноември 2024-та насам. 

Някои от тях са тръгнали към Нови Сад още на 16-ти октомври - пеша от Нови Пазар и други отдалечени селища. 16 дни за 16 жертви. Някои от тях тичат вече два-три дни, а много са дошли с колите си за час и половина от Белград. И въпреки блокадите от полицията и заплахите да бъде затворен целия град (вторият най-голям в Сърбия), всички все пак се стекоха пред гарата, на която раните от отчупената козирка все още зеят отворени.

Преди почти година Александър Вучич обяви, че козирката всъщност не е била реновирана от неговата администрация - въпреки ясните доказателства за това. По-късно стана ясно, че над главите на пристигащите всеки ден в Нови Сад са висяли тонове желязо повече от допустимото. 

"Това не е грешка. Не е крива гравитация. Това е злодейство. Убийство", обяви в началото на възпоменанието днес Надя Шолая, студентка от Философския факултет на Нови Сад.

След това последваха речи, стихове на поетеса. Говори майка на загинало момче - която от утре започва гладна стачка, архитектка и университетски преподавател, разкрила детайлите около недопустимата корупция, довела до трагедията. И десетки делегации, насочвани внимателно от студентите, оставиха свещи пред имената на загиналите, положени пред гарата. 

Студентите са и основните организатори на протеста - и основният двигател на сръбското недоволство. Те правят всичко възможно, за да се избегне насилието, въпреки че не им бе спестено от полицията на Вучич - в Белград и на други места. И днес протестът приключи час по-рано - защото организаторите са забелязали познати провокатори и 8 камиона на жандармерията и полицията в близост до последната точка на шествието - брега на Дунав.

От средата на реката, която споделяме, бяха пуснати 16 фенера, а по протежението й хиляди включиха лампите на телефоните си. Не като на концерт.

"Корупцията убива" е един от основните лозунги на студентите, които готвят своя листа, и планират да останат в родината си и да я променят. Искането им е едно и просто - Вучич да свика нови избори. Някои от тях смятат, че протести като днешния няма да ги приближат до тази цел.

Но това не беше протест. Беше възпоменание. Напомняне за млади и стари - за какво и срещу какво се борят.