Бюджетът може да изкара, докато може да се увеличават данъци, без да има реакции на хората, които ги плащат. Това обясни пред БНР икономистът Лъчезар Богданов.

А дали бюджетът ще "издържи" и правителството ще изпълни заявката си за пълен мандат?

"В България не е особено популярно вдигането на данъците. За тези две увеличения, те изглеждат непознати за масовата публика. Данък дивидент - общо взето няма да се усети от много хора. За осигуровките - голяма част от хората се договарят за нетна заплата за работодателя – "искам 2000 или 3000 лв. чисти пари, не ме интересуват осигуровки", казва Лъчезар Богданов. 

"Догодина трябва да се вдигат други данъци – вижте пакета в Румъния, там се удрят всички и ДДС се вдига и акцизи за цигари, алкохол, за горива, плюс замразяване на разходи и съкращаване на хора. Това ни чака и нас след две години, ако се продължи с разходите", даде пример със северната ни съседка Богданов.

И предупреди, че ако управляващите сега се измъкват с тези две малки, според тях и не толкова рискови от публична гледна точка, увеличения, вероятно след две години при подобна политика, без контрол върху разходите, ще доведе до нужда от много по-сериозни мерки. 

"И тогава вече няма как да се избегне народното недоволство", прогнозира икономистът.

Той коментира, че очевидно обещанията няма да бъдат спазени:

"Беше ясно, че пред управляващите имаше три алтернативи. Първо, нищо да не правят, втората - да овладеят ръста на разходите, нарастването на заплатите, а не съкращаване, и третата - да започнат да вдигат данъци. Очевидно са избрали третата, но това няма да напълни бюджета. Дефицитът остава, но явно се влиза в период на увеличаване на данъците, които удрят активната част - стопанския живот и хората, които работят на светло и декларират всичките си доходи."

Богданов посочи, че "не е въпросът, дали заплатите ще се вдигнат с 10 - 15%, а дали този обществен сектор е оптимален за българската държава, за населението и дори като териториално разпределение".

"Държавната и общинската администрация са малко над 100 000, но в образование, здравеопазване, полиция, армия и др. достигат до 590 000 души. Това не е администрация, не са чиновниците, но това е публичен сектор, който трябва да осигурява определени публични услуги на населението. И ако населението намалява с 20% в последните години, в същото време целият публичен сектор не намалява, а се увеличава. И броят на заетите в публичните услуги се увеличава. България не може да издържа голям обществен сектор при намаляване на населението", посочи цялостната картина Лъчезар Богданов.

И допълни:

"Публичният сектор е по-атрактивен като работодател – особено определени службички. За 6 години отпреди ковида досега, в публичния сектор в България заплатите са нараснали със 116%, най-високият ръст в цяла Европа. Следващите са Унгария и Хърватия – с 85%. В източна Европа по-бързо растат заплатите и това е тенденция, но при нас става с изключително високи темпове."

Според Богданов ако и следващата година действат същите механизми, в МВР например, следващата година пак трябва да им вдигнат заплатите с 40% на годишна база, обаче "няма бюджет, който да удържи запазване на дефицита при такъв ръст на заплатите в публичния сектор".

И това е нещо, което трябва да се промени, ако има политическа смелост, коментира икономистът.